Брой 64 Редакционно

     Най-трудно се пише редакционно, когато предишния брой си направил някакви гръмки заявления и след това си се провалил епично. През юли/август Ви говорих за амбициите ни да излизаме всеки месец. Е, не успяхме. Закъсняхме. При това не с месец или два, подобни неща са се случвали и друг път. Закъсняхме с почти четири месеца. Може да се каже, че подобрихме собствения си рекорд. Причините са много и най-разнообразни, но могат да се съберат в две думи – Life happened.
     Имаше един около двумесечен период, в който практически целият редакторски екип се намираше извън пределите на страната. Клио е в Англия, Жоро привършваше японската си одисея, а Роланд замина да учи в Щатите. Това, комбинирано със зверската умора и някои мои здравословни проблеми, които продължават и до днес, ни нанесе сериозен удар. Не пиша тези редове като оправдание за чудовищната пауза. По-скоро ми се ще да изтъкна, че и ние сме хора и за съжаление има неща, които са извън нашия контрол, колкото и да ни се иска да не е така.
     Подобни паузи обаче си имат и своите добри страни. Вярно е, че част от материала остаря страшно много и се наложи да отпадне, друга част не се случи точно в първоначално планирания вид (но пък това, няма как да го разберете, ако специално не Ви подскажем), но като компенсация имахме възможност да добавим неща, които при други обстоятелства вероятно нямаше да стигнат до Вас. При всички положения се постарахме да извлечем най-доброто от принудителната пауза. Дали сме успели, ще прецените Вие. Без да давам обещания Ви пожелавам приятно четене и до нови срещи.

П.П. Хвърлете едно око на форума, обявен е поредният годишен конкурс за разказ на списание ShadowDance. Славата и примамливите награди са на едни 7500 думи разстояние.

Ян
декември 2009 г.

     Единственото, което мога да допълня, е че това закъснение наистина беше епично. Силно се надяваме да продължим да ви радваме и занапред, но понякога нещата дори не опират само до здравословен мързел, оказва се. Искам специално да благодаря на всички читатели, които се интересуваха по форума какво става с нас, иде ли броят и как се връзва моряшки възел. За съжаление не сме спецове по последното, но съпричастността ви е много важна за нас. Както казват японците, ganbaru.

Моридин