Логично,
с оглед на заглавието, главен герой тук е Харви Милк – първият нескрит хомосексуалист,
избран на важна публична длъжност в САЩ. В типичния за биографичен филм маниер
са показани важните моменти от живота му, които са болезнено предвидими дори
и никога преди да не сте чували за него. Единственото изключение е убийството
му, но то пък ни е показано още в самото начало. Въпреки своята предвидимост,
сюжетът е достатъчно увлекателен, за да не пречи на основните цели на филма
– представянето на личността Харви Милк и неговите идеи за равни права на хомосексуалистите.
Точно в тези две неща е силата на Милк. Шон Пен влиза чудесно
в ролята си, като нито за момент не изглежда, че преиграва, и успява да придаде
на героя си нужната харизма, за да бъде убедителен. Въпреки че не смятам изпълнението
му за епохално или дори за заслужаващо наградата на Академията, която спечели,
то е отлично и дори само по себе си прави филма стойностен.Другата най-силна страна на Милк е, че предава основното си послание по много въздействащ и ефективен начин. При тази база на сюжета би било лесно да се направи един прекалено едностранчив и дори пропаганден филм, но тук, въпреки че идеите са ясни и недвусмислени, го няма демонизирането на несъгласните с тях герои или на онези, които са извън малцинствената група. Просто е показано убедително и въздействащо, че и хомосексуалистите са хора като всички други и заклеймяването и преследването им е варварщина и жестокост. Много умело е постигнато търсеното впечатление, че любовта между двама мъже е нещо съвсем нормално и не трябва да бъде нито демонизирана, нито издигана на пиедестал в сравнение с хетеросексуалната.
Ако имате притеснения по отношение на евентуални гей секс сцени, мога да ви успокоя (или пък разочаровам, знам ли...) – няма нищо експлицитно показано. В това отношение и дума не може да става за сравнение с Планината Броукбек примерно.
Визията е на ниво, без да има нещо кой знае колко забележително в нея. По-впечатляващо е, че Милк е от редките филм, в които всички актьори се представят на високо ниво. Освен Пен сред тях заслужава да се отличат Емил Хърш и Джеймс Франко. Като недостатък бих изтъкнал мудното начало, но за щастие Милк постепенно набира скорост и втората му половина е чудесна. Първите няколко минути, в които става ясно какъв ще е краят, ми се видяха излишно спойлърски, но предполагам, че целевата аудитория вече знае каква е била съдбата на историческия Харви Милк, така че това е в известна степен разбираемо. Като цяло Милк е хубав филм с много позитивно послание, който си заслужава гледането за всички, които не изпитват хроническа непоносимост към тематичната му насоченост.