Две
млади жени, най-добри приятелки, едната – плаха брюнетка (Ан Хатауей),
а другата – отракана блондинка (Кейт Хъдзън), цял живот са се стремели
към едно-единствено нещо... свобода на словото, равни права за гейовете, световен
мир. Ъм, малко се обърках, това е друг филм. Заветната им мечта е сватба в Плаза
през юни. Не каква да е сватба, а в Плаза!!! През юни! Отбележете си го, защото
ТРЯБВА да го осъзнаете и разберете на ниво, достатъчно дълбоко, за да можете
по-нататък да вникнете в сложните драми и ексцесии, случващи се в сюжета. За
беда на двете удивително амбицирани жени, те получават предложение от гаджетата
си едновременно и което е още по-фатално, сватбеният им агент (който служи и
като разказвач зад кадър, защото историята е така заплетена, че едва ли обикновен
зрител би се справил без наличието на такъв) допуска лека грешка и двете сватби
биват насрочени за един и същи ден. През юни! В Плаза! Ужас! Приятелството на
горките момичета се разбива на пух и прах, подобно на сърцето на интровертна
тийнейджърка, тайно влюбена в Робърт Патисън. Сега е моментът да попитам – някой ще ми повярва ли, че сценарият е написан от ПЕТИМА сценаристи??? Пет мозъка и на никой не му хрумва да даде читав отговор на въпроса "Защо, да му се не види, не се организира двойна сватба и да има мир?". Само едно мимолетно споменаване някъде там в диалога, че подобно нещо е "изключено", затова двете героини ще се впуснат в погаждане на долнопробни номера една на друга (примерно да боядисат косата на съперничката в синьо). Пет мозъка, и нито един да не успее да съчини поне една ситуация, която истински да разсмее зрителя или да драсне поне една умилителна реплик
а
и да я спусне някъде там. Мисля, че е патетично и жалко. По закон винаги едва
съм понасяла така наречените "сватбени филми" (изключая Четири
сватби и едно погребение), но нивото на идиотизъм и празнота, демонстрирано
от Булчински войни, на практика е достигано от малко филми,
в които главната роля да не е поверена на Парис Хилтън.Режисурата на претендиращия за сатира филм е тромава, неангажираща, бездушна – вероятно най-лошата, идваща от Гари Уиник, създател на цветния, весел, бълбукащ Събудих се на 30.
Изпълненията... те нещо липсват. Реално погледнато Хатауей възпроизвежда характерните си опити за присъствие на екрана под формата на нескопосани заеквания а ла Сандра Бълок и облещване стил кошута пред автомобилни фарове, а Кейт Хъдзън набляга тежко над имитиране на майка си в деветата й подобна роля. Макар че на Кейт съм набрала далеч повече, просто защото се е писала и нещо като продуцент на филма, а това означава, че тя е двигателят зад този умопомрачителен фарс. Мъжките роли не мога да коментирам, защото всъщност те граничат с роли на статисти, а и очевидно авторите са били напълно незаинтригувани какво им се случва и какво мислят те. Помня, че актьорите хващаха окото... май... гарантирам само за Брайън Грийнбърг, всъщност, който играе брата на героинята на Кейт Хъдзън и който разбира се е обречен да има едно мощно влюбване в героинята на Ан Хатауей.
Опасявам се, че това са нещата, които могат да се кажат във връзка с Булчински войни. Хубавото е, че той е кратък и ако сте жена, която си умира за романтични комедии и е напълно запленена от сватби и всичко около тях, съществува силната вероятност да го понесете, а дори и моменти от него да ви харесат. Ако сте мъж и не си умирате по Кейт Хъдзън или Ан Хатауей – отбягвайте го на всяка цена!