Роланд


     Това подчертано беше филмът, който чаках най-интензивно тази година. Да си фен на Star Trek франчайза не е лесна работа при множеството боклучави филми в поредицата и относителната недостъпност на сериалите в България, но аз още от Първи контакт си имам специални чувства към него. Съответно ми беше много болно, когато последният филм от поредицата се оказа толкова слаб и беше обявено, че повече сериали няма да се правят. И още по-съответно си умрях от кеф, щом научих, че се планира рестарт на франчайза. А предвид, че досегът ми до Джей Джей Ейбрамс се състои единствено в продуцирания от него Чудовищно, нямах никакъв проблем с тревоги в стил "Ама той направи третата Невъзможна мисия" или "Вижте му Lost-а бе!"
     Е, Стар Трек (хубаво, просто и честно заглавие) не е рестарт от мащаба на Казино роял или Батман в началото. Целите, които си поставя, са по-скромни и не толкова различни от класическите концепции на поредицата, но въпреки това филмът съумява да е доста различен в някои отношения от онова, което сме свикнали да асоциираме с нея. Не е нищо особено дълбоко, но е нещо крайно забавно и почтено към франчайза.
     А освен това е адски добър. Ейбрамс изначално си развързва тотално ръцете, подбирайки за период на историята си самото начало на приключенията на оригиналния Star Trek екипаж, при това набутвайки им в ръцете враг от бъдещето, който да промени миналото и покрай него тотално изменяйки целия ориджин на Кърк и Спок. Съответно това позволява оттам насетне сценаристите да си правят каквото пожелаят, без да се съобразяват с нищо от досегашната история на франчайза, освен със събитията от предхождащия епохата на Кърк Ентърпрайз, на които едва ли ще им се налага да се позовават.
     Действието е бързо и надъхано, екшънът е неспирен, при това по онзи прекрасно ненужен начин на филми като Индиана Джоунс, където най-различни екшън-ситуации се случват просто защото могат, а не защото са необходими на историята. Звучи като дефект, но всеки, който гледа Стар Трек ще се съгласи, че не е. Има извънземен тиранозавър, за бога!
     Героите са доста силна страна на филма. Джеймс Т. Кърк (Крис Пайн) е доста различен от онова, което сме свикнали да виждаме в героя на Уилям Шатнър от TOS (The Original Series, както хората наричат първи сериал). Причината е в тотално променения начин, по който е израснал, а резултатът е "лошо момче", което никак не се погажда със спазването на правила, дипломацията и доброто поведение. Спок (САЙЛЪР!!! – пардон, Закари Куинто) е повече или по-малко същият герой, какъвто е в оригиналните серии, но разбира се, бидейки току що постъпил в Старфлийт, е много по-неочукан и много по-ръбат, отколкото ще бъде в по-късните си години. Разбира се, това може да се дължи и на актьорската игра на САЙЛЪР!!!, но като цяло героят радва.
     Поддържащият каст е великолепен и като изпълнения, и като функция в сюжета. Имах известни притеснения по този повод, тъй като оригиналният екипаж на Ентърпрайз е бая разнородна пасмина и всеки в един или друг момент е имал геройски изпълнения. Страхувах се, че в един двучасов филм това може да се транслира като "Х2 синдрома" – всеки се появява за 3 минути, прави нещо, колкото да му изръкопляскат, и повече не участва. Е, с удоволствие мога да заявя, че такова нещо няма. Като се почне от не особено симпатичния Сулу (Джон Чо), мине с през ентусиазирания Чехов (Антон Йелчин) с невъобразимо сладкия му руски акцент и се стигне до отраканата черна пантера Ухура (Зоуи Салдана), леко циничния и скептичен доктор Маккой (ЕОМЕР!!!, така де, Карл Ърбан) и чалнатия шотландски инженер Скоти (Саймън Пег) с чалнатия му шотландски акцент, ВСИЧКИ герои имат дейно участие в Стар Трек, при това не само в един или друг момент, и съответно имаш усещането за истински колектив, а не за аморфна маса, която има за цел само да бъде поставка за двамата главни герои Кърк и Спок. Освен това има участие на Ленард Нимой (оригиналният актьор, който играе Спок), което кърти мивки!
      Ако кастът се дъни драматично някъде, това е Ромуланският злодей Неро (Ерик Бана), който е почти толкова безсмислен, необоснован и скучен, колкото е и зле изигран. Добре, че сценарият се вълнува повече от сформирането на класическия екипаж на Ентърпрайз и като цяло не го ебава много, щото е голяма излагация, милият.
      Другото, в което филмът се дъни леко, е музиката. Саундтракът е тотално безлична и незапомняща се епика, която звучи като нещо, което композиторът на Нарния е отхвърлил, докато е работил по музиката на филма...
      За сметка на това ефектите къртят. Космическите битки са сякаш взети от Star Wars. Хвърчат чаркове, неща се взривяват, светлинни ефекти се отразяват в камерата (последното даже е малко прекалено). Няма го стерилното светкане на фенерчета по дефлекторни щитове от класическия Star Trek. Сега всичко е истинско и ти е много по-лесно да се тревожиш за участниците в битките. Извънземните планети, странни създания и разните епични космически природни явления също са на ниво, но НАЙ-значимото е, че всеки кораб на Старфлийт е снабден с Машината, Която Прави Пинг!!!
      Като цяло Стар Трек си е поставил мааалко по-ниски цели, отколкото е нужно, за да си сигурен, че успешно ще възродиш позалязъл франчайз, и от него лъха на лека стерилност. Но при все това филмът има индивидуалност, адски е надъхан и освен това си позволява едно голямо отклонение от стила на поредицата до момента, не само с новия си (и подобрен?) Кърк, но и с един доста драматичен обрат в края си, състоящ се не в нещо, което се случва, а в нещо, което не се случва, а винаги досега във франчайза би се случило.
     Тъй че да, нов облик, нов късмет, но не мисля, че феновете на Star Trek имат право да са недоволни. Филмът си заслужава гледането, при това не само веднъж, а аз искрено си стискам палци освен продължението (съмнявам се да няма такова, това е лента, която определено ще си изплати средствата, вложени в нея), добрите хора от Парамаунт да склонят да направят нов сериал. Заслужава си.

Оценка: 8.5/10

Обратно към Стар Трек