Робърт Силвърбърг

Автор: Демандред

     Робърт Силвърбърг е един от онези фантасти, чието творчество е впечатляващо както с качеството си, така и с количеството и разнообразието си. Автор на над 80 фантастични романа и над 500 разкази и повести, той надминава дори Азимов като продуктивност в жанра, а кариерата му на професионален писател обхваща над 6 десетилетия. Роден е през 1935 година в Ню Йорк. Още ненавършил 19 години,  успява да изпълни мечтата си да продаде разказ на списание за научна фантастика. По това време Силвърбърг е студент в Колумбийския университет, специалност английска литература, и в следващите няколко години се утвърждава като един от най-продуктивните и перспективни автори в жанра. Но макар да няма проблеми да продава разказите си на по-малко престижните списания, много малко от тях попадат на страниците на топ изданията като Galaxy и Fantasy and Science Fiction. Причината за това е, че основната цел на Силвърбърг през този период е да напише възможно най-бързо продаваем разказ или роман, без да цели особено високо качество и високи артистични постижения. Самият той си признава, че през онези години е бил един литературен занаятчия, който все още не е открил собствения си писателски глас и уникален стил. Продуктивността му през този период е наистина изумителна – средно около 4 разказа на седмица, плюс няколко романа годишно.
     Този период от кариерата му обаче приключва през 1958 година, когато повечето списания, на които продава творбите си, фалират и пазарът на фантастика става твърде нерентабилен. Още ненавършил 24 години, Силвърбърг обявява оттеглянето си от фантастиката и се насочва към други жанрове – научнопопулярни книги на различни теми, основно археология, както и порнографски романи (без майтап, има над 100 такива, писани основно под псевдонима Дон Елиът).
     През 1962 година обаче новият главен редактор на списанието Galaxy Фредерик Пол прави предложение на Силвърбърг, което го кара да се върне към фантастиката и да започне да пише много по-качествени и амбициозни произведения. Пол гарантира да купи всяко нещо, пратено му от Силвърбърг, а последният обещава да влага в тях всичките си умения и качества на писател. Този сигурен пазар позволява на Силвърбърг да започне да експериментира и да пише далеч по-амбициозни творби, като използва и солидните си познания за  мейнстрийм литературата. В резултат той става един от лидерите на т.нар. Нова Вълна във фантастиката, която точно по това време започва своя възход. Силвърбърг е един от първите автори в жанра, които се фокусират повече върху развитието на героите и стилистичните похвати, отколкото върху сюжета и технологиите. Той е новатор и по отношение на прилагането на техники от мейнстрийм литературата като "поток на съзнанието" и "ненадежден разказвач".
     Логично, с оглед на това, че е написал толкова порнографски романи в предишните години, Силвърбърг е един от първите фантасти, които описват подробно и без никакви задръжки сексуални сцени. Като цяло, макар и да не достига нивото на експерименталност и съзнателно скъсване с жанровите традиции на автори като Джеймс Балард, Силвърбърг е един от онези, които оказват най-голямо влияние върху фантастиката между 1967 и 1975 година. През този период от неговата кариера най-забележителните му творби са романите Dying Inside, Книгата на черепите, Време на промени, Downward to the Earth, разказите Passengers и Sundance и новелите Нощни криле и Born with the dead. Типично за тях е, че засягат най-вече въпроси, свързани със самотата, отчуждението, приемането на смъртта и т.н., без да дават лесни отговори. Основният тон е меланхоличен или откровено песимистичен, сюжетът не е от особено значение за сметка на атмосферата и героите, а хепиенд лисва. Въпреки това обаче те успяват да са много четивни и увлекателни, за разлика от голяма част от другите творби от Новата вълна, споделящи подобни характеристики и цели. 
     В началото на 70-те години Силвърбърг започва да се чувства изтощен и изчерпан като автор. Продуктивността му през предишното десетилетие, макар и далеч от феноменалното ниво от 50-те, е много висока, а творбите, които създава, го карат почти постоянно да се бори с вътрешните си демони в процеса на писането. Освен това, въпреки че печели няколко награди Небюла и Хюго, се чувства недооценен от научнофантастичната общност, както и на губещата страна в битката между Новата вълна и традиционалистите в жанра. Всичко това, съчетано с проблеми в личния му живот, води до оттеглянето му от жанра за няколко години. Завръщането му след петгодишна пауза става с първия роман от поредицата за Маджипур, с която той е най-известен у нас – Замъкът на Лорд Валънтайн. Този планетарен романс, който продължава да се допълва с нови томове и до днес, демонстрира в голяма степен типичния Силвърбърг от последния период на кариерата му. Той търси баланс между комерсиалното и високолитературното и творбите му като цяло са по-леки за четене, и много по-малко експериментални като структура, отколкото онези от втория период, но въпреки това обикновено в тях има застъпени сериозни идеи.
     В най-добрите си творби Силвърбърг демонстрира майсторски стил, чието основно достойнство за мен е неговата директност и непосредственост, спомагаща за постигане на силно въздействие върху читателя на емоционално ниво. Видно е, че за разлика от немалко от колегите си от жанра, той владее техническите похвати до съвършенство и има много сериозни познания върху мейнстрийм литературата. Това обаче не значи, че произведенията му куцат по отношение на фантастичния елемент – Силвърбърг е автор с огромно въображение и е създал множество оригинални и запомнящи се сетинги и чисто фантастични сюжети и идеи. Неговите основни научни интереси са в областта на археологията и историята, затова и пътуването във времето и алтернативните истории заемат сериозно място в творчеството му.
     Героите на Силвърбърг са сред най-запомнящите се в жанра – дори и в по-слабите му творби обикновено липсват клишираните и неразвити образи, а онези от най-добрите му (най-вече Dying inside и Книгата на черепите) спокойно се нареждат до най-качествените представители на мейнстрийм литературата.
     За съжаление много голяма част от най-значимите произведения на Силвърбърг, включително почти всичките от най-силния втори период на кариерата му, все още не са издадени на български. Крачка към поправянето на този сериозен пропуск беше издаването на Книгата на черепите от ИК Бард през миналата година. Да се надяваме, че това ще е само началото и скоро ще видим и другите му най-добри романи на български. А защо не и някой сборник с разкази и повести, имайки предвид, че Силвърбърг е един от най-големите майстори на кратката форма (идеалната форма за жанра според самия него е повестта)? Той, както и българските читатели, определено го заслужават.
     Библиографията на Силвърбърг е толкова обширна, че ще заеме многократно повече място от останалата част от материала, затова ще давам само линк към тази, дадена на majipoor.com – сайт, който ви препоръчвам, ако имате интерес към Силвърбърг, защото е изпълнен с подробна информация за него от всякакъв род.