фендъмът далеч не е изключението, което потвърждава правилото, и апокалиптичните прогнози за аниме индустрията са често срещано явление, особено сред хората, които си умират да дават оценки на неща, които дори не са гледали. Както и да е, мисълта ми е, че не знам доколко мрачните прогнози уцелват десетката, факт е, че напоследък все по-малко от новоизлезлите сериали успяват да ми задържат вниманието. Затова реших да представя един от тази година (стига броят да излезе преди 2010, де), а не да се уповавам пак на някоя класика за запълване на рубриката.Canaan е създаден по мотиви от сценарий на Киноко Насу, когото много народ из дебрите на интернета едва ли не боготвори, но аз мога да кажа само, че е главният писач на TYPE-MOON, създателите на игралните първообрази на аниметата Fate/stay night, Kara No Kyoukai и Tsukihime. Това е много хубаво...ако сте фенове на TYPE-MOON. Аз не съм особен такъв, но нямаше как поне да не пробвам сериала, защото има просто епичен каст. Но за него ще стане дума по-надолу, сега е време най-накрая да свършим с увода и да кажем поне няколко думи за сюжета.
Въпросният е доста оплетен и честно казано донякъде слабичък. Въпреки обилните инфодъмпове, доста често ми се случваше да се чудя какво аджеба става или за какво се бори героят X. Обясненията в последните епизоди са по-скоро от рода на "е, само това ли било?" отколкото "аха, ето значи как стояли нещата, ашколсун, че сте го измислили така хитроумно, пичове". Събитията се въртят около Канаан, която е доста невръстна агентка на някаква супер-дупер тайна организация, която се бори срещу Алфард, шефката на злите терористи. В бърканицата се замесват и други герои, много от които са заразени от тайнствен вирус, който им е дал свръхспособности.
Да знам, че звучи доста бозаво, особено това с вируса (същата идея е развита много по-добре в Speedgrapher примерно). Въпреки това Canaan на моменти успява да предложи повече от прилична драма, с доста трагичен уклон. Силата на сериала обаче лежи другаде – в зашеметяващите екшън сцени, стилните герои и качеството на анимацията. Екшън сцените са сравнително кратки, като се има предвид тематиката на сериала и това, че половината герои си умират да размахват пистолети, но е с много движение и добра хореография. Реализмът клони към нулата, но пък колцина гледат аниме патаклами заради реализма в тях? Друго си е като противниците се стрелят на покрива на автобус и единият си го отнесе, след като бива захвърлен върху тролейбусните жици, нали? Ако сте гледали Black Lagoon, сигурно се сещате много добре за какъв стил престрелки иде реч.
За разлика от приключенията на Реви и Рок обаче, тук главните герои варират от поносими до досадни, което си е голям минус. Имаме Мария – стандартна японска тийнеджърка с повече идеали отколкото мозък, която, макар и изненадващо поносима като представител на този тип героини, все пак не може да преодолее факта, че е там главно за да угоди на хардкор отаку аудиторията с държането си, което често подобава повече на десетгодишна лигла, отколкото на двайсетинагодишна журналистка. Алфард и Канаан пък са твърде мистични, ако мога така да се изразя, и си разменят постоянно разни реплики, които се предполага да са дълбокомислени, но поне на мен ми се видяха пълен въздух под налягане. Поне куулнес фактора го докарват, а това е кажи-речи най-важното в подобен тип сериал, където стилът силно доминира над съдържанието.
При по-второстепенните обаче има някои страхотни попадения. На първо място Лианг Чи. Гледали ли сте Rozen Maiden? Лианг Чи е Суигинтоу, само че на стероиди. Тя е една от главните помощници на Алфард, а главната й цел в живота е да се докаже пред шефката си. Не просто в професионално отношение – повече от очевидно желае да се набута в леглото й, което логично води към бясна омраза към Канаан, от която на свой ред пък Алфард е обсебена. Не точно романтично обсебена, но като си превъртял като Лианг Чи, не обръщаш внимание на такива дребни детайли, нали така? Както и да е, това момиче мачка просто. Истинска стихия на омразата и разрушението, толкова смахната, че е едновременно забавна, но и леко плашеща. Ако не вярвате, че злодейският смях може да бъде истинско изкуство, пробвайте и вярвам, че ще се убедите.
Другата героиня, която ме грабна повече от главните, е Хако. Тя е заразена от оня опасен вирус, в резултат на което е принудена да не говори, защото говорът й излъчва вълни, които на бърза ръка мога да убият околните. Но се оказва, че да си държиш устата затворена постоянно, не е никак лесно, каквито ще да са последиците...Както споменах, анимацията е на много високо ниво и това качество продължава от началото до края. Няма дразнещо очевидна 3D анима
ция или епизоди, на които от километър им личи, че са поверени на подизпълнители, които не са нивото на "А" отбора. Музиката е прилична, но с изключение на адски зарибяващия J-Rock опънинг, не много запомняща се. Озвучаването на героите е на невероятно високо ниво обаче. Примерно има един таксиджия – появява се чат-пат пичът, доста е забавен – но в колко други анимета биха дали подобна мижава роличка на легенда като Джоуджи Наката? За Танака Рие вече стана дума, тя е отговорна за сигурно две трети от харизмата на героинята си Лианг Чи. Хако пък е озвучена от Мамико Ното, а Алфард от друга легенда – Мая Сакамото. Безапелационно качество просто.Към минусите следва да се спомене и финалът, който е в стил "чакайте продължение", а такова не се знае дали ще има някога.
В заключение – ако ви се гледа нещо кратичко, но красиво, с готин екшън, но без развлачени битки, с красиви героини, но без дразнещи любовни мелодрами на ниво детска градина, пробвайте Canaan. Ако сте късметлии, може и сюжетът да ви допадне доста повече отколкото на мен...