Пристъпвайки внимателно, остроумно и методично по тънката граница между самоирония и сериозност, Отведи ме в ада ви затрупва с карантии, кървища и храчки на всеки 10 минути, като ведно с погнусяването, което поражда, извлича от зрителите огромна доза облекчителен смях. В този аспект, може да се твърди, че освен спазването на целия класически хорър канон, Отведи ме в ада успява и да се подиграе с него, закачайки се добродушно и с реверанс с правилата и нормите му.
Много стегната история разказва за банковата служителка Кристин (Алисън Лоумън), която предизвиква гнева на покъртително злостно и зловещо изглеждаща бабетка (Лорна Рейвър), която се оказва вещица. Веднъж активизиран, гневът на бабката се излива с пълна мощ върху Кристин под формата на проклятие, което осъжда чудесния й живот на изпълнено с всекидневни кошмари съществуване, което по план трябва да завърши с... е, да речем, че заглавието е достатъчно описателно само по себе си.
Във филма са налични и всички останали партакеши (освен вещицата), на които обикновено може да се натъкнете в един класически, старомоден хорър филм –екзотични акценти, котка, зъл дух (Ламия!!!), ясновидци, трополене на врати и прозорци, разлагаща се плът, насекоми, гробища... има си всичко и то по много. Всъщност дозата от тези хорър съставки е
тъй завишена, че ви кара да претръпнете към ефекта им бързо и оттам нататък може да се забавлявате с тях по един много естетически начин.Ако на този етап вече сте уплашени и си представяте, че влизайки в киносалона, ще се натъкнете на пародия в почти чист вид, дълбоко се лъжете. Рейми е достатъчно умел и талантлив режисьор, за да не изпусне юздите и да успее да вмъкне съспенс на подходящите места, така че да ви задържи нащрек и готови да изпищите. Това, което си личи в Отведи ме в ада е, че е филм, правен в много добро настроение и с изключителна жизненост, което на свой ред е заредило продукцията с много енергия и така тя може да бъде оприличена на стандартна разходка с влакче на ужасите. Използвам "стандартна", защото Отведи ме в ада определено не съдържа компоненти, които са новаторски или свежи и по-скоро разчита на вродената носталгия по старомодния, чист вид на подобно забавление.
Освен много задоволяващата режисьорска и сценарна работа (дело на Рейми и брат му), актьорският екип се справя наистина добре, като Рейвър е възхитителна в ролята на злокобната циганка, намацана със здравословно количество
сивкав грим (и снабдена с тъй спиращо дъха чене!). Ролята на Лоумън (която всъщност е писана за Елън Пейдж, но поради стечение на обстоятелствата минава в ръцете на блондинката) е прилично изиграна, а Джъстин Лонг е самодоволен и скептичен в амплоато на гаджето на Кристин.Техническите аспекти на филма са също на истински чудесно ниво (изключая CGI-ът, който понякога дразни), като екипът по звуковите ефекти заслужава споменаване и възхита, а операторът Питър Деминг (чийто услуги са често ползвани от Дейвид Линч) за пореден път доказва способността си да работи по неповторим начин с лилаво-сивкави полу-блатни тонове.
Отведи ме в ада е неприлично отпускащ филм, който действа терапевтично срещу монотонното злободневие подобно на разходка в лунапарк през уикенда. Той не е правен за всеки вкус и при невнимание съществува опасност да останете леко стъписани от дозата наивитет и глупотевина, които на моменти лъхат от него. Подходете предпазливо и със знанието, че хората, правили Отведи ме в ада, съзнават напълно клопките на жанра, неговите предимства, недостатъци и са склонни да ви ги демонстрират, без да се взимат прекомерно насериозно.