арване
не се крие кой знае какво. Та както един подобен пич не би се оказал мъжът на
живота за дадена жена, Стар Трек не е филмът на 2009 г.. Той
дори не би могъл да бъде и филмът на лято '09. Но ако подходите към него с нормални
очаквания, ще останете ужасно доволни и ще си паднете по продукта. Накратко, от артистична гледна точка, режисьорът Джей Джей Ейбрамс прави с Трек франчайза това, което направи с третата Невъзможна Мисия: без сляпо робуване на изградената концепция, запазва лек ретро оттенък, който комбинира със съвременна изчистеност и бързо темпо, като времетраенето от два часа се струва на зрителя като 50 минути. Колкото и невинаги да оставам зашеметена от режисьорските приумици на Ейбрамс, има неща, които не могат да не ме накарат да го уважавам. Основното в случая е, че подобно на режисирането на
Невъзможна
Мисия в самия пик на медийното изтрещяване на Том Круз, режисирането
на Стар Трек е поемане на значителен риск. Трек
поредицата има твърде много фанатизирани последователи и неистово култов статус,
за да си позволи който и да е режисьор да подходи към нея с идеи за обновяване
и ъпгрейдване. Подходът на Ейбрамс не е драстичен и радикален, като онзи на
Нолън в Батман в началото, а е по-скоро калкулиран и внимателен,
без да заиграва твърде с излизането от граници на клишетата.Частична вина за динамичното темпо (освен свръх-приличния монтаж) има почти изцяло линеарната стегната история, която в сбит и опростен вид ангажира зрителя със съдбите на екипажа, управляващ космическия кораб Ентърпрайз, предимно фокусирайки се върху динамиката във връзката между дуета Джеймс Т. Кърк (изигран от Крис Пайн) и Спок (в ролята Закари Куинто). Докато сценарият е приличен, необременен с излишни неща и задоволително невзимащ се насериозно, то той за мен е и най-слабото звено в Стар Трек. Има моменти, докато гледах филма, в които просто ми се искаше да има нещо повече в думите и реакциите, вложени от сценаристите. Не, че съм очаквала философски трактати или психоанализа на Спок, примерно, но усещането за лека кухост определено се прок
радва
тук-таме. Съществува вероятността Роберто Орки и Алекс Кърцман (сценаристите,
демек) да са желали да извлекат именно такава реакция от зрителите, да ги накарат
да искат още, за да могат да се втурнат презглава в киносалоните при евентуалното
продължение... Но познавайки предходните им сценарии – Островът,
Трансформърс, Легендата за Зоро и третата Мисия
– някак си не ми се връзва. Също, твърде много се набиват на очи (и
уши) константните декламативни твърдения, спускани в сценария. "Това е
алтернативна реалност", т.е. "Фенове, успокойте се. Каквито и неточности
да уловите, не може да ни държите отговорни и не се сърдете". За мен подобен
подход е леко... неуверен и дотолкова превантивно в защитна позиция, че граничи
със страхливост.Нещо, което се набива на очи почти веднага след отпочването на филма, е липсата на звезди и лесно-разпознаваеми лица в Стар Трек (ако не броим Ерик Бана като "лошия" и Уинона Райдър като майката на Спок). Централните роли са поверени на сравнителните новобранци Крис Пайн и Захари Куинто. От Пайн лъха на момчешка самоувереност, подплатена с ръбата челюст (поради която леко ще ви замяза на ранен Брад Пит), леко смущаващо изцъклени светли очи, кошмарна кожа и коса, чийто нюанс се мени
по
време на филма през 15 минути, гравитиращ между червено и почти мръсно-платинено
русо. Пропуснах да спомена, че човекът може да играе прилично. Неговият Кърк
пада директно в архетипа на "бунтовник без кауза", а.к.а. "готиният
импулсивен супергерой, дето все е на ръба да свърши нещо недомислено".
Куинто, от своя страна, е много убедителен като леко екзотичен самовглъбен сдуханяк,
който ако не беше толкова погълнат от идеята, че трябва да е сериозен, щеше
да е свръх-сладък саркастичен типаж. Женската линия в Стар Трек
е поверена на черната перла Зоуи Салдана, която изглежда идеално в
къса поличка и притежава мегаломански яка черна коса! Злодейската роля е тропосана
на Ерик Бана, който слава богу е скрит зад достатъчно количество зверски грим
и чието участие може да бъде побрано в общо 10 минути. Разни второстепенни сладури
също се шматкат на екрана, сред които Антон Йелчин, чийто акцент може
да утрепе всекиго (и който ще играе бащата на Джон Конър в предстоящия Терминатор),
Саймън Пег, Ленърд Нимой, Уинона Райдър (която ако мигнете,
може и да я пропуснете).Освен доста стабилния монтаж, Стар Трек разполага с много добра операторска работа и чудесни звукови ефекти. Визуалните ефекти не предлагат нищо ново, но има разни летателни съдове и няколко адски кефещи същественца, както и прилични експлозии, които ще удовлетворят зрителските ви сетива. Вторият най-слаб аспект от продукцията е залегнал в музиката. Тя ужасно главозамайващо бие на нещо, което сякаш е било писано с идеята да звучи мощно и драматично (най-вече бомбастично), но не се е знаело към кой точно летен филм ще бъде прикачено, което го е превърнало в доста лесно забравяща се, невдъхновена обща тема.
Като летен блокбастър Стар Трек работи безоткатно. Той е свеж, високоскоростен, витален, секси. Лишен е от онова качество, което да може да ме направи драстично запленена и прехласната по филма, леко е лишен и от емоционален заряд, но е толкова изрядно приготвен и поднесен, че не мога да се сетя за зрител, който да е способен да му устои.