Какво
се случва, когато автор, прочут с изчанченото си въображение, мрачния свят,
сътворен от него, и трудно четивния си стил, реши да се пробва да напише книга
за подрастващи? Честно да ви кажа, нямам представа какво става обикновено в
такива ситуации, но преди да прочета Un Lun
Dun, имах силни съмнения относно подобни начинания.Тези съмнения бяха разбити на пух и прах още след първите петдесетина страници. Миевил доказва по един безапелационен начин, че може да създава запомнящи се творби и без да кара хората да посягат към речника през страница, за да могат да оценят стила му напълно. Въображението му е толкова впечатляващо, че някакви си там жанрови ограничения се оказват твърде жалка преграда. Макар и насочена към по-млада аудитория (да, пак онази трудно преводима категория "young adults"), книгата е достоен наследник на Perdido Street Station и The Scar.
Историята се върти около, колкото и изненадващо да прозвучи това, Un Lun Dun – изкривеното съответствие на град Лондон – UnLondon. Две девойчета от Лондон попадат в UnLondon и по всичко личи, че едната от тях е избраната от древно пророчество да спаси този странен град от най-страшния му враг – Смог. Който, вярвате или не, си е чиста проба смог, но ъпгрейднат, разумен и много злобен.
Плюсове:
+ Сюжетът е пълен с всевъзможни обрати – съвсем честно си признавам, че много отдавна не бях чел книга, която да успее да ме изненада в това отношение толкова много пъти, при това чрез използване на съвсем логични обрати, а не някакви изсмукани от пръстите тъпотии. И въобще, в Un Lun Dun има направо неприлично количество съспенс за "young adults" книга. Идеята за Избраницата® и Пророчеството™ бива обърната нагоре с краката още в началото, а по-нататък гаврите и изненадите с нея продължават. Така че не се плашете, ако описанието на историята по-горе ви звучи като нещо, което сте чели милион пъти.
+ В разрез с всякакви традиции, героите се измъкват от заплетени ситуации не с помощта на кьоравия късмет или удобно задействащи се в точния момент суперсили, а предимно чрез бързо мислене и точни решения.
+ Сетингът е гениален. Едновременно достатъчно приказен, за да не уплаши до смърт най-младата част от таргет аудиторията, и достатъчно мрачен и странен, за да напомни на феновете на автора, че четат книга от създателя на готическата изродщина New Crobuzon. Странните създания и обекти са на талази – кутия от мляко става домашен любимец на главната героиня, най-опасните хищници са жирафите и паякообразните black windows, които живеят в Webminster, идеи и моди от Лондон се просмукват в UnLondon и обратно, непотребните предмети от Лондон някак стигат до UnLondon, придобиват разум и се организират в племена, управлявани от индивиди като набаба на консервите или принцесата на пишещите машини.
+ Както може би сте на път да отгатнете от по-горното, авторът явно се е забавлявал с измислянето на купища игри на думи. Почти всички от тях са сполучливи, а някои двусмислици са ключови за сюжетните изненади. Дори и имената на градовете в паралелната вселена ме изпълниха с респект към таланта на автора – Parisn't, Lost Angeles, Sans Francisco, Helsunki и т.н.
+ Стилът на Миевил е изненадващо четивен, но в никакъв случай не е прекалено елементарен.
+ Лошковците никак не са тъпи. Смог има много съюзници и действа адски хитроумно през повечето време, но може би просто разумните облаци от отровни газове по принцип имат високо IQ…
+ Илюстрациите, дело на самия Миевил, са доста прилични и донякъде компенсират липсата на типичните за автора дълги описания, отговорни за мрачната атмосфера и усещане за плътност на света в предишните му книги.
+ Хуморът е на много високо ниво.
Минуси:
– Каквото и да си говорим, все пак остава глождещото съмнение дали книгата нямаше да е още по-добра, ако не беше насочена към тази таргет аудитория.
– Нежеланието на добрите герои да ликвидират лошите, колкото и въпросните да си просят най-тежкото наказание. Да, знам, че трябва да предпазваме нежните души на невинните дечица, но много мразя подхода "дай да вържем лошия или да го оставим в безсъзнание, нищо, че той без съмнение ще ни настигне и пак ще ни създава проблеми". А и книгата явно не е предназначена чак за толкова невръстни деца, а по-скоро за тийнейджъри, съдейки по-речниковото й богатство и сложността на сюжета.
Задължителна книга за феновете на Миевил, както и за всички, които искат да прочетат нещо по-оригинално без да трябва да се борят с трудно четивен стил. Книгата е нагледен урок как може пълноценен и оригинален свят, заплетен сюжет и запомнящи се герои да се поберат преспокойно на по-малко от 500 страници.