При
все очакванията ми Операция Валкирия да се окаже епичен провал,
някак си не бих могла да го нарека такъв с чиста съвест. В сюжетно отношение
разполагаме с относително добре позната история, касаеща заговор за две неща,
ръководен от няколко немски офицери: 1) атентат на Адолф Хитлер и 2) поемането
на контрол върху страната посредством национален обезопасителен план (“Валкирия”).
В ролята на основния немски офицер, демек "нашия", който трябва да
спаси деня (и човечеството!) – Том Круз (Клаус фон Щауфенберг). В ролята
на другите там подмотаващи се офицери – Кенет Брана, Бил Най,
дузина британски актьори, чиито имена не се сещате, но като им мернете физиономиите,
си казвате, че "някъде май сте ги гледали". В ролята на крещящия гадняр
е Том Уилкинсън, а в тази на "жената" – Карис ван Хоутен.Иска ми се да се спра първо на изпълненията като такива, или поне това, което се набива на очи от тях. Недоумявах през цялото време защо всички, които играеха позитивни образи, говореха с британски акцент, а ония, дето бяха от "лошите", се пънеха с немски. Абстрахирайки се от това, оставаме с едно прекрасно изпълнение на Уилкинсън, когото обожавам и който успява да седи достолепно с всякакъв сорт реч, както и с един добре-жестикулиращ Кенет Брана. Най ми беше напълно разочароващ, тъй като за мен беше сериозно "мискастнат". Но като заговорихме за мискастване… Том Круз… в историческа роля… За мен той винаги е бил един от най-съвременно изглеждащите, чистички и спретнати актьори, субективно е, но просто не ми върви като го видя в историческа продукция. Не беше дразнещо лош като изпълнение, дори успяваше да ме накара да повярвам, че се старае да не играе себе си, но излъчването му си остава ръбато и отчайващо не за Хитлерова Германия. Талантът
на Хоутен биде отвсякъде пропилян.Сценарият (ко-написан от Кристофър Маккуори, чието творение Обичайните заподозрени си остава класика и също беше режисирано от Браян Сингър) е като за добре измислен екшън. Няма никаква дълбочина, нищо недоизказано. Разчита на доброто старо "Това, което виждаш, е това, което получаваш". Мога да го оприлича на добре смазана немска машина, лишена от емоции и нюанси. Прекалено много въпроси оставаха да висят, прекалено телевизионен подход към етичните и моралните съждения, които би трябвало да съществуват във филм за държавен преврат. Да речем, че във вида, в който е, по-скоро трябваше да е режисиран от някой като Майкъл Бей.
И така, вместо да разполагаме с много сцени със залези, експлозии и зли погледи (както и с кичозни мадами с едър силиконов бюст), имаме леки претенциозни режисьорски залитания от страна на човек, когото в повечето случаи истински харесвам, а именно Браян Сингър. Нещата просто не кликат, или поне не и по начин, който да е удовлетворителен. Режисурата на Сингър предполага да има нещо отвъд сценария, а то просто няма.
Музиката е лесно забравима, а монтажът – леко прибързан и недодялан на места.
Най-учудващото е, че дори с тези си недостатъци и с неспособността си да изпълни обещанията за "историческа драма", Операция Валкирия работи като съспенс парче. Тоест, ще се уловите на моменти как сте леко на ръба на седалката и се чудите какво ще се случи след малко. А това вече си е парченце филмова магия и вероятно нещо, заради което бихте се изкушили да пропилеете близо два часа от времето си.