Морвен
Отново на 17 е един от онези напълно безхитростни и предвидими филми, от които човек въпреки всичко излиза с повишено настроение и странна увереност в това, че светът не е лошо място. Филм, в началото на който да си зарежеш аналитичния мозък на входа на залата и в края на филма да си го вземеш освежен и отпочинал, докато си се заливал от смях на сцени, които вече почти си виждал и си се радвал на хепиенд, който си подозирал.
Историята е проста и позната – Майк (Матю Пери) съжалява за живота си, с носталгия си спомня за славните дни в училище и след появата на един свръхестествен член на училищния персонал пак се оказва на седемнадесет и готин (и вече Зак Ефрън). Той убеждава най-добрия си приятел Нед (Томас Ленън) да го представи за своя незаконен син Марк и да го запише в гимназията. От там нататък започва веселото – през половината време Майк се изживява като звезда (преимуществото да си на онези години, но с този акъл, кой ли не си е мечтал за това), а другата половина отчаяно се бори да опази сина си от училищните хулигани и дъщеря си от безразсъдния секс. Освен това осъзнава колко е влюбен в бъдещата си бивша жена, т.е. съпругата си, с която е в процес на развод. Последната сюжетна линия е това, което измъква филма от заплахата да е Училищен мюзикъл, но без песните. Лично за мен беше приятна изненада, че освен тийнейджърска комедия, това все пак е и семеен филм и не се вторачва в младежките проблеми. Не, че младежки проблеми няма – има си ги с купища, но те са разгледани с лека ирония и през един по-зрял поглед, което си е плюс. Е, от време на време се среща и хумор на нивото на обедна ситкомка, но общо взето е изключение.
Като актьорска игра не мога да отбележа някакви особени върхове или дъна. Сценарият предполага едно стандартно средно ниво на игра и получава такова. Зак Ефрън отново е млад и готин и дори представя някакви наченки на дълбока емоционалност. Друг изпъкващ актьор е Томас Ленън в ролята на приятеля-смотаняк, който е едновременно преуспял милионер и абсолютен социален инвалид. Той обаче се откроява най-вече с откачен идиотизъм на образа, но пък му отива.
Музиката ми беше напълно безразлична и моментално забравяща се, но все пак в този филм вероятно и това й е идеята.
Като цяло Отново на 17 е много сладък и е едно добро прекарване на час и половина, ако човек не е заклет любител на фестивални драми или екшъни. Не е нищо гениално, но като за тийнейджърска комедия дори изненадва приятно. Лично за мен умилението към към филма премина след един ден, но си остава факта, че непосредствено след гледането му бях много доволна.
Оценка: 7/10