Трип

     Прекрасната, бледа и затворена Бела Суон (Кристин Стюърт) се мести в ново училище насред дъждовития щат Вашингтон и среща прекрасния, блед и затворен Едуард Кълън (Робърт Патисън), който, в мига, когато приковават погледи един в друг... добива изражение на начинаещ чистач на отходна яма, попаднал за пръв път на новото си местоназначение. Впоследствие се оказва, че вампирите, какъвто е Едуард, и особено тези със задръжки, какъвто определено е Едуард, по този начин демонстрират, че силно желаят някого. Но Едуард решава да я запознае със семейството си и бедите започват.

     Здрач е приказка за въздържанието като нещо по-секси от секса. Или поне за основната целева (женска, въздишаща) аудитория на филма. Изненадващото е, че той предлага и нещо повече, за по-различна публика. Режисьорката Катрин Хардуик е позната най-вече с инди филми като Тринайсет и Господарите на Догтаун и начинът, по който Здрач бе заснет, ми създаде в някаква степен усещането за подобен филм. А това е доста различно от впечатлението, което очаквах да получа преди да вляза в салона. Неща, заснети така, че да им се кефят фенове на книгата – в по-голямата си част видяли повече минути музикални клипове, отколкото страници на книга – разбира се има, но има ги има сцените на Бела с баща й и съучениците й, които са стряскащо истински. Те са доста по-различни и като стил, и като съдържание, от тези с участието на Едуард и семейството му вампири-вегетарианци (които не пият кръвта на моркови, а на животни, но това определено си е доста по-некръвожадно от похапването на хора), където изобилстват забавените каданси и готиняшките погледи.

     Но дръпнатостта на Бела от обикновеният свят като цяло е чудесно показана – с късите, насечени реплики между нея и баща й и двусричните й отговори на думите на "приятелите" й, както и други начини, по които усещанията й за малко или много чуждия свят, в който е попаднала, са представени отвътре, с камера, имитираща собствения й поглед. С всичко това не искам да правя някакъв особено тежкарски разбор на филма, но ми направи много силно впечатление мисълта, вложена в заснемането на Здрач, доста над стандартите за подобен тип филм. Кристин Стюърт и Робърт Патисън малко преиграват на моменти (а той специално имаше вид сякаш е не-точно-попръцнал без да иска в гащите си, което е всъщност обосновано от сюжета) – но отново са доста над нивото на аналогични изпълнения в други филми. Останалите герои, според челите книгата, се разминават на места с литературните си първообрази, но на мен ми бяха интересни – Джаспър (Джейсън Ратбоун), който "гледа все едно нещо го боли", трътлестата и толкова невампирска Розали (Ники Рийд), леко глуповато-маймуноподобния, но иначе доста як Емет (Килън Луц), отнесено прелестната Алис (Ашли Грийн) и естествено доктор Карлайл Кълън, главата на семейството, който имаше вид на отрицателен персонаж (Питър Фачинели просто няма физиономията на добряк). Ролите на повечето са силно епизодични и еднопланови, но така или иначе не са във фокус. От злодеите впечатление ми направи единствено този, който трябваше – ловецът Джеймс (Кам Джигандей), демонстриращ обратната – и всъщност същинската вярна – страна на вампирската природа.

    Специалните ефекти ми се струваха като неуспешно повторение на тези в Тигър и дракон, но природните картини на заоблачения щатски Северозапад и планинските гори са наистина мрачно величествени, много силен контраст с ученическата обстановка през голяма част от филма. В една хеликоптерна сцена, в която режисьорката бе поставила истински хора (не зная дали са били Стюърт и Патисън) на върха на стометрово дърво, направо ме облещи.

     За фенове на книгата филмът ще е удоволствие. А както се оказа, такова беше и за незапознатите с нея.

Оценка: 8/10                                              

Обратно към Здрач