"Повече" в случая е самосиндикалното изнасяне на веселяшката и клиширана комедия Отново на 17, където Ефрън играе 17-годишната версия на Майк О'Донъл – звездата на баскетболния отбор в училище – който точно преди големия мач, с който най-вероятно ще спечели стипендия за престижен колеж, научава, че приятелката му е бременна от него. Той решава да се посвети на семейството и двадесетина години по-късно (превърнал с в доста по-теснораменния и разплут Матю Пери) обвинява жена си (Лесли Ман) за нещастния си и непълноценен живот. Двете им деца Маги (Мишел Трактънбърг) и Алекс (Стърлинг Найт) са като цяло незаинтересовани от баща си и със собствени проблеми, за които той си няма и хабер.Cue мистериозният чистач в училище, който, без О'Донъл да осъзнае, му предлага шанс да се върне отново в "златните си дни". Едно падане от мост посред буря и един евтин специален ефект по-късно Майк се оказва отново 17-годишен и отново Зак Ефрън. И се почва една...
Отново на 17 е тотално по калъп и не изненадва никъде, но и не си го поставя за цел. Филмът е непретенциозно забавен, ако човек се абстрахира от (или се радва на) факта, че де факто е тотален фен сървис на Ефрън и гледа да ни го покаже от всички възможни ъгли (ок де, почти всички).
Както вече казах, въпросният прави съвсем прилична комедийна роля и показва, че дори когато не пее и танцува СЪВСЕМ малко (няма как, не може съвсем без хич), умее да задържа вниманието. Тук има и няколко доста различни емоции за изиграване и показва ясно, че всъщност има потенциала да бъде съвсем приличен актьор. А ако отказът му да играе главната роля в римейка на Footloose (за който аз поне доста съжалявам) е някаква индикация, не е и като да му липсва гръбнак. Другата разкошна, ако и отново по калъп, роля е тази на най-добрия приятел на Майк – Нед (Томас Ленън) – който е бил боксовата круша на училището, но после спонтанно е забогатял неприлично и това му е позволило да се потопи до ушите в гийкската си природа. Къщата му е задръстена от фигурки, книги, комикси, светлинни мечове, костюми на щурмоваци и Вейдър в естествен размер... Дебилният комедиен приятел, но изпълнен адски свежо.
От останалите роли споменаване заслужават съпругата Скарлет (Лесли Ман), която успява да е чудесен МИЛФ и същевременно да не стигне до пълна перверзия с очевидно привличащия я тийнейджър (хубаво де, технически Зак Ефрън не е тийнейджър поне от четири години, но нека съспенднем дисбилийфа). Другите изпълнения варират между ОК и пълен смърдеж, като основен носител на второто е дъщерята Маги (Мишел Трактънбърг, в общи линии изиграваща отново Доун от Buffy, която не струваше и първия път).
Саундтракът е весел, пълен с леко безлични песнички, които създават нужното настроение. Всъщност това май може да се каже за целия филм. Отново на 17 е леко безличен, но създава нужното настроение и предлага два определено чудесно прекарани часа. Ако сте в настроение за пролетно-летни комедии, отдавна не е имало по-добро предложение от това.