Трейлърът на шестия Потър беше най-надъхващият от всички филми досега. Или поне така си мисля, понеже не помня останалите, но това е ирелевантно. Фактът е, че той оставя впечатлението за мрачна, зловеща история, много екшън и Епични Разкрития (ако не си чел книгата, разбира се, което аз съм).Което само иде да покаже, че филмите на Дейвид Йейтс са като романите на Ан Райс – работят по-добре синтезирани в преразказ, рикап, реклама или нещо друго от сорта. Защото, оказва се, Хари Потър и Нечистокръвният принц е най-красивият, най-стилният, най-мрачният и великолепно атмосферичен от всичките шест филма до момента (да, включително и Куароновия трети)... а също така и най-нетърпимо скучният и умопомрачително несъбитиен от тях.
Поразително е как можеш да хванеш една книга, пълна със събития, да извадиш всички важни моменти от нея, да разтеглиш всички странични и да разточиш цялото чудо в два и половина часа прекрасна готическа сиво-синьота, на чийто фон главните постпубертети да хлипат, примират и припърхват един по друг.
Не, сериозно, как го е направил, по дяволите?! КАК Е УСПЯЛ?!
Както и да е, за танганайците: Започва шестата година на Хари (Даниел Радклиф) в Хогуортс, но совите не са това, което са (а в този филм де факто и изобщо ги няма), и вече дори мъгълският свят усеща завръщането на Волдемор. Междувременно Драко Малфой (Том Фелтън) от нагло и страхливо леке се е превърнал в хленчещо емо, защото Знаете-Кой му е възложил мисия, която може да му струва живота. Изненадващо, това е направило ролята по-интересна, а още по-изненадващо Фелтън не се издънва с нея и влага искрено усилие в задълбочаването на полуизмерния си персонаж. НАЙ-изненадващо обаче
е, че и Даниел Радклиф успява да насочи погледа към себе си с игра, което вече е наистина любопитно, предвид кататоничната му дървеност в предните филми. Тук той дори има едно актьорско етюдче към края на филма, което искрено радва. Останалата част на каста варира от кошмарна и ужасно зле кастната (младите "актьори") до стандартно съвършена (възрастните). Опа, едно изключение от първата група – Франк Дилан, който играе 16-годишния Том Ридъл, е просто убийствен по онзи прекрасен Антихрист-Нацист начин. Просто искаш да го видиш как с блеснал поглед гледа масово изнасилване с електрически триони!Визуално вече казах, че Нечистокръвният принц е най-красиво заснетият (невероятна камера!) и визуализиран от шестте филма. Великолепни природни картини, страхотни магически ефекти, споменатата невероятна камера и постоянен син
каво-сив филтър, който просто е залепнал за атмосферата на историята като ръкавица. Сцената с Дъмбълдор и инферите в пещерата също е превъзходна, както и доразвиването на ефектите около гледането на спомени.Музиката сигурно я е имало, ама ако изключим приятната весела темичка на магазина на близнаците Уизли, с която филмът после и завършва, саундтракът на Нечистокръвния принц е Безличието™.
Основният проблем на лентата, както казах, е че Йейтс е избрал точно най-ненужните, маловажни и неподходящи моменти от книгата, за да направи филма си от тях. Романтичните изживявания на младите герои са разтеглени до неописуемост, липсват ключови моменти от романа, включително... ъм... финалната битка. Което, както човек може лесно да се досети, обезсмисля фабулата на целия проклет филм!
Както и да е, изживяването просто не си струва парите, освен ако човек не иска да се порадва на красиви картинки два часа и половина. На първо гледане се трае с умерена досада, но второто е мозъчна смърт. Уви.