Шок и ужас! Почнаха се дебати, прогнози колко епизода ще изтрае сериалът, обиди към Fox, обиди към Уидън, плахи надежди... Последните бяха скоропостижно попарени, когато ста
на ясно, че лисугерите са решили да набутат Dollhouse в така наречения "смъртен слот" – петък, 21:00 часа – който унищожи и Firefly. Времето, в което никой не си е в къщи, защото, както някой остроумно каза, "Fox, верно, че това е за гийкове, ама мамка му, и гийковете понякога имат живот!"Е, всички предпоставки за втора катастрофа бяха налице, оставаше само да видим какво представлява сериалът, за да разберем дали и той ще е изкристализирала гениалност като предходния, че или да се спаси от заколение въпреки ужасното си време на излъчване, или поне да се превърне в трагичен образ и символ като огнената муха преди него.
И тогава се случи нещо още по-ужасно: пилотният епизод на Dollhouse беше ок. Нито впечатляващ, нито слаб, нито зашеметяващ, нито ужасен, нито дори посредствен. Беше просто ок. Обещаващ, но нищо повече. И онлайн къмюнитито се взриви. Някои заклеймиха сериала като посредствен, други казаха, че понеже е на Уидън, е шедьовър, трети решиха да изчакат, преди да си съставят мнение, четвърти (към които се числя и аз) си казаха, че да, сериалът е на Уидън, така че трябва да му се даде време, тъй като никое негово произведение, освен Firefly, не е започнало с летящ старт (и на двата сериала в Бъфивърса им трябваше почти по цял сезон, докато си намерят гласа). И разбира се безброй гърла нададоха вопъл, възвестяващ Края на Дните.
Краят на Дните обаче не се състоя веднага, понеже от Fox бяха обещали, че живи-мъртви ще излъчат целия 12-епизоден сезон. Някой някъде все пак беше обърнал внимание на факта, че с предния сериал на Уидън са направили една от най-огромните грешки в историята на фантастиката, и беше решил да го кара по-внимателно този път.
Но нека видим какво представлява самият Dollhouse.
Някъде в Лос Анджелис е скрита свръхсекретна организация, на име Dollhouse. Хората с наистина много пари и достатъчно добри връзки могат да я открият, за всички други тя е просто мит. Куклената къща предлага нещо уникално, нещо, което никой друг не може да достави – хора по поръчка. Благодарение на своите изпразнени от собствено съзнание и спомени кукли – т.нар. Actives – организацията може да дава под наем за кратки периоди от време и срещу чудовищно големи суми всяка личност, която си пожелаеш. Искаш идеалната любовница за един уикенд? Получаваш Актив с импринтната личност, която идеално да пасва на всичките ти желания. Трябва ти мокра поръчка без следи и без човек, който да може да бъде проследен? Можеш да наемеш съвършения убиец – който не само ще изчезне след като изпълни съвършено работата, но и ще спре да съществува. Без минало, без бъдеще, без обвързване.
Звучи зловещо, да.
Така звучи и на агент Пол Балард от ФБР (Тамо Пеникет от Battlestar Galactica). "Наказан" от шефовете си да се занимава със случай, който всички смятат за градска легенда, той малко по малко се обсебва все повече от Куклената къща, особено след като получава от анонимен източник улики, че тя е нещо повече от мит.
А в самата организация една млада жена с кодово название Ехо (Елайза Душку от Бъфивърс сериалите) започва малко по малко да възвръща частици от истинската си самоличност, дори след ежедневните импринти и изтривания. И онова, което безпокои най-много хората, стоящи зад Dollhouse, е следното – тя не е първата, с която това се е случило.
Dollhouse не започва зашеметяващо, но причината за това, след едносекундно вглеждане, се оказва самата му тематика. Той е мистъри. Детективска история. Конспиративен пъзел. Подобна история не може да почне с взрив, тя натрупва онова, което иска да каже, бавно, постепенно, внимателно. Освен това, като всичко останало на Уидън, и този сериал се опитва да казва повече, отколкото показва. В различните импринти на Ехо и другите Активи, участващи като действащи лица; в спомените, които спонтанно изплуват; в поведението на главната героиня, когато е в своето "табула раза" състояние – всичко това има за цел да разглежда различните състояние на идентичността, феномена "душа" и други подобни неща. Дали сме просто спомените си, или носим и нещо повече, някаква искра, която остава и не може да бъде премахната, независимо от това какво се случва със съзнанията ни? Дали убиецът може да стане ангел, а ангелът – убиец, само защото има спомените на такъв? Първи сезон на Dollhouse не отговаря на всички тези въпроси в своите скромни 12 епизода, но малко по малко успява да ги постави, а това не е невзрачно постижение. И ако му се даде шанс, вярвам, че ще съумее да ги развие.Както е типично за Уидън, сериалът има великолепен каст. Прекрасната Елайза Душку може и да не е най-дълбоката и тънка актриса на света, но пък съумява да е агресивна, интензивна, секси, предизвикателна и същевременно крехка, несигурна, ранима, объркана... което я прави болезнено удачна за ролята на Ехо. Поддържащият каст също е чудесен. Другите Активи, които участват в сериала, са прекрасно изиграни, но за тях предпочитам да си замълча.
Тамо Пеникет не е някакъв проникновен актьор, но за ролята на Корав И Страдащ Агент е идеален, както беше идеален за ролята на Корав И Страдащ Войник в BSG. Ако и не ходеше като балерина, всичко щеше да е наред, но живеем в несъвършен свят, уви.В Куклената къща пък имаме няколко превъзходни поддържащи персонажа:
Тофър (Фран Кранц) е младият гений, стоящ зад импринтите и изтриванията. Емоционално недоразвит, саркастичен, гийк, устат, остроумен, той е някаква странна смесица между Зандър от Buffy, Уош от Firefly и... нещо друго. Едновременно комичен, но и малко тъжен образ, страхотно добре изграден и превъзходно изигран.
Бойд Лангтън (Хари Леникс от втората и третата Матрица) е бивше ченге и настоящ пазач на Ехо. Тоест, той е човекът, който я следи от микробуса, когато тя е някъде на "ангажимент", и се намесва, ако се случи нещо непредвидено. Нищо не е по-важно за Куклената къща от живота и здравето на нейните Аквити, така че всеки от тях има пазач като Бойд. Леникс прави чудесна роля на мъж с бащински чувства към момиче, което изобщо не го помни, макар и да е програмирано да му се доверява безпрекословно. Разкъсван от конфликтни емоции – едновременно вижда онова, което Куклената къща прави, като неморално, но и работи за нея, а освен това е привързан към Ехо – неговият Лангтън е един от най-динамичните и смислени персонажи в сериала към този момент.
Адел ДеУит (Оливия Уилямс) е "шефката" на Куклената къща, макар почти от самото начало да ни се дава да разберем, че тя самата има някакви още по-големи началници. С огромен бастун в задника, корава, студена, саркастична и много, много бритиш, ДеУит дълго време ми беше изключително противен герой, но типично за Уидън, Dollhouse не оставя никой герой неразгледан, и когато я опознаеш, започваш да я оценяваш. Или поне аз започнах...
Д-р Клеър Саундърс (Ейми Акър от Angel) е главният лекар на Куклената къща. Млада жена с белези от бръснач по лицето, изключително мрачна и с киселинно чувство за хумор, което пази основно за Тофър, тя е слабо развит герой, чиито мотиви да е част от организацията не са съвсем ясни. Ясно е обаче едно – че д-р Саундърс крие нещо. И за голям зрителски кеф още в първи сезон научаваме част от това нещо.
Във визуално отношение Dollhouse не е нещо значимо и светопроменящо, ако изключим разкошния дизайн на Куклената къща и разнообразните костюми на Активите на различните им ангажименти. В музикално също няма нищо фатално запомнящо се, с изключение на великолепната отваряща мелодия (опънингът е силен и визуално, всъщност), представляваща последните тридесет секунди от песента What You Don't Know на Джоната Бруук, написана специално за сериала.
първи сезон на Buffy, ако не и по-добро. Разполага с достатъчно голям и подлежащ на разширяване каст, интрига, която все още е далеч от разплитане, и обещанието, че сюжетът е планиран за поне пет сезона напред.