Истината е, че дори сюжетът сам по себе си не звучи прекомерно скучновато: астрофизик (в ролята Кейдж) попада (посредством сина си) на л
истче хартия с много изписани цифри. След като се взира известен период в него (пробвайки се да имитира Ръсел Кроу в Красив ум), открива, че цифрите разкриват всички глобални бедствия и катастрофи с бройката жертви и точните координати! Това е вълнуващ миг за човечеството и за Кейдж, въпреки че хората са склонни да игнорират предупрежденията му. Оказва се, че краят на света наближава, извънземни пичове, които сякаш са измъкнати от клип на The Chemical Brothers, се шматкат свободно по земята, красива жена решава да повярва на Кейдж (тя пък има дъщеря, което впоследствие е доста чудесно стечение на обстоятелствата) и заедно те може би ще спасят света? А може би не, тъй като човечеството е обречено (имайки предвид световната финансова криза, ще се нагледаме на мрачновати и песимистични филми оттук нататък, опасявам се).Може би щях да преглътна всичко това (барабар с изпълнението на Кейдж и някои от най-видиотените спускания на реплики, които съм виждала тази година), но пламтящият лос, тичащ на забавен каданс, ми дойде малко в повече. Както и зайците. И космическите жита.
Освен споменатата сцена от Красив ум, в Пророчеството ще видите доста неща и сцени, на които сте ставали свидетели и друг път. Започвайки с плаката, който
лекичко носи есенцията на Война на световете, минем през една доста 6-то чувство сцена и стигнем до бутафорното преработване на Близки срещи от третия вид към края на продукцията, Пророчеството подбира и се спира на все култови и маркетингови моменти, които ако не бяха така зле комбинирани и напаснати, може би имаха шанс да проработят отново. Но те не работят и в този си вид Пророчеството е като един ранен пост-продукционен вариант на филм с потенциал, чиято първа тестова прожекция тепърва ще се състои. Това, което трябва да се махне от филма, е излишното жанрово напластяване и леката доза наивитет, вкоренена в концепциите, прозиращи зад сценария. Символиката също или трябва да бъде радикално премахната, или просто да бъде замаскирана по достатъчно завоалиран начин, който да не буди изблици на кикот у средно интелигентен зрител.Тези сценарни засечки и недомислици при изготвянето на материала водят до смущаващо неравно темпо, което също е доста спечено от непрекъснатото жанрово криволичене и понякога води до лека фрустрация у публиката. Нито музиката, нито операторската работа са впечатляващи, а монтажът е направо лош. Това, което е любопитно в Пророчеството, са звуковите ефекти, както и някои CGI моменти, въпреки че и те сами по себе си не са иновативни, а просто радващи.
Актьорският екип ме остави неудовлетворена, не само заради Кейдж, но и заради недотам доброто попадение за женската роля в лицето на Бърн, която наистина е секси, но за сметка на това просто се блещи безизразно винаги, когато желае да изрази някакъв сорт емоция по кохерентен начин. Двете деца, които изпълняват ролите съответно на сина и дъщерята, са прилични попадения, но образите им така и не търпят кой знае какво развитие, за да може да се направи нещо впечатляващо с изпълненията.
Като цяло Пророчеството има опасност да остави неприятно стипчив вкус в устата ви, заради всичко, което е обещавало и обещавало в началния си час, но по стечения на обстоятелствата или е забравило да изпълни, или се е хвърлило в друга посока и други обещания.