Ще гледам да ви направя услуга. За да не рискувам да превърна ревюто си в това, което е филмът, а именно – ОГРОМНА маса от бомбастично спуснати съмнително навързани елементи, които и да не допуснете в живота
си, няма да изгубите, ще подходя малко различно от обичайното: в момента, в който, докато гледате Отмъщението, стигнете до сцена с преследване в гориста местност и изгледате последвалата битка, излезте от киносалона. В най-общи линии, всичко, което е имала да каже продукцията, се изчерпва дотам, а останалото е разиграване и преиграване на вариации по същите сцени, предхождащи въпросната битка. Също, от техническа гледна точка, а именно звук, монтаж на звукови ефекти и визуални ефекти, филмът е съвършено творение, което вероятно ще бъде най-надъханият конкурент на Джеймс Камеръновия Аватар в съответните категории догодина, когато се раздават Оскарите. Нещата изписани по-долу, след оценката, са силно белязани от субективизъм и са доста несъдържателни сами по себе си. Ако разполагате с доста време за губене, убийте го с нещо друго. Ако разполагате с ИДИОТСКИ много свободно време, изчетете го и се пробвайте да се посмеете. Пък ако имате на разположение САМО свободно време, идете и да гледате Трансформърс: Отмъщението.Аз... Просто не знам какво точно може да се каже за филма. Помня ясно, че първият Трансформърс ме
беше израдвал частично; той беше малоумен, шумен, зареден с някаква енергия и тъй като тогава очаквах да изляза насред прожекцията, а не се случи, таях някакви надежди за Отмъщението. Таях ги, защото колкото и вкретенен режисьор да е Майкъл Бей, често успява да ме забавлява по неангажиращ начин с всичките си експлозии и розови залези с прелитащи самолети на техен фон, защото сценаристите зад проекта са същите хора, които ме изненадаха предимно приятно с новия Стар Трек, защото не ми се искаше да повярвам, че Спилбърг може да сложи името 
си под нещо драстично съмнително като качество, за чието финансиране е дал такава безумна сума, защото видях първите цифри от приходи в Азия...Трансформърс: Отмъщението е изживяване, което може да получите, докато гледате как някой играе компютърна игра. Той е по-шумен от първата част, по-дълъг, по-бабаитлъшки, по-скъп, по-кичозен, по-задълбаващ в собствената си мания за величие на режисьорско ниво и както повечето втори части, които тръгват по тази наклонена плоскост, доказва правилото, че повечето винаги е твърде много. А също е и доказателството, че Майкъл Бей не си е взел и една поука от предишния си опит да направи продължение, а именно Лоши момчета 2. Това е жалко и тъжно, защото да, Бей е профан, който ръга масовки, смешни глобални сцени на фона на мелодраматична музика и розови облачета с доста грандомански експлозии в далечината, но той може да бъде и очарователен понякога. Когато не разполага с чудовищен бюджет и всички очаквания на дадено студио, положени върху него, Бей е като онзи ви малък братовчед на не повече от 12 години, който ентусиазирано ви разказва някаква важна за него случка, като полу я разиграва, полу наистина я изживява, и вие колкото и да не го разбирате напълно и да го гледате снизходително, не може да не се усмихнете на цялото това детинско вживяване и ентусиазъм. Извънредно зъл факт е, че с
Отмъщението Бей просто не се е усетил кога спира да бъде почти занимателно забавляващо наивен и вече ви дразни като ви засипва с още и още. И ОЩЕ.Страници могат да бъдат изписани с ужасяващи режисьорски решения, комбинирани с ненормално сътворен сценарий. Изобилие на забавен каданс насред пустинята на фона на египетски пирамиди, поставен с едничката цел мъжкият зрител да наблюдава пружиниращия бюст на Мегън Фокс. Като контра-партия на това пък, за дамското око: полуразгащен ЛаБъф, чиито боксерки (не забелязах дали не бяха вечните Калвин Клайн) се светкат под лъчите на жаркото слънце. Присъствие на думата "съдба" на всеки 25 минути от филма. В самия край – отново сцена, директна заемка от Далеч, далеч и Мисия невъзможна 3 (с радост мога да отбележа обаче, че тук сърдечна трансплантация липсва!). Трансформирани (!!!) сцени от Мумията, Индиана Джоунс, Терминатор и Специален доклад, вмъкване на очевидно изхвърлени сцени от Пърл Харбър и Армагедон, преработени каскади от двете части на Лоши момчета. Немислими опити за някаква интеграция на религиозна алегория на моменти. Най-зловещият кадър в летен филм, който може да бъде зърнат на екран тази година – близък план върху слиповете на Джон Търтуро (!!!), продължаващ няколко дълги секунди.
Разочароващо е, че в Отмъщението имаме несвойствено по-насилен хумор от този на предшественика си,
където основен катализатор за комедийното беше чаровният смотльо ЛаБъф, който изведнъж тук се е превърнал в нещо много готино и куул. Пораснал е? Тц, за мен просто са изгубили човешкия му облик и образът му е станал по-механичен от роботските. Всъщност, най-внимателно изградените образи в сценария (ако въобще ще търсим такива) са тези на роботите, което може би нямаше да пречи по такъв ненормален начин (тъй като, както вече споменах, CGI-ът е стъписващо як), ако времетраенето беше по-кратко. Именно времетраенето и проблемът с ритъма са неща, 
които биха предотвратили повторно гледане на Отмъщението, при което може, ако слънцето ви е напекло достатъчно и е поразтопило мозъчните ви клетки, да сте по-снизходително настроени към него и да се пробвате да му се порадвате.Аз не открих достатъчно радващи неща, освен техническата пост-продукционна работа (демек шума, играчките и експлозиите), но тя е така... засипваща зрителя отвсякъде, че след време усещанията му се притъпяват и просто му втръсва. Някои от цветовите решения на оператора са приятни, особено зеленикавите тонове и контраста на цветове в екшън сцените. Сама по себе си музиката не е лоша, но пък е комбинирана с такъв визуален материал, пронизан от толкова неестествен патос, че едва ли ще можете да се абстрахирате. Моменти от изпълнението на ЛаБъф в колежанския кампус бяха добри комедийни попадения, а и ако всъщност не бяха местили действието оттам, някак ми се струва, че щяха да спечелят повече. Уви, с напускане на кампуса той може да бъде възприеман само като eye-candy. Не мога да коментирам нищо за "изпълнение" при Фокс, поради отсъствието на такова. Но тя е все така красива. И пластмасова.