като сюжет двата филма нямат нищо общо и действието се развива абсолютно независимо. Единственото набиващо се на очи общо нещо е актрисата в главната роля и гръцката тематика.Започва се с Джорджия (Ния Вардалос) – неуспяла историчка, която е отишла в Гърция с надеждата да сложи малко ред в живота си. Което е доста съмнително начинание, като се има предвид, че тя работи като гид в малка туристическа агенция и няма личен живот. Както се изразява самата тя, ударила е каменното дъно. Е, дават й поредната група шумни и тъпи туристи, раздрънкан автобус и брадясал шофьор и пътуването започва. Започва като пълен кошмар, в който тя и туристическата й група взаимно
се презират, колегата й от агенцията й прави мръсни номера, а условията за живот се доближават до тези в бедствена зона. От там нататък филмът проповядва философията, че когато нещата няма накъде да стават по-лоши, те стават по-добри. Джорджия открива, че няма нищо чак толкова лошо хората просто да искат да се забавляват, както й че брадясалият й шофьор всъщност е доста готин, когато от лицето му се вижда и друго освен носа. И нещата започват малко по малко, но с нарастващи обороти да си идват на мястото. Това е и една от малко странните черти на сценария – няма ги типичните финално изпитание за главните герои, за-малко-да-останем-без-хепиенд сцена и триумфално възтържествуване на доброто накрая. Нещата просто се оправят, после продължават да се оправят и накрая са оправени без някакви особени катаклизми.
Не може да се каже, че музиката е особено впечатляваща, има няколко приятни гръцки мелодии и общо взето е това. Един малко по-запомнящ се саундтрак би бил голям плюс за този филм, но и без него не се усеща чак кънтяща липса.
Сред актьорите се откроява Ричард Драйфус като второстепенен, но катализиращ цялото действие персонаж. Иначе Ниа Вардалос си е съвсем на мястото като отчаяна попрезряла интелектуалка. В началото леко е прекалено с крайното окарикатуряване на част от героите, но и в това си има чар. Особено култова е сцената с гръцкия съдържател на хотел, за прототип на който вероятно е взет сливенски тираджия.
Общо взето ако жанрът не ви отвращава по подразбиране, филмът е доста вървежен. С други думи, Моята голяма луда гръцка свалка (някой ден ще намеря хората, които са превеждали това заглавие, Съседка за секс и Секс игри и ще им искам дипломите, които вероятно ще са всичко друго, но не и филологически) е приятен, позитивен, с леки забежки към размисъл, но не твърде много, с малко екшън и много слънце. От друга страна по-голямата му част е клиширана (макар да има и приятни изненади) и няма твърде много действие. За мен балансът е на плюс.