забила в края на лятото. Продуцираният от Питър Джаксън (!!!) Сектор 9 е филм, който трябва да видите. Той е спиращо дъха изживяване, което ще ви припомни с мощ колко е яко да ходите на кино и да излезете от киносалона с онова превъзходно усещане, че обичате живота и хората, просто защото сте изкарали два почти идеални часа в неудобна седалка. А като капак на всичко, искате да се върнете на тази седалка!Продукцията, дело на южноафриканеца Бломкамп, е възхитителен пример за това как трябва да се прави кино в днешно време и как може да се направи ударно впечатление още с първи филм (да бе, първи е! и аз не вярвах, като го гледах!!!). Сектор 9 е технически превъзходен и емоционално зареден филм; с две думи –той би могъл да се нарече почти брилянтен (което ще ми стане ясно, едва като го изгледам още няколко пъти).
Продължаващ едва малко под два часа, Сектор 9 разказва (противно на очакванията, породени от промо-материалите) не глобална, апокалиптична, общочовешка история, а интимна такава, центрирана върху един-единствен герой (супер-противен, всъщност) и взаимодействието му със заобикалящия го свят (или по-скоро среда), което води до
коренна промяна в съдбата му. Този герой, изигран безупречно от някой си Шарлто Копли, не е стандартният миловиден пич, на когото ще съчувствате и за когото сърцето ви ще скърби мелодраматично. С външен вид, леко напомнящ на невестулка, и с доста противно меркантилно излъчване, героят на Копли – Уикъс, е дребен гадняр, който ще намразите почти мигновено след въвеждането му. Ще продължите да го презирате, докато ставате свидетели на изключително мизерните му прояви и по-нататък, докато сюжетното действие се развива, но в края, за ваше собствено учудване, ще го заобичате. И ще го разберете. Причината е много проста – в крайна сметка Уикъс е олицетворение на почти всеки един представител на човешкия род, може би не във всяка една сцена, но тези некрасиви прояви на психиката са изконни за човек, намиращ се в допир с непознатото. Разбира се, не всеки човек е толкова голям задник, колкото е Уикъс, но хаотичното му лутане и морално люлеене, щом трансформацията му започне, са явления, които колкото и да са отблъскващи, са някак познати. Веднъж щом усетите тази фамилиарност към Уикъс, ще установите как в края на филма нещо ви хваща за гърлото и ще разберете, че през цялото време всъщност сте съпреживявали с него.Това е и един от най-уникалните аспекти на сценария (който също е дело на Бломкамп в съавторство с друг негов колега) – главният герой е колективен израз на човечеството по ненатрапчив, но много естествен, дълбок начин. Той не е протагонистът, колективен израз на героичното и възхитителното у човека; това, от което да се гордеем и да промотираме. Уикъс е наборът от човешки аспекти, които ни пречат да сме истински цивилизовани, мъдри, различни. Иска ми се да спра с подробностите около сюжета дотук, защото смятам, че колкото по-малко знаете за него, толкова по-удовлетворени ще се почувствате, докато гледате Сектор 9. Не ме разбирайте погрешно, сценарият определено е далеч от перфектен. Диалогът не е ужасно запомнящ се, а като изключим образът на Уикъс, останалите герои са далеч от многоизмерност и пластичност. Важното е, че сценарият на Сектор 9 може да се похвали с няколко много важни неща. Той е свеж. Разполага с един от най-страхотните главни герои, които са ми показвани тази година. Той е дълбоко човешки. И е духовит. И чудновато затрогващ.
За мен беше неимоверна изненада, когато открих, че ведно с изобилието от политическа поп-алегория, пряко свързана с апартейда в Южна Африка (филмът е сниман в Йоханесбург, все пак), хората са заложили и здрава доза сатира и то не само в текстово отношение, а и във визуален израз. Отваряйки дума за визуалното във филма, трябва да се спомене, че неговата роля е много централна в продукцията и доста добре изпълнена. Сектор 9 изобилства на радващи окото гледки и сцени, любимата ми от които е финалната.
Ужасно пасваща музика и удивително точен монтаж съпътстват пост-продукционните елементи на Сектор 9.
Заслугата тази чудесна симбиоза от замисъл, изпълнение и внушение да работи толкова ефективно лежи безспорно върху адски впечатляващите режисьорски хрумвания и приумици на Бломкамп, който помоему е кино-откритието на тази година дотук. Лесно може да се твърди, че до 5 години той ще е направил своя "голям" филм; всичко, от което се нуждае сега е още малко натрупване на опит и повече студийна вяра, намираща израз в по-големи бюджети. Накратко, на този етап, не бих се посвенила да кажа, че Бломкамп може да се окаже новият Джеймс Камерън. А и също, че Сектор 9 е Пришълец на Ридли Скот на новото хилядолетие, превъзходна научнофантастична екшън драма.