Основният му проблем са персонажите. Антигероят е напълно легитимен носител на действието, но в случая имаме гнусен и мизерен чиновник – олицетворението на жалкото раболепно леке, което е много свястно, докато му изнася, и пълен гъз, когато нещо не е както го иска. Той не е зъл, не е лош, не е дори готино гаден. Просто е мизерен нещастник. Извънземните са същата бира – с две изключения те са точно каквото казах в началото – цигани. Мизерни крадливи твари (ако ми простите лекия расизъм), които ще се изтрепят за консерва котешка храна и са готови да продадат и най-ценните си технологии (напълно непотребни за хората, междувпрочем) за някакви жалки удобства. Сюжетът ни разкрива причината те да са почти буквално мухи без глави, при това доста гнусни, което може би обяснява нещата, но не помага много на възприятията.Съответно зрителят буквално няма на кого да симпатизира, при положение, че "добрите" са миризлив чиновнически плъх и полуимбецилизирани лумпени, а "лошите" – зла корпорация, която е толкова зла, че е чак много зла.
Другият проблем произхожда от първия – когато не просто не ти пука за героите, ами въпросните са ти и противни, историята просто няма как да те увлече. Съответно сюжетът на Сектор 9 оставя усещането за ужасно влачене в средата, преди да почне екшънът.
Същият обаче е на страхотно ниво. Когато не е прашно-документален (похват, който тук странно работи, за разлика от филми като Борн или Спектър на утехата), той разчита на извънземните технологии, а те са благи! Мекът, с който е свързана последната екшън-сцена, разполага с буквално пренесен от Half-Life 2 гравити гън, а това нещо в игрален
вариант е наистина приказка. Това плавно ме отвежда към ефектите, които са, както вече казах, чудесни. Сектор 9 е правен с пари за баничка, но успява да представи визия, която на моменти буквално отвинтва. Извънземният кораб-майка, който си виси в небето над Йоханесбург, по-малките кораби, енергийните оръжия, споменатият вече мек... Самите Праули са порядъчно гадни – с обърнати колене и Ктулу-пипала, висящи от устите, от които постоянно капе една или друга форма на слуз, те са нещо като Протоси за много бедни, а цъкащият им език само допринася за инсектоидното излъчване.За качество на актьорската игра е трудно да се говори, доколкото филмът си поставя за цел именно псевдоаматьорска непосредственост, но бих казал, че му се е получило. Атмосферата работи идеално и героите са чудесни. Ако не бяха и толкова неприятни, щеше да е бижу.
И така, Сектор 9 наистина е хубав. И стига човек да успее да се размине със злостния негативизъм спрямо героите и леката скука в средата, шансът да му хареса много, е голям. А филмът го и заслужава – подобни оригинални идеи вече са космическа рядкост в киното и е редно да се подкрепят.