представлява категория. То е онзи сорт филм, по чийто трейлър се подвеждате, че би могло и да е нещо забавно, ако идете с максимално занижени очаквания, но в крайна сметка действителността се оказва още по-грозна и от изначалните ви очаквания (по-скоро, "не-очаквания").Започвайки с предъвкваната до полуда история с явяването на трите духчета за една вечер на някакъв сорт задник (който обикновено е пич, но просто трябва да подреди приоритетите си правилно), чиято основа се съдържа в Дикенсовата Коледна песен, Призраци еволюира до фестивал на прозявки, в който си гледате часовника през около 4 минути и стискате палци сценарият да не е имал за цел да каже нищо повече от оригиналната история. Е ми, спете спокойно – нямал е. Матю Макконъхи е в ролята на неземно готиния сериен сваляч (имитирайки Мел Гибсън в Какво искат жените удачно) и доста известен и преуспял фотограф, чийто живот трябва да бъде преобърнат в една съдбовна вечер, в която разни призраци (на жени, разбира се) ще го мъкнат из минало, настояще и бъдеще, за да може да проумее, че всъщност е свестен, романтичен, моногамен мъж, който винаги е искал да бъде с детската си любов (изиграна патетично от Дженифър Гарнър).
Ако сюжетът вече ви звучи ужасно изтъпяло и гадно, добавете липсата на какъвто и да е хумор, както и зануленото обаяние на Макконъхи и твърде мъжествената и малоумно изглеждаща Гарнър и… ще останете с една прилична поява на Майкъл Дъглас, който винаги изглежда свежарски в ролята на застаряващ женкар. Разбира се, има доста жени, които се появяват и изчезват, но нито една от тях не прави запомняща се роля.Тъй като действието се развива, докато трае подготовка за сватба, може да очаквате наличието на всички тривиалности, свързани с ритуала в САЩ, но отново без особено застъпване или ангажираност. Де факто, основният проблем на цялата продукция е, че тя тече доста лишена от заряд – емоционален, интелектуален, витален. Все едно целият екип е държал просто да се почне със снимането и да се свърши, без много-много излишно суетене и спиране по завоите. А това превръща Призраци в мъчителен, муден, нескопосан филм, за който след като излезете от киносалона нито ще ви се приказва, нито ще имате импулс да запазите някакъв спомен в черепната си кутия.