Интервю с Мартин Милър
Мартин Милър е шотландски писател в стила на небезизвестния жанр "магически реализъм", чиито творби се радват на добър прием от критиката и като цяло са тотално неизвестни в родината ни. За сметка на това алтернативната му самоличност Мартин Скот е отговорна за поредицата романи за Траксас, които и до днес се радват на доста широка българска публика, вероятно заради оригиналния си поглед към фентъзито, набърквайки сериозни дози детективски сюжети и качествена сатира. Г-н Милър се съгласи да даде това доста интересно интервю за Шадоуданс, намеквайки и на родните издатели с какво да се захванат занапред.
Моридин
Шадоуданс: Критици описват книгите ви като съдържащи "магически реализъм". Съгласни ли сте с това определение и ако не – имате ли си някакво ваше такова за това, което пишете?
Мартин Милър: Мисля, че "магически реализъм" е общо взето справедливо определение, нямам възражения спрямо него. Започнах кариерата си, пишейки за моето собствено обкръжение в Брикстън (град в южен Лондон) след пънк периода. До известна степен тези книги бяха реалистично описание на моята среда, в общността на незаконно настанили се на държавна земя хора, но по някаква причина – и аз не съм сигурен защо – непрекъснато се появяваха фентъзи елементи.
ШД: Сложили сте самия себе си като герой в няколко ваши произведения, а много от тях съдържат автобиографични елементи. Защо?
ММ: Когато започвате да пишете, често е добре да пишете за това, което познавате. Аз пишех за собственото си обкръжение и често разказвах от първо лице. Така изглежда, че тези книги са автобиографични. Но това не значи непременно, че са. Говорещият от първо лице писател, който се появява в ранните ми книги със сюжет в Брикстън, е нещо като мен, но не наистина аз. В определена степен това беше просто уред, с който да разкажа историята.
Единствената книга, в която се появява реалистична версия на мен, е Suzy, Led Zeppelin and Me, която описва много събития от живота ми.
Понякога мисля за характера си в директна връзка с Траксас. Той е един вид моя анти-версия, пълна противоположност. Траксас е едър, силен, смел, добър боец, обожава да яде и пие. Аз не съм нито едно от тези неща (поради което се възхищавам на Траксас за тези качества, въпреки лошия му нрав).
ШД: Казвате, че страдате от агорафобия1. Повлияло ли е това на писането ви и ако да – по какъв начин?
ММ: Не мисля, че е повлияло, не и директно. Проблемите ми с пътуването не оказват ефект върху нещата, които пиша. Агорафобията обаче се съпътстваше от много силно проявление на безпокойство и страх и по това време ми беше трудно да пиша. Сега съм много по-добре. Вече не страдам от безпокойство, което да ме спира да творя. Агорафобията обаче не е изчезнала все още.
ШД: Бихте ли казали, че има обща тема или идея, която се отнася до повечето ви книги независимо от света, в който се развиват?
ММ: Единственият общ елемент, за който мога да се сетя, е че обичам да пиша за приятелството. Като цяло просто обичам да създавам забавни истории.
ШД: До момента сте писали за пънк рокери, феи в Ню Йорк, детектив-почти-вълшебник, и – в последната си книга Lonely Werewolf Girl – за кралското семейство на върколаците в Шотландия. Какво ще последва?
ММ: Пиша продължение на Lonely Werewolf Girl. Това е дълъг проект и ще отнеме известно време да се завърши. Винаги имам още планове за книги, макар че никога не зная дали ще стигна до това да ги осъществя. Бих искал да напиша още един графичен роман, може би отново за Добрите Феи2. От дълго време искам да напиша и нещо, което да се развива в Древна Гърция, към която изпитвам дългогодишен интерес. Древногръцката митология е страхотна и в нея има много място за писане на истории.
ШД: Следите ли най-новото развитие на фантастичните жанрове? Накъде смятате, че са се насочили?
ММ: Не. Чета много малко модерна фантастика. Установих, че твърде лесно се влияя. Така че чета история и фантастика от 19ти век. Прочетох много фентъзи и научна фантастика, докато растях (особено Майкъл Муркок и комиксите на Марвъл), но не и в по-късния ми живот.
ШД: Какво ви вдъхнови да напишете комична детективска история с изцяло фентъзи сюжет като Траксас?
ММ: Първата ми мисъл беше, че би било смешно да се постави детектив директно в Толкиновия свят на Властелина на пръстените. Без изобщо да сменяте обстановката, просто да имате същия свят, само че с детектив в него. Разбира се това не би било позволено заради авторските права. Затова аз използвах подобен свят и сложих в него детектив, който да разследва престъпления. Смятах, че ще е смешно, и то наистина се оказа такова.
ШД: Какво ви накара да използвате псевдоним за книгите ви за Траксас?
ММ: Наистина не мога да си спомня. Изглеждаше като добра идея по това време. Издателят също смяташе, че е добра идея. Никога не съм пазил в тайна кой съм всъщност, обаче. Мисля, че беше може би ненужно, и въпреки че продължих да използвам името Мартин Скот за Траксас, веднага обявих на сайта си, че аз съм авторът.
ШД: Какво ви вдъхнови за света, в който се развиват романите за Траксас? Напомня Средната Земя, но също така и WarCraft. Това нарочно ли е?
ММ: Средната Земя (вижте отговорът ми по-горе).
ШД: Траксас е единствената изцяло комична книга, която е печелила Световната Награда за Фентъзи. Каква е причината за този успех според вас?
ММ: Опасявам се, че не зная нищо за процеса им на награждаване. Смятам обаче, че направиха добър избор. Забелязах, че някои сериозно-ориентирани американски автори сметнаха този избор за лош. Това ме накара да се смея.
ШД: Коя от книгите си считате за най-успешна и коя ви накара да се чувствате на върха на способностите си?
ММ: Lonely Werewolf Girl и Suzy, Led Zeppelin and Me отговарят и на двата въпроса. Също така Траксас в по-късните книги. Отне известно време да наглася Траксас точно, но съм много доволен от последните няколко книги в поредицата.
ШД: Кой от образите в книгите ви беше най-труден за писане? Защо?
ММ: Не мога да се сетя за нито един такъв.
ШД: Какви са силните и слабите ви страни като писател? Кое ви доставя най-голямо удоволствие при писането?
ММ: Нямам много художествена образност. Не съм страхотен в описанието на физически неща като сгради и т.н. Но смятам, че мога да разказвам интересни истории и да представям интересни образи. Обичам стилът ми да се чете просто и прекарвам много време да го опростявам, да го направя да се чете много лесно. Според мен това е положителна черта, макар че други може да не се съгласят.
ШД: Какво мислите за писателските работилници?
ММ: Предполагам са добра идея, макар че не зная много за тях.
ШД: Като имате предвид, че само поредицата за Траксас е преведена на български, кои от останалите си романи най-много бихте искали да видите публикувани тук?
ММ: Lonely Werewolf Girl. Макар че книгата, която е най-превеждана, е The Good Fairies of New York, особено в последните години откакто Нийл Геймън написа въведение за нея. Нийл Геймън е толкова известен автор, че въведението му се оказа много полезно в намирането на повече чуждестранни издатели за книгата.
ШД: Благодарим Ви за това интервю!