Убедена съм, че Джули и Джулия можеше да е един от онези сладки, очарователни филми (като Шоколад, примерно), които въпреки че не са нещо велико, все пак създават комфортно усещане на малка порция щастие, поднесена с любов. Къде точно се дъни филмът, е трудно да се определи, колкото и най-вероятно основна заслуга да носи разделянето на историята на две еднакво обикновени, невдъхновени истории. Първата разказва за известната готвачка Джулия Чайлд (Мерил Стрийп), а втората за Джули (Ейми Адамс) и опитите й в продължение на една година да сготви всички рецепти на Чайлд, като описва преживяванията си в блог. Да, всичко е толкова скучно, колкото звучи.Летлив чар и неподправена емоция са в дефицит, а сценарият е изумително слаб и лишен от хумор (колкото и да се опитва). Всичко това е доста жалко, защото бидейки дело на Нора Ефрън, пров
окира доста повече очаквания. Тя все пак създаде култовия Когато Хари срещна Сали (с наистина великолепен сценарий) и още около дузина доста жизнени и приятни филми, повечето от които с нелоши женски образи. Докато тук се надявах, че тя ще е съумяла да сътвори не един, а два такива образа, Ефрън не е вложила кой знае какво нито в Джули, нито в Джулия.А това от своя страна вече ни води към друг основен проблем в Джули и Джулия –изпълненията. Мерил Стрийп е нарицателно, когато се отнася до игра; всички знаем това. Тя е способна да "изчезне" напълно в даден образ, като потопявайки се дълбоко, да завлича публиката и да я ангажира емоционално. Стъписващ факт е, че тя не успява да направи това с образа на Чайлд. Стрийп отново е видимо по-различна, усвоила жестовете и мимиките на Чайлд в съвършенство до най-дребния детайл, но това не ме кара да ме е грижа за нея, не ме прави способна да я разбирам, а и откровено казано, леко ме отегчава. Тук идва шокът – когато изпълнение на Стрийп почне да ти докарва прозявки и да ти седи като "просто поредното превъплъщение", ситуацията е ударила дъното. Адамс (която обожавам) е също тъй непретенциозно добра като техника в изпълнението си и съответстващо невъвличаща зрителя в каквито и да е емоционални измерения.
Дали заради тематиката, кошмарно неловката режисура на Ефрън или изключително старомодното звучене на филма, Джули и Джулия изморява, вместо да разтоварва. Това са два часа, изпълнени с кротко добродушие и напълно забравимо съдържание и диалог, доста готварски продукти и недотам ласкателно изобразяване на дамското съсловие. Ако не сте напълно вманиачени по Мерил Стрийп (тя го заслужава!), то спокойно можете да пропуснете филма, без да съжалявате.