Нали знаете, как като има какво друго да прави (например да зубри за изпити), на човек му идват какви ли не идеи в главата. И в моя случай беше така. Толкова ми беше дотегнало, че исках да гледам нещо разпускащо и забавно. Не знаех кое заглавие точно искам да гледам и по абсолютно непонятни причини си спомних за едно от преди 2 години, което тогава не прегледах, защото ми звучеше зверски тъпо. Но ей така, за пробата, свалих първите 2-3 епизода. В началото анимацията ме дразнеше, чибитата ми лазеха по нервите и сама не можех да разбера за чий, по дяволите, продължавам да гледам. Вероятно, защото опцията да прекарам това време над учебниците ме стряскаше къде-къде повече.Но ето, че след тези 2 начални епизода, третият тотално ме грабна.
Така де, да превъртя назад. За какво става дума – за Yamato Nadeshiko Shichihenge (The Wallflower). Първо може би е добре да обясня, че Ямато Надешико е нещо като събирателен образ на идеала за японска жена. И след това да ви кажа, че тук такива няма или ако има, са ги скрили, за да не си паднат по главните герои и да спрат да са перфектни. Каквато и да е причината, забравете за всякакви перфектни жени.
В общи линии това, което има, са четирима ултра супер готини младежи, които живеят под наем в една абсолютно страхотна резиденция (и не, не ми е ясно как стават тия, освен в аниметата). Имаме тяхната мега сдухана хазайка, която е явно богата, дива и вечно в преследване на голяма и интригуваща любов, или поне на малки интересни и вълнуващи любови, или на някакви други…Та същата тая хазайка решава да предложи на Супер Готините Момци изгодна сделка – да превърнат нейната мила племенница в прекрасна и елегантна млада дама. Ако успеят, няма да плащат наем, ако ли не… ще плащат в троен размер. Разбира се, бидейки красиви, популярни и самоуверени, нашите Млади Герои са сигурни в успеха си и се съгласяват на сделката.
Ентусиазмът им е достоен за възхищение, поне докато не срещат предизвикателството, което представлява Сунако. Тя е въплъщение на готиката – най-добрите й приятели са скелет и два анатомични модела в реален размер, косата й скрива лице, покрито с пъпки, а като види красив мъж, от носа й се леят кофи кръв, както героите нееднократно усещат, след поредния хеморагичен епизод, налагащ да се преоблекат. И ако това не е достатъчно да вкара Нашите Вече Порядъчно Шокирани Герои в потрес, то желанието й да не общува с никого освен с неживите си приятели, мрачната й аура, която плаши всички на километър околовръст, и любовта й към евтини хоръри и слашъри тотално ги прерязват през портфейла.
Анимацията, както казах по-рано, дразни в началото. Трудно е да се свикне с изненадващото превръщане на героите в чибита, а и Сунако е във вид на чиби през около 80% от сериала. Може почти да се каже, че тя изживява "промяна" (ала Sailor Moon), когато заприличва на човек и тогава лично мен ме кефи тотално. Стилът на рисуване на героите е малко по-необичаен и като цяло изглеждат малко странно с острите си черти и косите на клечки. А един от героите е толкова женствен на вид, че като показах картинката на една позната реакцията не беше: "А къде е главната героиня?", а "А къде е четвъртият пич?". След това едва ли някой ще се изненада, че когато финансово отчаяние кара готините пичове да заработват за наема (от който те губят надежда, че някога ще се отърват), горкия Юки
има съмнителната чест да кросдресва като красива мацка и се справя с това доста по-успешно от Сунако, която обикновено съчетава елементи да бостанско плашило и Джак Изкормвача.Удивително, макар сериалчето да е лековато и в началото да изглежда, че няма да е нищо повече от ситуационна комедия, в която четирмата герои перманентно се провалят в опитите си да превърнат Сунако ако не в Ямато Надешико, то поне в нещо малко по-малко крийпи, взема че се появява малко драматизъм и младежите, които изглежда, че нямат минало, вземат че признават за наличието му. Драматизмът не е нещо феноменално, но като цяло успява да придаде някаква дълбочина на героите извън това че всички момичета припадат от любов по тях.
Музиката не впечатлява особено, както и много от другите аспекти на сериала, но има едно отношение, в което сериалът е на отлично ниво – изпълнението на сеютата. Направо е удоволствие да се чуе началото с Хироши (любимият на Сунако анатомичен модел), който с депресарски глас дава своя поглед върху събитията. Самите главни герои също са изпълнени чудесно и в това отношение няма да има разочарования.
Ако досега не сте разбрали, че съм решила да ви представя не шедьовър, а един стандартен, обикновен сериал от масата, който е просто приятен начин човек да си загуби времето, значи някъде насред текста на тая статия тотално сме се изгубили. Ако все пак сте стигнали до края й, мога само да ви кажа, че си струва да изгубите някой час в забавление.
Оценка: 7/10