си,
Джал, Макси, Ануар и Скеч пораснаха и излязоха от тази зона. Ред беше на ново
поколение, което да започне от мястото, от което започнаха предишните герои
в първи сезон, но това ни изправи пред изключително важен въпрос: ще може ли
новият каст да изпълни обувките на стария?Е, отговорът е по-скоро положителен, макар че тук вероятно всичко ще опре до личен вкус. Новият сезон на Skins започва в първия ден в новото училище Раундвю Колидж (където учеха и предишните герои за последните си две години). Тримата неразделни приятели Куук (Джак О'Конъл), Фреди (Люк Паскалино) и ДжейДжей (Оли Барбиери) се сблъскват за първи път с красивата и загадъчна Ефи (Кая Скоделарио), която веднага ги вкарва в съревнование за вниманието си. Междувременно близначките Кейти и Емили (съответно Меган и Катрин Прескот), които не биха могли да се различават повече една от друга (Кейти е типичната активна парти-пичка, докато Емили е затворена и несигурна в себе си), се сблъскват с Наоми (Лили Лавлес), за която Кейти е убедена, че е лесбийка, която се е натискала на Емили. Залюханата Пандора (Лиза Бакуел) трябва да се справи с абсурдната си некадърност в практически всеки възможен предмет и факта, че е единствената приятелка на Ефи – най-популярното момиче в училище. А в същото време от Конго пристига Томас (Мервеил Лукеба), който се надява с добронамереност и учтивост да намери нов живот в Британия.
Ако това начало не ни звучи обещаващо, трябва само да си спомним колко по-малко обещаващо беше онова на първи сезон и какво великолепно нещо се получи в крайна сметка въпросният. Е, спорно е доколко резултатът тук може да се нарече "великолепен", но всъщност истината е, че трети сезон на Skins е доста по-сюжетен от предните два. Тук има реални интриги и събития и поне моето впечатление беше, че на историята е обърнато по-сериозно внимание, отколкото в предните два сезона. Въпреки че липсват разкошните индивидуални епизоди, които се срещаха във втори и първи сезон, историята е много по-кохерентна от техните.
За съжаление това е станало в някаква степен за сметка на героите. От деветимата главни персонажи само трима са наистина ярки образи (Куук, Ефи и ДжейДжей), а останалите, макар и нелошо измислени, са по-скоро в сферата на тривията. Но тъй като става въпрос за Skins, нека ги видим поотделно:
Куук (Джак О'Конъл) е лидерът на "тримата мускетари". Той е див, първичен, ненаситно загорял, машина за дрогиране и напиване и като цяло силно саморазрушителен и опасен. Разчита на Фреди да го спасява от по-кофти ситуациите, в които сам се вкарва, но като цяло не изглежда, сякаш му пука особено за когото и да било, а най-малко – за него самия.
Куук е противоречив персонаж, нещо, което Трип определи като "художествен похват", а не като герой. И е истина, че за него не научаваме нищо до самия край на сезона (дори в собствения му епизод), но той е вихрушката, която върти почти цялата основна история. Не е лесно да го хареса човек, но Джак О'Конъл наистина съумява да демонстрира целия спектър между бялото и черното, и макар като цяло да остава в много тъмно сивото, Куук определено не е чисто отрицателен образ.
Ефи (Кая Скоделарио) е загадъчна, жестока и без задръжки. Всички я обожават, всички искат да бъдат край нея или в леглото й. И тя го позволява на мнозина... освен на онези, на които наистина държи.
Образът на Ефи се разви много през първите два сезона на Skins, при все, че тя не беше част от главния каст. От странното мълчаливо момиче в първи сезон, се превърна в силно интелигентен манипулатор, може би дори по-съвършена от брат си Тони, във втори. Сега обаче виждаме истинската Ефи – крехкото и невероятно емоционално момиче, скрито под зашеметяващите бадемови очи и мистериозната тънка усмивка, което далеч не е силната и безчувствена фатална жена, за която се представя. Разкошен образ, още от самото си зараждане в началото на сериала, и тук, макар и да не харесах всички посоки, в които се разви като персонаж, Ефи е все така великолепна, а Кая – все така красива.
Фреди (Люк Паскалино) е балансът между дивашкия устрем на Куук и неуверената срамежливост на ДжейДжей. Той е свястно, но леко сковано хлапе и още в първи епизод се влюбва непоправимо в Ефи, но не е готов на ексцесиите, до които достига най-добрият му приятел, за да стигне до нея пръв.
Фреди
даваше заложби да бъде най-свестният и качествен персонаж в този
сезон, но вместо това деволюира до бастунест мрънкалник или за да цитирам един
пич от неговия собствен епизод – "angsty little prick". Като страна
от любовния многоъгълник между Куук, Ефи, него и кой-ли-още-не е стабилен, но
сам по себе си не разкрива особено интересен образ. Не зная доколко това се
дължи на сценария и доколко – на неопитността на Люк Паскалино, но за съжаление
Фреди е първата черна точка в каста.Джона Джеремая Джоунс а.к.а. ДжейДжей (Оли Барбиери) е най-пасивният от "тримата мускетари". Той е момче с проблеми в общуването и "недоразвит емоционално", на границата на аутизма, но изключително интелигентен и същевременно невинен и чист. Влюбен във фокусите и триковете с карти и монети, ДжейДжей е жертва в любовните интриги на своите приятели. Напълно неопитен в отношенията с другия пол, той не е в състояние да понесе психически нито ексцесиите на Куук, нито разрива в сплотената тройка, предизвикан от Ефи.
Великолепно развит, много истински и трогателен герой, ДжейДжей е любимият ми образ в Skins и, изкушавам се да кажа, любимият ми в сериала към момента. Оли успява да предаде едновременно ранимост и уязвимост от една страна и силна воля и дори лека жестокост в редките моменти, когато ДжейДжей съумее да превъзмогне страховете и неумелостта си. Не пречи и фактът, че епизодът, посветен на него, е няколко класи над всичко друго в сезона и много близо до най-доброто от сериала като пилота и "Макси и Ануар" в първи сезон или "Макси и Тони" и "Скеч" във втори.
Емили Фич (Катрин Прескот) е тихата и срамежлива близначка. Вечно в сянката на Кейти, тя я оставя да я тормози и омаловажава, но в себе си крие тайна, която заплашва да унищожи връзката между сестрите.
Подчертано по-читавата от двете, Емили е все пак твърде "нищо особено" образ и въпреки типичните за такъв персонаж прояви на гръбначност в по-късните епизоди, не бих казал, че ме спечели с нещо конкретно. При все това Катрин определено е по-добрата актриса от близначките Прескот.
Кейти Фич (Меган Прескот) е нахаканата и отворена сестра. Тя е простовато и леко злобно момиче, което злоупотребява със смиреността на сестра си, но всъщност държи неимоверно много на нея. До степен на обсесивност.
Кейти е точно най-недоразвитият персонаж в трети сезон на Skins. Образът й е почти изпразнен от някаква по-сериозна дълбочина, участието й в сюжета е нищожно и като цяло май функцията й е основно като контра на Емили. Освен това Меган не е особено изразителна в играта си, така че Кейти си остава доста... никакъв герой.
Пандора (Лиза Бакуел) е най-добрата (и общо взето единствена) приятелка на Ефи и шантава смотла с още по-шантава майка. С това в общи линии се изчерпва образът й.
Не, наистина се изчерпва с това. Пандора прекара по-голямата част от собствения си епизод заключена и
ревяща
в тоалетната. Като цяло функцията й в сериала е на художествен щрих за образа
на Ефи. Иначе участва в някаква там нейна си сюжетна линийка, ама както с нея,
така и без нея. Не си личи Лиза Бакуел да проявява някакво особено усилие да
си изиграе героинята, впрочем, което е леко притеснително...Наоми (Лили Лавлес) е привидно надменна и много чувствителна по онзи типично женски мнителен начин. Тя е интелигентно момиче, което крие голяма несигурност в себе си и не знае точно какво и къде иска да бъде. Това я кара едновременно да търси компанията на останалите, но и да се държи дръпнато, когато е с тях.
Наоми е свестен персонаж, добре развит и будещ симпатия по един леко съжалителен начин, но страда от синдрома "ами добре, ама какво от това?" Някакси прекалено обикновена героиня без нещо достатъчно ярко, което да я дефинира. Тя е част от страничната история с Кейти и Емили. Лили Лавлес се справя добре с ролята си, но не е като да й се налага да изиграва нещо особено предизвикателно.
Томас (Мервеил Лукеба) е симпатичен и възпитан черен младеж от Конго, дошъл в Бристол да си търси щастието, повече или по-малко. Въпреки че още с пристигането си се сблъсква с мизерия, порочност и несправедливост, той не се пречупва и демонстрира, че с усмивка и силна воля може да се постигне много.
Уви, въпреки че е много симпатичен герой с голям потенциал, Томас е най-страничният герой в сезона. Има реално участие в точно един епизод освен своя собствен и съответно изглежда като кръпка. Дори ти оставя усещането, че историята му се случва извън кадър, защото случайните му появявания в късните епизоди са тотално различни от ситуацията, описана при появяването му в Skins. Иначе Мервеил (дали така се произнася?) е готин и се справя добре. Дано в четвърти сезон да го поразвият.
Всъщност проблемът с персонажите не е техен, а на сравнението с предходния каст. Реално погледнато новата сбирщина не е чак толкова по-лоша от старата. Нека бъдем честни – нито Мишел, нито Джал, Ануар или дори Крис бяха кой знае какви образи. Проблемът обаче е, че те бяха първите. И за да заобичаш вторите по същия начин, те трябва да са двойно по-добри и интересни. А тези не са. Те са просто различни. Трудно е да възприемеш нещо различно, вкарано в познати отпреди рамки, но мисля, че доколкото им е било възможно, създателите на Skins са се справили.
В музикално отношение не мога да кажа нищо особено, доста безличен ми се видя сезонът спрямо предните два. Единственото изключение, но пък много ярко такова, е епизодът на ДжейДжей (шести), който вместо с песни, е изцяло с музика на Дебюси. Невероятно подхожда на образа и създава страшна атмосфера.
Като цяло, трети сезон е по-скоро добър. Както вече казах, той набляга повечко на сюжета и новият каст в крайна сметка се справя със задачата да наследи стария, поне за мен. Въпреки че не смятам, че е на нивото на първи сезон, мисля, че е сравним с втори, а това не е малко.