Интервю с Кей Кениън

     Кeй Кениън се явява една от тотално неизвестните на родния пазар авторки, отчасти поради прокобата на жените в жанра по нашите земи, отчасти поради може би не твърде огромния си фендъм и на запад. А всъщност се оказа, че това е напълно, ама напълно неоправдано. Освен че е всъщност изключително интелигентна и сладкодумна дама, както можете да видите на следващите редове, тя също така показва завидно зрял поглед върху писането и развитието на съвременната фантастика. За мен лично бе изключително удоволствие да прочета това интервю и по всичко личи, че и романите й са на висота, та може би скоро ще ви просветлим и с някое Непреведено на тема нейното творчество. Убеден съм, че ще си струва и смея да мисля за това, като за наше си много ценно откритие. Последната фентъзи поредица на Кeй Кениън бележи стабилни успехи по световните пазари и може би можем да се надяваме на издаването й и в България. Междувременно, дано октровенията й се окажат също толкова интересни и за вас!

Моридин

Шадоуданс: Произведенията ви са най-вече в научнофантастичния жанр. Смятате ли се за твърда Si-Fi писателка, или избягвате подобни етикети?

Кей Кениън: Етикетите са ОК, дори помагат. Мисля, че много писатели обичат да ги избягват, за да предотвратят поставянето си в стереотип от издателите, както и да избегнат всеизвестното опълчване на пазара към произведения, които разчупват утвърдените вече норми. Но повечето писатели са всъщност доста способни да обяснят какво пишат. Просто понякога се правим на глупави, за да държим вратите отворени. Аз обаче открито ще кажа, че пиша ориентирани към персонажите приключенски истории с тъмна страна. Никога не съм мислила за себе си като за писателка на твърда научна фантастика. Нито пък съм алергична към науката, както изглежда са някои автори на "социална фантастика". Правя си необходимите проучвания. Науката и технологиите предоставят чудесно поле за игра на въображението.

ШД: Поредицата The Entire and the Rose е промяна след предишните ви романи. Какво ви накара да скочите от самостоятелни научнофантастични книги в четиритомна почти-фентъзи поредица?

КК: Винаги съм харесвала пълния спектър на фантастичната литература, а и имах чувството, че влизам в коловоз. Изпитах подтик да пиша фентъзи, но когато започнах да сглобявам един проект, установих, че не, просто не мога да правя магия¹. Оттам и научната-основа-но-фантастично-усещане на тази история. Четирите тома? Още един опит да разтърся подсъзнанието си и да видя какви нови неща могат да изскочат, ако се оставя да живея с една история няколко години поред.

ШД: The Entire and the Rose е сравнявана с Речен Свят на Фармър и с Дюн на Хърбърт. Как се смесват тези две поредици и търсихте ли умишлено приликата? Какво ви вдъхнови за тази история?

КК: Изненадва ме, че съм сравнявана с когото и да е от тези двама автори. Може би ревюиращите са открили прилики в дълбочината и характера на изграждания свят, за които поредицата получи много добър прием. Не мисля, че книгите на Хърбърт и Фармър споделят нещо друго, така че сте прави – странна комбинация е. (В други ревюта бяха споменати Пръстенов свят, Рама и Толкин!) Въпреки че бих предпочела да ме смятат за автор на добре изградени герои, в The Entire and The Rose мога да видя елементи от Речен свят с "о-уау" приключенията от Златната ера, или Хърбъртовата културна и политическа сцена на действие. Вдъхновението ми, доколкото мога съзнателно да преценя, идва от Шогун и Far Pavilions с тяхното описване на странна земя през очите на външен човек, към когото изпитваме огромно съчувствие.

ШД: Какво ви вдъхнови да започнете да пишете научна фантастика (НФ)? Повечето жени автори във фантастичната литература изглежда предпочитат фентъзи жанра.

КК: Привлича ме изненадващото, екстравагантното и интригуващото. Обичам извъртането и мистерията. Затова и "типичното" фентъзи е твърде познато и удобно за вкуса ми. Винаги съм чела НФ и бях особено повлияна от мрачните идеи на ЛеГуин и директния стил на Силвърбърг. За начинаещи е добре да започнат с писането на неща, които познават най-добре. Освен Толкин, интересът ми към повечето фентъзита изоставаше. Не ми хрумна, докато не бях доста навътре в кариерата си, че солидна научна подготовка би била наистина полезна; жените късно се захващат с този тип образование. Но нещо във футуристичнте постановки и технологичните открития разпалваше огъня на въображението ми и слагаше историите да се готвят на него. Понякога, когато обърна поглед назад към работата си, се удивлявам как съм имала смелостта да правя такива диви екстраполации с науката.

ШД: Доколко важна трябва да бъде "научната" част в научната фантастика според вас?

КК: За моите вкусове е добре да е поддържащ герой, така да се каже. Ако й се отдаде важност, тя заема твърде много място за сметка на героите и сюжета. Но ако авторите на НФ й отредят нищожна роля, историята може да загуби онзи ефект, който читателите търсят, онова чувство за чудността и странността на бъдещето.

ШД: Какво се е променило в начина ви на писане от Seeds of Time до А City Without End? По какъв начин смятате, че сте израснали като автор?

КК: Пиша по-бързо, слава Богу. Но като нарастване на уменията – героите ми са с по-дълбоки характери; аз съм по-съпричастна. Освен хилядите часове писане, времето също си е свършило работата с мен. В смисъл – аз съм като цяло по-съпричастен човек, отколкото бях преди десет години, и влагам това в героите си. Усещането ми за това какво изгражда една добра сцена е по-рафинирано. Имам по-добри инстинкти за драма и начин на разказване на историята, отколкото преди – когато си мислех, че страхотно извъртане на езика прави някаква голяма разлика. Сега съм изцяло за сюжета.

ШД: В интервюто си за Infinity plus споменавате, че предпочитате културни проблеми пред физически заплахи за героите си. Какво е по-важно за вас като автор – повторно разглеждане на упорити проблеми на нашето общество или изправянето на измислени общества пред нови такива?

КК: Всъщност, аз съм малко резервирана към използването на обществени проблеми като сюжет или разрив. Не се интересувам особено от политическите тревоги на хората (наистина мразя опитите за обръщане на политическите възгледи и мисленето в "лозунги"), така че предполагам хората, от своя страна, не са особено заинтригувани от моите идеи. Оставете това на есетата и мрънкането по блогове (въпреки че The Seeds of Time е малко или много тирада на екологична тема, признавам). Тези дни предпочитам да си измислям културните проблеми. Но тук идва много интересният въпрос доколко изобщо можеш да избегнеш културните си предразсъдъци. В смисъл – един писател винаги ли е ограничен от собствения си културен опит и съответно ВИНАГИ ли пише за собствената си култура, независимо колко прикрито? Подозирам, че е точно така. Така че това, което ми остава да отбележа, е че аз съзнателно нямам брадви за острене. Винаги съм готова да оставя историята да ме научи кое е истината.

ШД: Когато започвате да пишете книга, стараете ли се да избягвате определени клишета и конвенции, или подобни неща не ви тревожат, стига историята да работи?

КК: Нямам претенции да съм толкова оригинална, че да изоставя всички научно-фантастични и фентъзи традиции. Аз ги харесвам. Клише е да се залага твърде много на традициите, вместо да се свърши работата, необходима за да се направят те живи, запомнящи се, вероятни. На всички останали писатели бих казала: докато имате някои оригинални неща, можете да се облягате на традицията. Читателите на НФ обичат по малко от старото и ударна доза от новото.

ШД: Какви са силните и слабите ви страни като писателка? Кое ви доставя най-голямо удоволствие при писането? КК: Харесва ми да взема мащабни събития и да ги съпоставя с личната, базирана на героите история. Така получавате книга, която е и дълбока, и забавна. От друга страна, казвали са ми, че съм твърде мрачна. Ако ще разказвате вдъхновяваща история, може би не се връзва толкова добре тя да е мрачна. Аз обичам да пиша за дистопии, един очевидно научнофантастичен термин. Но когато създадете дистопия, хората очакват литературна измислица – М. Джон Харисън или Джеймс Мороу. В новата си поредица се опитах да олекотя малко нещата, но все пак има много поличби и нерешими дилеми.

ШД: Пишете вече повече от десет години. Как се е променила научната фантастика като тематика и като цяло според вас?

КК: Много по-изобретателна и широкообхватна е. Хората си играят с жанрове, комбинират ги, извъртат нормите. Посягат към по-сложни и по-странни концепции. Тази литература е по-жива от всякога, по-изискваща, по-непрощаваща (за новите автори или онези, залепени за шаблона). За да пробиеш, трябва да умееш много добре да забавляваш и най-добрите писатели предоставят точно това. Погледнете Pushing Ice на Алистър Рейнолдс. Преди десет години кой пишеше космическа опера с дълбоки характери? Иън МакДоналд с Brasyl: качествена литература, плюс невероятна научна идея.

ШД: Как се отразяват поддържането на блог и посещението на фенсайтове на творческите ви способности или навиците ви? Били ли сте някога в ситуация, когато сте знаели какво очакват/искат читателите от ваша книга, преди тя да е била завършена? Ако да, какво направихте по въпроса?

КК: Всъщност съм доста интровертна и не общувам много. Признавам, че това не е много добре, непрекъснато имам намерение да съм по-активна, но следващата история ме вика и аз по-скоро бих писала. Обичам да разговарям с читатели лице в лице, но възможностите за това са толкова малко. Зная, че онлайн е най-добрият начин. Просто не взимам участие. Дори блогът ми обикновено е с писателски теми... така че всъщност го използвам за форум, чрез който хората се учат да пишат (заедно с електронен бюлетин за писането на фантастика).

ШД: Какво мислите за писателските работилници?

КК: Един от начините да се научим да пишем е да слушаме онези, които са прекарали хиляди часове в писане. Няма заместител за такъв тип опит и онези, които тъкмо започват, могат да получат ценно прозрение и вдъхновение. Не съм толкова ентусиазирана за даването на ръкописи в работилниците като "група критици", обаче. Хората са толкова ужасно различни в начина, по който реагират на една история. Как да познаете дали критиката е ценна? Групите за критика рядко са съставени от писатели с много опит (те просто нямат време за това).

ШД: Кой период от развитието на фантастиката като жанр ви харесва най-много? Златната ера, Новата вълна, киберпънка или друг?

КК: Харесват ми съвременните тенденции към добре обмислени, добре написани истории. Нямам търпение за опростяването и сексизма на Златната ера, а песимизмът на Новата вълна ме отегчава. Киберпънкът винаги ме е оставял безразлична с плитките си герои. Някои от най-добрите примери, според мен, са Иън МакДоналд (River of Gods, Brasyl), Алистър Рейнолдс (Pushing Ice), Джустина Робсън (Making It Real), Алан Дийн Фостър (Sacramundo), както и Дан Симънс, Крис Мориарти и Луис Марли.

ШД: Запозната ли сте с творчеството на източноевропейски писатели на НФ като Станислав Лем, братя Стругацки или Сергей Лукяненко? Ако да, какво е мнението ви за тях?

КК: Лем би бил в списъка ми на десетте най-добри писатели на НФ за всички времена. Той имаше начин да навлезе във въображението на читателя с неща, казани и останали недоизказани. Все още не знам как го постигаше. Той беше майстор на странното и обезпокоителното – любимият ми тип истории. Чела съм Нощна стража на Лукяненко. Много ми харесаха основите на света – балансът на добро и зло и странната необходимост от зло, или поне неблагоприятната страна на това да правиш добро! Непрекъснато чувах руски акцент в превода и дори и да съм си го въобразила, харесах свежия тон... в смисъл, да си взема почивка от безмилостната посредственост на Запада.

ШД: Коя от творбите си бихте желали да видите публикувана първо в България?

КК: Би ме заинтригувало да видя как биха възприели българските читатели дистопичния ми роман Maximum Ice, който се занимава с ромско (циганско) общество в бъдещето. За онези, които харесват силна главна героиня, тази история би била от интерес. Смятам обаче, че Bright of the Sky е най-доброто ми произведение и много бих искала то да има по-широка източноевропейска читателска аудитория. Скоро ще бъде публикувано в Чехия, а аудио-версия на английски език може да се намери в audible.com.

ШД: Желаете ли да споделите нещо с читателите на Шадоуданс?

КК: Ами, почти посетих Македония преди две години. Историята е много заплетена, но със съпруга ми искахме да посетим и България. Това пътуване така и не се осъществи и в крайна сметка отидохме в Испания, един по-традиционен избор. Но преди да се откажем от източноевропейското си пътешествие, прочетохме историята на Македония, Югославия и България и бяхме абсолютно удивени от дълбочината й. В САЩ смятаме, че ако нещо е на триста години, то е благоговеен древен артефакт! Поздрави на всички там, надявам се да се видим на живо някой ден.

ШД: Благодарим за това интервю!