Detroit Metal City
Автор: Амелия
3, 2, 1, FUCK.
Този път реших да почета едно от любимите си миналогодишни
заглавия – Detroit Metal
City (D.M.C.),
което излезе през август под формата на OVA, съпътстваща едноименния лайв-екшън.
Въпросният пожъна небивал успех в Япония и по-умерен такъв по разни световни
филмови фестивали и всъщност забавих статията с няколко месеца, докато чаках
да го събнат, за да мога да пиша и за него.
Както виждате, името горе обяснява достатъчно
само по себе си – все пак е каламбур на легендарната песен на KISS,
Detroit Rock City.
Заменката на рок с метъл пък е индикация, че музиката в случая ще е от по-тежките.
И ако и вие като мен сте фенове на анимето и метъл музиката едновременно и чувството
ви за хумор ви позволява да преглътнете и дори да се накефите на някоя друга
зла ебавка по адрес на второто, мисля, че ще останете във възторг. Рядко се
случва такова хубаво съвпадение на две различни любими неща. Що се отнася до
моите пристрастия в случая, ако не бях сигурна, че не познавам автора на мангата
(Wakasugi Kiminori), по която се движат OVA-та и лайвът, определено щях да реша,
че я е правил ЛИЧНО за мен. По-мой тип заглавие не ми е попадало досега...
Анимето и мангата
OVA-та е най-достоверната адаптация по манга,
която някога съм виждала. Като се изключи лекото пренареждане на историите и
липсата на пилотната глава, първите 2 тома са пресъздадени 1:1. Включително
и като визия – комикс панелите буквално се редуват на екрана, със съответните
си форма и съдържание, само дето в тях е вложена и анимация. Диалозите са леко
забързани, което засилва допълнително комизма. Е, оборотите не са чак толкова
високи, че персонажите да почнат да звучат като Чип и Дейл, но се усещат. Артът
е кефещо грозноват и всъщност перфектен за пародия и доста оригинален. Като
добавим и абсолютно гениалното музикално озвучаване, стигаме до почти безпрецедентното
явление на аниме, което е по-яко от книжния си първообраз. Епизодите са 12 на
брой, по 13 минути всеки, като в тях са вместени по две отделни части (две глави
от мангата сиреч). Намирам формулата за доста успешна, защото придава компактност
и наситеност на сериала и премахва опасността от това кенефният хумор да писне
прекалено.
Negishi Soichi е наивен и нежен младеж от провинцията,
който отива в столицата, за да учи. Основната му мечта е да основе модерна поп-група
и да радва света с романтичните си песни, подобно на идола си Kahimi Karie1.
По някакво стечение на обстоятелствата обаче той се оказва вокалист и китарист
на най-бруталната и извратена дет метъл (или каквото там минава за дет метъл)
група в Япония, която бързо оглавява местната инди сцена и се сдобива с тълпи
от фанатични фенове.
Сюжет почти липсва – ако изобщо има такъв, то
той се върти около израстването на групата и жалките опити на Negishi да се
върне към поп-корените си. Нещата следват логичния път – ъндърграунд концерти,
демота и сингли, по-големи концерти, албуми, още по-големи концерти, фестивали...
Всяко следващо стъпало среща D.M.C. с все по-бесни и нелепи психопатии за преодоляване.
В анимето групата записа и издаде албум, но така и не стигна до участие на фестивал.
Мангата мина феста, но досега не е имало национално или световно турне. Тя обаче
все още излиза, така че предполагам това предстои. В последните преведени томове
пък се завъртя някаква яка врътка с предшественика на Negishi – Johannes Krauser
I. Засега изглежда много обещаващо.
D.M.C.
е по-скоро ситуационна комедия, в която тече постоянна гавра на едро с разнообразни
музикални сцени (метъл, поп, рап, пънк), техните фенове, модата и фешъните.
Хуморът е много солен, много груб, много з
аслужен
и много качествен, особено ако си падате по диви простащини, правени с мисъл.
Аз си падам и буквално съм се въргаляла, вила и ревала от смях. Признавам, че
не може да мине по креативност на изстъпленията безспорния първенец в тази насока,
Ping Pong Club,
но пък бие с много западната анимация Metalocalypse, където
хуморът е доста по-зациклил и постен. Осмяни са много от клишетата в гореспоменатите
музикални жанрове. В тоя ред на мисли, въпреки доста свободната интерпретация
на теченията в метъла, авторът очевидно познава по-екстремната сцена в родината
си и на запад, защото се е изгъбаркал с неща, които от години си просят гъбаркането,
но изискват малко информация за тази цел. Фенската маса също е доста правилно
подиграна, като характерните й глупости са хиперболизирани до краен предел.
Няколко думи за персонажите. Negishi е почти шизофреничен
и метъл алтер-егото му, Johannes Krauser II (намигване към скандинавската дет
и блек сцена), живее свой собствен живот. Все пак връзката между двамата никога
не изчезва и затова когато Krauser поеме юздите, Negishi стои скри
т
в някоя нишичка в главата си и мрънка безутешно. В анимето има двама различни
сею за ролята – Kishio Daisuke като Negishi и любимия ми Ueda Yuji (Sanosuke
от Kenshin) като Krauser. Първият вие любовните поп-балади,
а вторият се дере по време на песните на D.M.C. Negishi живее в постоянно страдание
и гузност от това, което твори като Krauser, и непрекъснато се опитва да промени
професионалните си изяви – обречено начинание предвид болезнената му бездарност.
За сметка на това Krauser е безспорен гений и самороден талант в попрището си.
Другите двама членове в D.M.C. са басистът Alexander
Jagi (Wada Masayuki в реалния живот), който е сравнително безличен хубавец и
женкар, и барабанистът Camus (Nishida Terumichi) – някакво уникално дребно и
мълчаливо същество, чиито рядко промълвени реплики винаги се въртят около къри,
полови органи, цици и секс. Въпреки че музиката на D.M.C. се води дет метъл,
групата носи характерния за блек метълистите черно-бял корпс пейнт. Реално обаче,
гримът им прилича повече на този на KISS. За разлика от персонажите
в 
Metalocalypse,
които са TRVE2
дори на тоалетната чиния, тримата глупаци в D.M.C.
са някакви съвсем обикновени загубеняци в истинския живот. Това обаче остава
скрито от феновете, които приемат всички простотии на Krauser за чиста монета,
от което нещата стават още по-нелепи и смешни.
Конците на откаченото трио се дърпат от абсолютно
бясната президентка на звукозаписната компания Death Records, която всява див
ужас и в тримата, секва всеки опит за неподчинение, казва FUCK средно на всеки
четири изречения, може да се справи дори с Negishi в пълен Krauser режим и,
разбира се, като истинска метъл кралица, получава сексуално удовлетворение от
музиката и изцепките на D.M.C. Безкрайно свежа идея и важна част от сценичното
шоу на групата е мазохистът Nashimoto Keisuke, превъплъщаващ се в ролята на
Капиталистическото прасе, което Krauser тероризира по всякакви начини за огромен
кеф на публиката.
Друг водещ персонаж е Aikawa Yuri – любовен интерес
на Negishi още от университета и понастоящем журналистка в популярното списание
Аморе Амур. Заедно с мазното поп-трио Tetrapod Melon Tea (създадено от някакъв
младеж, вдъхновен от Negishi, за да е пълен циркът) тя олицетворява фешън гаврите
и попада непрекъснато под ударите на Krauser в едни от най-яките и смешни моменти
в анимето. Освен това се срещаме и с фермерското семейство на Negishi и някои
метъл, рап и пънк музиканти, които повеждат война с D.M.C. Един от по-важните
сред тях е Императорът Jack Ill Dark, блек метъл легенда от САЩ (да, знам, САЩ
е всичко друго, но не и блек-метъл столицата на света, но пък и музиката на
въпросния не е никакъв блек метъл, така че всичко е ок), който е последният
опонент на нашите в OVA-та и лайв-екшъна, но в мангата се явява още в началото
и служи само за загрявка. Има ги и дай-хард феновете – поне четири много луди
рапона, които следват D.M.C. навсякъде и са приели с цялото си сърце и душа
идеологията на Krauser.
Лайв екшънът
Лайвът проследява в близо два часа историята на
Negishi, който се опитва да заживее в мир с метълиста в себе си и да се забие
с любимата си Aikawa-san. Кулминацията е срещата с Jack Ill Dark, който в случая
се изиграва от самият Gene Simmons3,
ерго рита задници. Ролята на Negishi/Krauser е поета от Matsumoto Ken'ichi (L
от Death Note) и мога да
кажа, че изпълнението му е от малкото хубави неща във филма. Останалият 
актъорски
състав – Kato Rosa (Aikawa Yuri), Akiyama Ryuji (Camus) и Hosoda Yushihiko (Jagi-sama)
– боли умерено като за японски лайв-
екшън,
където по традиция актъорската игра е под всякаква критика. Президентката (Matsuyuki
Yasuko) даже кефи, макар че е сведена до типична садо-мазо господарка.
Както и да го гледаме обаче, лайвът се оказа абсолютно разочарование, особено
след като му се точих месеци наред. Гениалните майтапи от анимето са осакатени
и опропастени без изключение, много от тях просто са започнати и свършват в
нищото. Вкарана е някаква зловеща мелодрама, пред която дори тая в Naruto
филърите изглежда суперинтелигентна. Капиталистическото прасе липсва и това
е непростимо. Camus и Jagi-sama са направени на нещо, което ме е срам да коментирам.
Да, знам че всичко е в името на кинтите и широкото разпространение, но така
филмът се превръща в абсолютна абоминация. В общи линии ми е ясно защо японската
публика го е харесала, но не мога да си обясня на какво се базират сравнително
ласкавите западни ревюта. Може би идеята им е допаднала – доколкото ми е известно,
американски компании са се опитали да купят правата за направата на римейк.
А дано.
Музиката
Дойдохме си на думата! Преди години имаше едно
много приятно музикално шоненче BECK, което ни занимаваше с
жизнения път на някаква млада и уж много талантлива рок група. В мангата всичко
беше ок – вокалът си отваряше устата, китаристът докосваше струните и всички
се захласваха, защото въпросните индивиди бяха много гениални по презумция.
Аниме адаптацията не беше лоша, но озвучаването й донесе глобално разочарование,
понеже от въпросната гениалност нямаше и следа. И докато в мангата можехме да
си представяме някакви велики вокални и китарни способности, жалката посредствена
j-поп/рок реалност на анимето не оставяше място за нищо такова. Е, D.M.C.
не страда от проблема на неоправданите очаквания. То е наистина.
Сега ще се опитам да сложа малко ред в бесния
хаос от звуци, съпровождащ това заглавие. Предупреждавам, че начинанието е леко
обречено, защото англоезичната информация из нета е недостатъчна и объркана,
а и не можах да намеря всички музикални записи. Фалшивата група D.M.C. има издадени
три (неоткриваеми поне до момента и поне от мен) сингъла – два за лайв-екшънa
(SATSUGAI/Amai Koibito ~ for the movie и Maou/Razuberi Kissu ~ for
the movie), в които
вокалите са поети от актьора, играещ Negishi/Krauser (Matsumoto Ken'ichi) и
един за OVA-та (SATSUGAI/Amai
Koibito ~ for
the anime), в който
пеят сеютата на Negishi и Krauzer (Kishio Daisuke и Ueda Yuji). Отделно, има
цял албум с цели 10 песни (Makai Yugi
~ for the
movie), отново уж издаден от D.M.C., в който песните
са изпълнени от Matsumoto Ken'ichi4.
Песента SATSUGAI от този албум се изполва в леко променен вариант
като безкрайно яката отваряща тема на OVA-та5.
Кръпките от песни, които чуваме в OVA-та, са същите като в Makai Yugi,
но там ги пее Ueda Yuji.
За да е пълна омазвацията, в нета под името Detroit
Metal City
Anime OST се разпространява
и творението на някаква японска група DetroitMetalCopy,
което обаче е доста по-различно от музиката на OVA-та и лайва6.
То съдържа някои от най-известните парчета (SATSUGAI,
Demon King,
GROTESQUE, Death
Penis и т.н.), този път в истински дет метъл вариант.
Песните са и по-кратки, в добрите традиции на дет-а (въпреки че има една, дето
съвсем избива на блек). Освен това качеството на звука е все едно са записвани
с диктофон в нечий гараж (както вероятно е и станало, де, но то в истинския
ъндърграунд това си е ценно, к’во). В записа могат да се чуят и песента за Сали
на Tetrapod Melon Tea и прочувствената балада Walk
Home на Капиталистическото прасе. Повече информация
за тази група може да се намери в кредит страничката към 58 глава на мангата,
събната от Scum-Scans. Добре, че я видях овреме, иначе щяхте да четете
сега колко добър и реалистично поъндърграундчен дет метъл правят японските композитори
на аниме саундтраци и колко добре се дерат сею-тата...
Парчетата от официалния албум са много по-разностилови.
Да, минали са транзитно покрай дет-а, но сред тях могат да се забележат блек,
дет, спийд, хеви, разнообразни кор и даже и индъстриъл елементи. Те са леко
лигави и адски прилепчиви като мелодии и са си як метъл отвсякъде, ако и с малко
японски привкус (отново подчертавам – метъл, а не j-рок, това само по себе си
прави тази OVA титанично събитие за мен). Луда съм по тях и ги харесвам повече
от еднотипните, макар и избарани дет изпълнения в Metalocalypse.
По-долу съм дала имената им с превод. Въпросното песново изобилие е в основата
на реалистичното усещане откъм OVA-та. Ето ТАКА трябва да звучи една група:
всеки епизод – кръпка от нов трак. В оскъдното поле на сериалите, гравитиращи
около рока и тежката музика, D.M.C.
определено е най-изпипаният и богат продукт, колкото и да ги пародира
всъщност. А Matsumoto Ken’ichi, въпреки съвсем различните си професионални интереси,
е толкова истински и як в записите, че останах тотално разбита и безкрайно изненадана
и респектирана. Срещала съм чувствително по-лоши изпълнения от хора, които си
вадят хляба с това.
В OVAта могат да се чуят и редица кошмарни поп
лиготии на Negishi и Tetrapod Melon Tea и изпълнения на женската пънк група
Kintama Girls и рапера MC KIVA, които по някаква причина са издадени официално
в синглите към лайва. Има и трибютен албум (Detroit
Metal City:
Tribute to
Krauser II), в който
разни известни j-поп, рок, джаз и рап музиканти са направили "метъл"
миксове на песните си. В него е наличен дори ремикс на любимата певица на Negishi,
Kahimi Karie7.
Текстовете на парчетата са все едно продукт на
лоботомиран бавноразвиващ се пред мозъчна смърт, т.е. изглеждат почти като реални
долнопробни дет/блек, рап и поп такива.
В това е и ебавката в крайна сметка. Всички те
имат корени в мангата, която направо изумява, особено в частите, които все още
не са адаптирани. Ако продължава в същия дух, няма да остане музикална култура,
с която авторът да не се е избъзикал. За което мога само да кажа едно голямо
ЕВАЛАТА и да чакам с нетърпение да излезе още от нея.
Ето ви за финал компилиран от двата основни фенсъба
английски превод на два текста (OP и ED), емблематични за сериала и писани съответно
от Negishi като Krauser и Negishi като Negishi, да видите за какво иде реч:
SATSUGAI
(MURDER)
I’m a terrorist from Hell,
I raped my mother yesterday,
I’ll carve up my father tomorrow,
I’m a terrorist straight out of Hell!
I don’t have a mother or a father,
Because I killed them both,
I don’t have friends or lovers,
Because I killed them all!
Kill, kill, kill your fucking parents!
Kill, kill, kill fucking everything!
3X Murder, it’s murder!
(Kill, kill, kill, kill)
Murder, it’s murder!
Stain your memories with blood!
Amai Koibito
(Sweet Lover)
I wake up in the morning, and you are there,
Holding a freshly baked cheese tart.
Sweet baby, you are a sweetie,
My sweet, sweet lover!
Let’s go to downtown,
You look so excited holding the cheese tart.
Let’s push through the crowd and head to that shop,
Because we promised to buy matching rings today
2X Sweet, sweet, sweet, sweet l-o-v-e-r.
Tonight let’s sleep together in this bed,
But maybe it’s still too early for us
Sweet baby, I’m a sweetie,
Your sweet, sweet lover!
Оценки:
Манга: 9/10 (взимам единичка, защото все пак със звук е по-яко, има голям потенциал за изтъркване на хумора, а и си трябва специална настройка, за да се оцени)
ОВА: 10/10
Кефометър за двете: 11/10
Лайв екшън: 4/10
1 Kahimi Karie – j-поп дива. Има характерен стил на пеене (почти шепот) и текстовете й са на японски, френски и английски.
2 TRUE, сиреч, макар че за да е още по-TRVE, U трябва да се замени с V, като на латински.
3 Gene Simmons – за онези, които не знаят кой е той, което между другото е СРАМОТА, бързам да поясня – това е култовият басист на KISS или известен още като "пича с езика".
4 Detroit Metal City – Makai Yugi ~ For the Movie
(Makai Yugi = Hell Game)
01. SATSUGAI (MURDER)
02. Slash Killer (Thrash Killer)
03. GROTESQUE
04. Mesu Buta Koukyoukyoku (Female Pig Symphony)
05. Death Penis
06. Ano Ko Wa Rape (Rape That Girl)
07. Mad Monster
08. Urami Harasade Okubekika (My Hatred Will Flow Unto You)
09. Maou (Demon King)
10. Fucking Gum Kyuden (Fuckingham Palace)
5 Или поне това чувам аз. В сайта на ANN учудващо е посочен друг изпълнител (Kanmuri Tetsuya) за OP-а на OVA-та, но аз съм готова да се закълна, че това си е песента на Matsumoto Ken'ichi. ED темата е Amai Koibito, една от песните на Negishi, в изпълнение на Kaji Hideki (отново според ANN). Един господ знае колко е вярно...
6 Detroit Metal Copy
01. Death Penis
02. Demon King
03. Fuckingham
04. GROTESQUE
05. Mad Monster (Intro)
06. Mad Monster
07. My Hatred Will Flow Unto You
08. Sally My Love
09. SATSUGAI
10. Thrash Killer
11. Walk Home
7 Detroit Metal City: Tribute to Krauser II
01. BEAT CRUSADERS - HIT IN THE DMC
02. Kimura Kaela - Riruha Riruha ~Steel Combo Bot (Inazuma Mark) Mix~ Remixed by FOE
03. 0718 Ani-Solo (TUCKER Public Execution Mix)
04. Midori - Romantic Summer Mode (Shame-Metal DT Mix)
05. YUKI - JOY -METAL JOY REMIX-
06. monobright - WARP (Walking Metal Mix for DMC)
07. Tommy february6 - je t'aime, je t'aime for DMC
08. MUCC - Flight Best Hold It Ver.
09. King Ghidora - Heisei Restoration (Going to Hell Remix Metal Ver.)
10. Electric Eel-Shock - Crossing to America ULTRAMETAL
11. ANA - SHIFT GI-MIX
12. WAGDUG FUTURISTIC UNITY - IMGN x LOUD(x MOTOR)(COM.A remix)
13. Kahimi Karie - Le cheval blanc (remix for DMC)