Hunter X Hunter
Автор: Амелия
Този път ще ви разкажа за доброто не толкова старо Hunter X Hunter (чете се Хънтър Хънтър и се съкращава официално като HxH), което наскоро изгледах отново. За трети път. По принцип, шонен бозите винаги са ми били гилти плежър и аз наваксвам методично, периодично и мазохистично с всичките, често страдайки почти физически в процеса. HxH обаче ми е специално – то не е само вървежна шонен боза. То е КАЧЕСТВЕНА вървежна шонен боза С ПРАВИЛЕН ПОДХОД КЪМ РЕАЛИЗАЦИЯТА. Наистина, това заглавие е 
безпрецедентно за типа си: има манга – адаптира се почти 1:1; мангата свършва – адаптацията се замразява. Ако сте презрели шонен сапунките заради стотиците серии и малоумните филъри – това е вашето аниме.
Чудя се с кое от всичкото да продължа и затова ще понаблягам още малко на уникалността на HxH. То си има и уникален мангака-примадона (женен за мангаката на Sailor Moon на всичкото отгоре). Лицето се нарича Тогаши Йошихиро и не е просто мързеливо и болнаво, а е направо шибаното човешко превъплъщение на тия две качества. Аз хубаво похвалих подхода към адаптацията на мангата, но за да сработи той, се предполага въпросната все пак да излиза. Пък тя е малко като изпражнение при запек – не ще. И се точи бавно и мъчително с хиатуси, които могат да траят и близо две години. В момента се публикува в странната формула от 10 глави в десет поредни седмици, без забавяне, последвани от няколко-месечно прекъсване, докато излезе танкобончето1. Което, оказва се, има и цяла една положителна страна – артът. По едно време Тогаши беше почнал да пуска неща, които могат да се нарекат картинки само поради липса на по-подходящ термин. Беше страшно – грозно, недовършено и очевидно рисувано с член, който със сигурност не е ръка. Всичко се прерисуваше в последствие за танкобоните, но по-нетърпеливите фенове трябваше да се задоволяват със срамотите.
Моят основен проблем с мангата обаче е друг. Аз я следя от 2004-а и за тия пет години ОЩЕ не сме излезли от настоящия арк, който е ОТВРАТИТЕЛЕН, няма връзка със сюжетните линии, развивани преди него, и вкарва някакви десетки бездарни персонажи за сметка на култовите стари, които наистина ме интересуват. И с това темпо на производство сигурно никога няма да свърши. За капак на всичко, преди време се дочуха слухове, че всъщност титаничните паузи не били поради лошото здраве на Тогаши, каквато е официалната версия, а се дължали на въвличането му в сектата Kofuku no Kagaku, което го е изправило пред епична тристранна съдебна битка с издателството Shueisha за правата върху Hunter X Hunter. Ако е вярно, ще е истинско безобразие. Лошото е, че въпросният мангака има история на човек, който зарязва започнати мащабни неща – заглавието, което го направи известен, Yu Yu Hakusho, приключи безславно в нищото, с някакъв тотално изсмукан от пръстите финал. За разлика от него обаче HxH е наистина добро и ще си е чиста проба престъпление да се смотае по тоя грозен начин. За там има друг слух де – Shueisha били осъдили Тогаши да продължи да рисува Hunter X Hunter. Не е от най-вдъхновяващите причини да твориш, но на въпросния и без това не му липсва вдъхновение, а дисциплина.
Та след като излях гибелния си гняв и жълтите хроники, да кажа все пак за какво иде реч. Формулата е ясна – подрастващ главен герой С Цел В Живота, специални умения, битки, приятелства и предизвикателства. Когато тя е подкрепена с достатъчно яки п
ерсонажи, детайлен свят, хубава бойна система, колкото се може по-малко мелодрама и колкото се може повече екшън, се получават наистина разкошни неща и HxH е доказателство за това.
Всичко започва на едно малко островче, където живеят 12-годишното хлапе Гон Фрийкс и леля му Мито. Един ден мъникът научава от странника Кайто, че баща му Джин е жив (противно на казаното от леля му) и че освен това е може би най-великият хънтър2 в света. Естествено, Гон веднагически решава да тръгне по татковите следи. Така се впуска в приключение, което го събира с други двама от по-главните герои – малко по-възрастните Леорио и Курапика. Тримата се отправят към общата си цел – сертифициращия изпит за хънтъри, където се срещат с четвъртия член на комбото, Килуа, и култовия летален психопат Хисока, който се заплита здраво в конците на повествованието и има значително участие в анимето и някои ОВИ3 към него.
Сюжетът както обикновено представлява съвкупност от отделни аркове, в които главните герои се развиват, стават по-силни и се приближават все по-близо до целите си, естествено посредством редуване на тренировка и бой. Появяват се и купища поддържащи персонажи, кой от кой по-голямо животно. До момента са излезли общо 
92 епизода (сериал + всички ОВИ), които докарват по-малко от 1/3 от продължителността на Наруто, но, ако щете ми вярвайте, в тях се е случило повече. Темпото е страхотно, няма смукани от пръстите глупости, ретроспекции, рикапи и изкуствено разтягане на екшъна. Хънтър изпитът приключи в рамките на 30-ина серии, докато в Наруто го влачиха към 60. Най-дългата битка е 3 епизода, в последната OVA, като там всъщност следим 3 боя едновременно. Единствените по-досадни моменти са някои от тренировките, но и те спират да са ми досадни, когато си спомня колко време му трябваше на Наруто, за да направи расенган.
Бойната система се базира на употребата на жизнената енергия нен. Тя е добре изпипана, структурирана като в RPG и има титаничен потенциал. Нен може да се потиска изцяло (zetsu), да се съсредоточава в някоя точка на тялото (gyo), да се държи около тялото (ten и ren) и т.н. Персонажите са 6 типа, предвид нен-групата, към която принадлежат (reinforcement, transformation, materialization, specialization, manipulation, emission) и всеки тип има специфични характеристики и способности. Могат да се ползват умения от повече от една група, за което има определени условия. Всеки герой си измисля свои собствени техники (hatsu) на базата на способностите и характера си – една с една еднаква няма. На това ниво, до което е стигнало анимето, богатството и креативността на техниките вече шашкат, а сме още в началото. Тогаши доразвива идеите, видени в Yu Yu Hakusho, и изгражда свят с толкова възможности и детайли, че слага всички останали шонен сапунки в малкия си джоб.
Всъщност, в анимето игровите залитания са стигнали до създаването на цял отделен (и брутален) арк за игра, адаптиран в последните две ОВИ. Въпросната се казва Greed Island и е направена с помощта на нен от Джин и 
още няколко хънтъра. Представлява супер изпипан MMORPG клонинг, в който обаче участваш наистина. Целта е да се съберат определено количество предмети, които при намирането им се превръщат в карти. Там пък ако знаете какви са чудеса и полет на фантазията... респект Х респект...
Болшинството персонажи кефят много, а Килуа и Хисока са официално най-ценното нещо, което шонен-сапунките са дали на света. Тук нещата са морално по-сиви от обичайното. Стандартните поучителни критики и морализаторстване ги има, но са по-малко и по-търпими. Килуа, например е от семейство на наемни убийци (фамилията Золдик, виждаме повечето от тях и те са страхотни) и вече има дълга практика като такъв зад гърба си. Убийствата се толерират в изпита, на ринга, в играта Greed Island – поуката е, че сам си си виновен ако умреш, защото знаеш в какво се забъркваш. Съответно, смъртта е нещо, което се случва често в HxH. Хисока е истински демон (и подозирам пансексуален секс господ), убиващ за удоволствие и от скука и на всичкото отгоре ОЧЕВИДНО иска да влезе в шортите на Гон 
и Килуа. Въпреки това не го чувстваме като откровен антагонист. Курапика търси отмъщение за избиването на клана си от групата готини лошковци Genei Ryodan и за целта се обвързва с мафията, без да загуби усещането си за положителен персонаж като Саске от Наруто. Джин е абсолютен егоист, зарязал сина си, за да си вее гъзовейката по света – нещо, за което Гон не го обвинява, а даже напротив, следва с всичка сила светлия му пример, за сметка понякога на здравето на най-добрия си приятел, Килуа. Всичкото това ми напомня някои олдскуул заглавия като Lupin III и City Hunter (особено мангата по тях), чиито главни герои правят неща, които днешната цензура никога няма да позволи. За мен това е плюс – анимето определено е по-зряло така. Разбира се, има го и инфантилното и нескопосано недоразумение Леорио, причината за съществуването на което продължава да ми е неизвестна дори след три гледания на сериалите и едно четене на мангата. Подозирам, че Тогаши го държи като комик рилийф, но той нито е комичен, нито рилийв-ва нещо, а даже
напротив. Или пък има Големи Планове за неговото бъдеще, които никога няма да видим реализирани. И в двата случая, Леорио трябва да умре, светът ще бъде едно много по-хубаво място без него.
Дизайнът на персонажите е много разнообразен, но има непостоянна сполучливост. Болшинството са ми откровено безлични, дори грозни, но пък и Тогаши никога не е бил някакъв блясък като опре до рисуване. Килуа обаче е уникално хлапе с убийствено як дизайн и успява да е едновременно сладък, куул и смъртоносен. Особено ме кефи това, че всъщност не знае какво иска, а какво НЕ иска, и се влачи с Гон от липса на по-смислени занимания и заради силното си влечение към него. Ако последното ви звучи почти хомоеротично, бъдете спокойни – така и изглежда. Но това си е нормално за този тип взаимоотношения в аниметата, вижте примерно Иппо и Мията от Hajime no Ippo. Японците имат странни разбирания за мъжкото приятелство и съперничество. Реално двете хлапета са престъпно сладки заедно и това, с което бият всички малоумни многострадални шонен персонажи преди и след тях, е че всъщност се кефят до безобразие на всичко, което им се случва. Цялата многострадалност се е изсипала в Курапика, който си живее в някакъв там трескав мелодраматичен собствен свят, но пък аркът, свързан с отмъщението му, в края на сериала и цялата първа OVA, беше от най-добрите, така че съм склонна да го харесам като персонаж. Не и като дизайн обаче, щото нали за това говорех. Много е женствен.
Хисока е другото произведение на изкуството – през болшинството от времето се 
шматка наоколо, облечен и гримиран като жокер и с изражение на еректирал психопат, което може да ви докара паническа атака. Говори с травеститски глас и се смее с един тих скърцащ смях, който смразява кръвта. Има обаче и няколко появи без грим (и, ъъъ, дрехи), които ни демонстрират злосторен натопорчен бишонен с излъчване, пред което дори хомофобите започват да преосмислят сексуалната си ориентация. Аз лично спирам да съм адекватна, докато го гледам. Невероятен е! Целта на живота му е да си намира способни и вълнуващи противници, с които да се бие. Гон и Килуа са му нещо като инвестиция – къта си ги грижливо, за да ги убие по-нататък, когато вече са станали достатъчно силни, че да го задоволят. Всъщност, не се сещам за друг персонаж с толкова могъщ сексуален заряд, включително от разни зли сейнен анимета и хентаи. Не знам чий го дири в заглавие за 12-годишни, но го приветствам с отворени обятия.
За съжаление, наред с него се виждат и кръстоските между болестен стремеж за оригиналничене и тежка злоупотреба с коктейл от поне десет забранени вещества. Това става осезаемо в някои от нен-уменията, особено в последния арк от мангата, който неведнъж ме е карал да се притесня за психическото състояние на Тогаши. Подозирам идеята е да са кавай и интересни по един деформиран и чудовищен начин, без да се взимат насериозно. Резултатът обаче е от инфантилен и трагикомичен до откровено тъп. Имаме си дори клонинг на братовчеда То от Семейство Адамс и нен прахосмукачката Деме-чан (специална техника на една от малкото мацки в HxH), която казва "гьой-гьой", докато поглъща разни неща. За Бога!
Откъм визия анимето не е някакво откровение, но бих казала, че качеството е повече от прилично за шонен-сапунка. Там обикновено артът се скапва правопропорционално на броя епизоди. В случая Nippon Animation са си го направили както трябва и с любов. Последната OVA за съжаление е чувствителен скок надолу (включая и като адаптация на историята), но като цяло става. Музиката е доста никаква – нямам нито една любима тема. OP и ED са в общия случай неангажиращ джей-попец, който ми е тотално безразличен. В първия сериал има и една по-рокаджийска OP (Taiyou wa Yoru mo Kagayaku на Wino), която радва.
Сред по-негативните ми критики е тъповатото начало, което някога почти ме отказа да гледам HxH. И разбира се, първите няколко изпита, в които наблюдаваме вълнуващи събития като джогинг и варене на яйца... Преживеете ли обаче пилотните 10-ина епизода, нататък става адски зарибяващо. Сред нещата, които ме дразнят, е и безкрайното обяснение на разни врътки, планове и резултатите от тях. Има случаи, в които слушаме 5 минути разясняващ монотонен монолог на някой персонаж, с който единственото, което се постига е, че лъсват всичките скрити бели конци и безумия на повествованието. Разбира се, намират се и абсурдните диалози по време на битка, в които рандъм персонаж (обикновено гаднярът, който ще си вземе) осведомява любезно противника си за всичките си слабости. Но това си е стандартен шонен-соуп етикет, за който ми харесва да мисля, че е роден от вежливостта на японска нация, понеже другите допускания са обидни. Тук даже е доста по-малко от обичайното.
Нагоре направих един милион паралела между HxH и Наруто и това не е случайно. Мангаката на Наруто, Кишимото Масаши, е крал безогледно идеи от Тогаши, с когото са приятели (даже в едно от танкобончетата на HxH може да се види артче на Наруто). Типична житейска ситуация, доказваща, че с едната гола гениалност и без усилия добри резултати не се постигат. Мога само да съжалявам, че истински талантливият автор в случая е толкова несериозен. А и да въздъхна облекчено, че Кишимото все пак е плагиатствал с мисъл и даже някои от идеите на Тогаши ми харесват повече в неговите варианти. Но спор няма – истината е в HxH. Едната, поне. Другата е в One Piece, но за него ще си говорим някой друг път.
Оценки:
Аниме (сериал + всички OVA): 8.5/10
Кефометър: 9.5/10
Манга: 7.5/10
1 Tankoubon – томче с манга. По принцип японците ползват думата за завършен и самостоятелен том книга, но терминът се е наложил и при мангата, където завършеност и самостоятелност се наблюдават доста рядко.
2 Hunter – както и името предполага, това са ловци. На всичко – престъпници, знание, археологически находки, дори звуци и кулинарни артефакти. Има всякакви подразделения. Хънтърите са сертифицирани членове на могъщата хънтър организация и това им дава разнообразни права и преференции, което обяснява популярността на професията и изпита. Освен това могат да са single, double и т.н., в зависимост от постиженията им в една, две и т.н. области съответно. Джин засега е double hunter, като има всички квалификации за triple hunter.
3 Аниметата по HxH:
Hunter X Hunter TV – 62 епизода
Hunter X Hunter OVA – 8 епизода
Hunter X Hunter OVA 2: Greed Island – 8 епизода
Hunter X Hunter OVA 3: Greed Island Final – 14 епизода