– Град на мрака. Съответно все пак се надявах, че хората са се объркали и Пророчеството ще ми хареса.Истината, оказва се, е малко по-завъртяна от очакваното. Този филм е изключително труден за поставяне в правилната перспектива, и не е съвсем сигурно, че дори да успеете да го направите, ще го харесате. Историята за обрулен от живота и все още страдащ по смъртта на жена си баща (Никълъс Кейдж), чийто син се сдобива с предсказание за края на света, е изпълнена с мрачна съзерцателност, много лична драма и директна библейска символика. Нека обаче бъдем точни – директната библейска символика не е директна религиозна пропаганда, както бързат да тръбят много хора в мига, в който им замирише на нещо, свързано с християнските образи. Пророчеството не е Нарния и не се опитва да проповядва или пропагандира каквото и да е. Както казах, това е една много лична човешка драма, в която са застъпени определени теми –на вярата в Смисъла, на примирението с неизбежното, на силата да намериш себе
си тогава, когато си най-изгубен, на неумиращата надежда. Звучи общо и е общо, но филмът е пълен с нюанси, които развиват тези концепции, а дървената игра на Кейдж по никакъв начин не успява да развали усещането.Библейската тема е малко по-пипкава. Историята на Пророчеството съдържа в себе си буквални елементи от Откровение на Йоан, а също и от Битие, преплетени през призмата на научната фантастика. И именно тази буквалност е подразнила и отблъснала страшно много хора. Истината обаче е, че филмът използва библейската тематика умело и ненатрапчиво, като средство да разкаже една базова и всеобхватна история без да открива топлата вода. Много лесно е символиката на Страшния съд да бъде приета с кисела гримаса, сякаш всяка употреба на религиозни символи е равна на религиозна пропаганда, но де факто Пророчеството не се опитва да каже нищо на зрителя чрез тези елементи – той говори единствено на главния си герой.
Визуално филмът е убийствен. Факт е, че доста от най-впечатляващите бедствени сцени са включени поне частично в трейлъра, но в цялостния продукт изглеждат наистина убийствено – както катастрофиращия самолет, така и извънземните и огнените картини са невероятно стилни и премерени (а фактът, че всички
екстратерестриали приличат на Спайк от Buffy е изненадващ и галфонски плюс), като няколко сцени са просто зашеметяващи (при все горящия лос!). Музиката на Пророчеството е произволна, но пасваща, тъй че не смятам да губя общото ни време с нея.В крайна сметка това е един странно сериозен и дълбок като за сезона, в който излиза, филм, който определено не е достатъчно ясен в това да обясни на зрителя какво представлява. Бавното темпо и финалът му пък са доста не-комерсиални за съвременните разбирания за фантастичния жанр, което допълнително затруднява усилията. За мен обаче Пророчеството си заслужава гледането, при това без предразсъдъци и без алергични пристъпи пред библейската символика. Тя има смисъл, и той няма нищо общо с религията. Което в крайна сметка се очаква да бъде и цялата идея зад библейската символика. Така че ако сте сигурни, че сте наясно с какво се захващате, дайте му шанс. Има немалка вероятност да ви изненада приятно.