от повечето хоръри, примерно) и дори понякога да шокират. После пораснах и те изгубиха първоначалния си ефект, но удоволствието остана, защото обожавам да проверявам дали съм се оказала права, когато в първите 20-тина минути имам сформирано мнение как би трябвало да завърши филмът, а също изпитвам непоправим кеф, когато ме водят през етапи от добре сглобена съспенс история. Освен трилърът като топ жанр, 70-тарските политически продукции, от своя страна, също се намират в категорията ми "любими работи", така че посетих Правилата на Играта с частично занижени очаквания. Занижени, защото качествени представители на двете гореспоменати категории не бях гледала от години, а потенциална комбинация от двете ме караше леко да потръпна (макар че тръпненето май идваше най-вече от идеята, че ще ми се налага да гледам Бен Афлек в "сериозна" роля). Как да е, Правилата на Играта е един ужасно добър филм. Освен добър, той е и доста трезв и сериозен, което е рядкост за този сезон, а това води до неминуемото му открояване на фона на останалите продукции.Режисиран от Кевин Макдоналд, който направи не твърде успешния за мен Последния крал на Шотландия и отличния документален филм Един ден през Септември, Правилата на Играта е политически трилър, базиран върху британски телевизионен минисериал със същото заглавие. По правило считам, че когато над
сценарий работят повече от двама сценаристи, резултатът е изключително лош, тъй като взаимно съчетаване и съобразяване на стилове и похвати се постига ужасно трудно. Сценарият на Правилата на Играта обаче показва, че всъщност истински страхотен резултат може да се получи от съвместна работа на няколко писатели, в случая Матю Карнахан (необходим за политическото и административното съдържание на сценария, тъй като има образованието и опита за целта), Тони Гилрой (за "интелигентния" екшън елемент, автор и режисьор на Майкъл Клейтън), Питър Морган (за сцените със словесен двубой, на които е майстор, както се видя и в Кралицата, и във Фрост/Никсън) и Били Рей (за журналистическия елемент, с който си поигра в един от любимите ми независими филми за последните 10 години –Shattered Glass). Четиримата се захващат със сравнително обикновения сюжет – няколко привидно безразборни убийства в голям град крият политическа конспирация – поднасяйки го по доста смилаем, зареден с динамика, критичност и дори доза сарказъм начин, който гарантира, че няма да усетите кога са минали двата часа в киносалона.Освен сценария, който харесах, Правилата на Играта може да се изфука с още нещо – доста добро и ефективно изпълнение на Ръсел Кроу (чиято роля е била предназначена за
Брад Пит, но не бих могла да твърдя, че той би се справил по-добре от Кроу) в ролята на журналист, опитващ се да установи кой стои в дъното на конспирацията, както и да помогне на приятел, изигран ужасно сносно (за мое грамаданско учудване!) от Бен Афлек (чиято роля пък е била писана за Едуърд Нортън, който съм убедена, че щеше да се справи по-добре от Афлек, просто защото той би се справил по-добре с почти всичко), който е замесен в цялото нещо, тъй като е имал интимна връзка с един от труповете (преди да стане труп, разбира се, некрофилски намеци са определено спестени). Бидейки не-фенка на Рейчъл Макадъмс, мога да съобщя, че тя не върши кой знае каква работа с ролята си, но то и не се изисква много. Хелън Мирън и Робин Райт-Пен са интелектуално стимулиращ актьорски фон, докато Джеф Даниълс е твърде скучен (което не е нещо ново, всъщност).Освен върху сценария и актьорската игра, за мен най-силен акцент пада върху монтажа, напълно логично за политически трилър. Той е доста пунктуален, без да е разточителен. От музиката има какво да се изисква още, тъй като просто не е достатъчно запомняща се.
Като цяло Правилата на Играта не е удивително произведение, което казва нещо ново. Сюжетната му фабула не спира дъха (аз даже правилно бях формулирала преценка какво всъщност става само и единствено от гледане на трейлъра няколко пъти), а техническото изпълнение не е върхът на сладоледа. Но това е филм, който е изключително чудесен представител на жанра си и който едва ли ще съжалявате, че сте изгледали.