Сюжетът... Нека кажем, че хората, посветили някога времето си на едноименния бестселър на Дан Браун (у нас преведен като Шестото клеймо), ще вкусят същото съдържание в кондензиран вид, а онези, които са
девствени в това отношение, ще бъдат понесени на вълните на дузина частично прилични недоразумения и недомислици. Папата е мъртъв! Анти-материя е създадена! Тя е и много добра – ще светне учените как Вселената е създадена – и много лоша – може да затрие целия свят!!! Анти-материята е открадната (преди сцената с полу-голия Том Ханкс в басейна), предполагаемо от тайното общество на Илуминатите, които се опитват да унищожат Ватикана, за да си го върнат тъпкано за кофти работи, които Ватиканът и разните попове и католици са им причинявали. Освен, че открадват анти-материята, те отвличат и четиримата Преферити, от които трябва да бъде избран заместникът на умрелия папа. Илуминатите планират да утрепват по грозен начин всеки един от тях на кръгъл час и да метват трупа на някакво символично значимо място, а след като четвъртият даде фира, да затрият напълно Ватикана. Само професор Робърт Лангдън може да спаси човечеството! И мацката, която е измайсторила анти-материята – Витория Ветра, изиграна от израелката Аялет Зурер (в ужасно якия черен костюм и ултра-идеалните черни ботуши на Валентино!).Лошото е, че това, което работи във формата на роман, а именно съспенсът, породен от липсата на време (хората разполагат с малко над 4 часа, за да успеят да осуетят целия коварен и злостен замисъл), не е предаден във филмовия еквивалент. Да, Ханкс и компания пак са ужким пристиснати от времето, или поне така твърди сценарият, но това не се усеща на практика. Ханкс разполага с предостатъчно време, например, да се впуска в
задълбочени обяснения от научно-популярен вид кое какво е и защо е, подтичвайки, а понякога и дори спирайки се, вместо да действа. Това лишава Ангели и Демони от основен елемент, зададен от самия жанр, към който филмът принадлежи, което пък на свой ред дава резултат в смущаващо отегчение. Вероятно би могло да се преглътне, ако времетраенето не се равняваше на 2 часа и 20 минути.Абстрахирайки се от този дефект, който беше присъщ и на предшественика, Ангели и Демони маркира напредък в няколко аспекта. Той не се взима така насериозно, както Шифърът на Леонардо правеше, и тук-таме могат да се забележат наченки на самоиронизиране. Режисурата на Рон Хауърд е някак си леко по-разчупена и компактна от похвата му в предходната част, а операторската работа е главозамайващо чудесна и съсредоточена. Музиката на Ханс Цимър, при все ужасно мегаломански драматична на моменти, този път е по-въздействаща и по-забележима, както и по-разнообразна. Единственото ми дразнение оттам идва под формата на една съвсем кратка тема, която звучи като преработка на мелодия от Екзорсистът.
Играта, монтажът и сценарната работа са онези елементи, които са на абсолютно същото ниво като в Шифърът. Том Ханкс отново не може да придаде каквато и да е харизма на свръхдървения образ на Лангдън
и много често лицето му се краси от изражение "Боже, добре че ми платиха 25 милиона за тази глупост и режисьорът ми е приятел", а Юън Макгрегър се опитва да вдъхне някакъв живот на роля, която е ужасяващо осакатена откъм драматичен заряд и каквато и да е многопластовост (във всеки случай интензивно синьо-зелените му очи могат да вдъхнат значителен трепет у зрителя, обаче). Аялет Зурер не се и опитва да направи кой знае какво с героинята си и изглежда във фаза "Толкова се радвам, че съм в голяма супер-продукция". Стелън Скарсгард и Армин Мюлер Щал пък изглеждат на полу-автоматик през цялото екранно време, в което се весват на екрана. Освен незадоволителното разгръщане на основните образи и дупките във фабулата, сценаристите Дейвид Кьоп и Акива Голдсман са изпъстрили материала с неефективни прояви на опити за символизъм и патос.Крайният ефект, който Ангели и демони поражда у зрителя, би могъл да се приравни на този от филийка, намазана с маргарин, за обяд. Не мислите ли, че маслото би се оказало по-добро от маргарин? Или че в интерес на истината, по-добре е филийката да е поне леко препечена? А въобще няма ли по-сносни неща за обяд от тази комбинация?