мистериозно изглеждащ чистач, сервитьор, търговец на дребно, нощен пазач или друг незначителен работник и той ще ви подари безценната възможност да се порадвате на свръхсили и да си оправите живота. Или по-точно: свръхсилите (или временната промяна на статута ви в обществото) ще ви накарат да проумеете как високите цели, към които се стремите, са всъщност тленни и не си струват усилията, а мизерният ви живот в действителност е поезията на съществуването и най-ценното нещо. Това е формулата, която съставя есенцията на Отново на 17, и да, тази формула е използвана в поне три филма годишно. Хубавото й е, че почти всеки път тя работи и доставя прилично удоволствие и здравословна порция добро настроение.Майкъл О’Донъл (Зак Ефрън/Матю Пери) е гимназист, който има всичко – почти сигурна стипендия за колеж, спортен талант, популярност, гадже... Именно от гаджето му, Скарлет, тръгват проблемите: в жизненоважен момент за Майкъл тя му съобщава, че е бременна и това предрешава бъдещето му като променя всичките му планове. Майкъл се отказва от стипендията и кариерата, предлага брак на Скарлет и заживява щастливо семеен живот... до 20 години по-късно, когато се оказва, че бракът му се разпада, децата му го мразят и той съжалява за пропусната възможност. Следва съдбовна среща, която връща шанса на Майкъл, а именно – той отново
става на 17 (а разплутата физиономия на Матю Пери се трансформира в ангелското личице на Ефрън). Логично, след известно шматкане из гимназията под формата на тийнейджър, Майкъл осъзнава, че не съжалява за избора си и семейството е най-важното нещо. Хепи енд.Сценарият, освен че не блести с особена оригиналност (какво ти, то направо каквато и да е липсва!), не демонстрира твърде свежо чувство за хумор, което е жалко, тъй като и Пери, и Ефрън показват способност да се справят лесно с комичен материал. Отново на 17 е сглобен от епизоди, виждани много пъти в други продукции, със сладко захарно усещане, нито твърде над, нито твърде под дозата, която да накара средностатистически зрител да се почувства приятно. "Приятно"-то изпъква на преден план при първо гледане и поради друг факт – саундтракът. Подборката на песните в него е много умела и доста добре ръководена, като ужасно леки, въздушни, весели мелодии (някои, от които ретро, а други спадащи към т.нар. доста моден в момента indie pop/rock) се чуват често.
Освен истински удачното изпълнение на Ефрън (в роля, която е писана само за него), с което той ясно изтъква факта, че е способен да изнесе почти сам цяла продукция по задоволителен начин, като отчетливо добри възприемам женските комедийни изпълнения, най-вече тази на Лесли Ман. Ролята на съпругата, Скарлет (Ман), е доста... неблагодарна сама по себе си, а жените в Холивуд твърде рядко успяват да придадат какъвто и да е чар на разочарована домакиня. Обикновено крайният резултат е гротескно полу-чудовище, което в края на филма изведнъж се трансформира в противоположен образ, за да може главният герой все пак да има обосновка за избора си да остане с нея. В Отново на 17 Ман някак си е успяла да избяга от стереотипа и като че ли може да убеди зрителите в истинността на крайния избор на главния герой. Да не говорим, че тотално повярвах, че Ефрън би могъл да залитне по нея.Отново на 17 не е филм, който ще посее трайни и дълбоки впечатления у зрителите, но е продукт, който изтръгва спонтанен смях, доза неподправено чудесно настроение и заразителна приповдигнатост в края на пролетта. И накрая: две препоръки. Гледайте го с повече приятели и си свалете/купете саундтрака.