мее
да снима силни драми (Сам Мендес) и може би най-добрият оператор в Холивуд в
последните години (Роджър Дийкинс). За съжаление обаче Пътят на промените
се оказа просто един добър филм, а не шедьовърът, който можеше да бъде.Героите на Ди Каприо и Уинслет са семейна двойка, живееща в предградията през 50-те години на 20 век. Той има скучна работа, която не обича, а тя е домакиня, също е неудовлетворена от живота и търси нещо повече. В един момент решават да предприемат рискованата стъпка към промяната и да заминат в Париж, където тя да работи като секретарка, а той да си почине известно време и да намери призванието си. Както може да се очаква, нещата не стават точно така, което води до сериозен конфликт между двамата.
Като цяло това е типична драма, фокусирана върху една брачна двойка и отношенията между тях. Всичко останало е на заден план, често и в буквалния смисъл, тъй като фокусът на картината в много от кадрите е изцяло върху двамата главни герои, а всичко друго е почти
незабележимо.
Проблемът е, че немалкото второстепенни персонажи във филма са абсолютно неразвити
и са или тотални карикатури, или абсолютно клиширани, понякога и двете. А това
до голяма степен разрушава иначе грижливо граденото усещане за сериозност и
максимален реализъм.Що се отнася до отношенията между героите на Ди Каприо и Уинслет, те са представени добре и има няколко много въздействащи сцени с тях. Обаче през цялото време имах чувството, че вече съм гледал немалко подобни филми, които са засягали подобна тематика доста по-добре. Пътят на промените не успява да предложи нищо ново като идеи, сюжет и актьорска игра. Ди Каприо и Уинслет са на висота, особено първия, но не са чак толкова добри, че играта им сама по себе си да направи творбата забележителна. Сюжетът заслужава червена точка заради финала си, но от друга страна е твърде банален дори за подобен род филм, в който историята е второстепенна. Но основният минус е, че цялата творба не можа да ми въздейства силно
на
емоционално ниво, при все напъните за това. Има няколко впечатляващи сцени,
които бяха на крачка от постигането на тази цел, но това така и не стана, въпреки
че съм сигурен, че за много зрители се е получило.Самият факт, че в една сериозна драма най-впечатляващото нещо е визията, а тя дори не е нещо феноменално, говори сам по себе си. Атмосферата на 50-те години е отлично пресъздадена – прическите, облеклото, интериора, колите и сградите са без изключение автентично изглеждащи. Подборът на ъглите на снимане е наистина майсторски и заедно със споменатия вече начин на нагласяне на фокуса в повечето кадри, който използва Дийкинс, са единствените елементи от творбата, които са по-оригинални. За съжаление обаче всичко това остава до голяма степен напразно и не е достатъчно, за да стане Пътят на промените впечатляващото произведение, за което имаше потенциал с оглед на звездния екип.
Въпреки всички изброени минуси, филмът все пак вероятно ще ви хареса, ако не подходите с прекалено завишени очаквания, и е задължителен, ако обичате сериозните драми с интензивна актьорска игра.