Което
ми се чини странно, понеже Здрач е страшно добър филм по наистина
много показатели. Тук ще си спестя разказването на историята – който не е наясно,
да я прочете в ревюто
ми за книгата от предния брой. Сюжетът следва плътно и с много малки разлики
този на романа, като разбира се някои събития са компресирани в по-кратък период
от време, докато други са изцяло махнати, и май по-скоро за добро. Интересен
феномен е, че хората, чели книгата преди да го гледат, имат усещането за твърде
прибързано действие в първата му половина (заварката между Бела и Едуард), но
това очевидно е илюзия, тъй като по мои наблюдения онези, които не са
я чели, изобщо нямат подобно усещане, даже напротив – струва им се разположена
достатъчно нашироко.При изходен материал като романа Здрач е невъзможно да се избегнат титаничната дискусия "става ли Робърт Патисън за Едуард, или не?!" и производните й. Стефани Майер се е автогилотинирала с описанията на семейство Кълън и филмът трябва да се гледа с ясното съзнание, че няма човешки същества, които да изглеждат толкова добре, колкото тя представя вампирите си. В този ред на мисли Патисън е повече от ок, а освен това съумява и да играе. Аз всъщност имам разминавания единствено с Ники Рийд, играеща Розали Хейл. Розали, за нечелите книгата, е описана като изящна елфическа принцеса, грациозно видение от по-висша реалност. Ясно ми е, че това е непостижимо и не съм го очаквал. Не очаквах обаче и трътлеста какичка с тежки бузи, за Бога! Нищо против момичето, просто не е за тази роля. А предвид, че героинята й има някъде три реплики за целия филм, можеха смело да заложат на някоя празноглава моделка според мен.
Всички други са чудесни в ролите си, доколкото им се налага, като Кристин Стюарт (Бела) е особено добро попадение. Не я помня в Паник стая, а другите й филми не съм гледал, но тук беше разкошна и прекрасно компенсираше с излъчването и поведението си факта, че не сме през цялото време свидетели на мислите й, както е в книгата. Изненадващо всъщност е, че докато за романа само се твърди, че показвал алиенацията на тийнейджърите и н'ам к'ви си там техни проблеми (нещо, което аз тъй и не видях), то тези неща остро присъстват в екранизацията му. Едуард и Бела предпазливо се обикалят във все по-тесни кръгове и цялата им "свалка" е игра на отместени погледи, скършени реплики и несигурни издихания. Това ми допадна много, макар че ясно виждам как би могло да лази по нервите на други хора.
Допаднаха ми също камерата и звукът в Здрач. Леко "артси" похватът с клатенето, твърде близките планове, прекалено шумното дишане и други подобни неща са силно неочаквани за един толкова комерсиален продукт, предвиден за припърхващи тийнейджърки. Може би затова и режисьорката си заминава и втора част ще се снима от друг, но за мен това е жалко, понеже по този начин филмът се оказа нещо поне една идея над стандартна екранизацийка.
Същевременно в него има сцени, извадени сякаш от клип по MTV – забавени каданси, фен-сървис и всякакви дребни комерсиализми, но вкарани в правилния контекст и на правилните места. Първото появяване на "децата" на Кълън в училище, сцената с рисърча на Бела вкъщи и естествено бейзболната игра към края – все "комерсиално" заснети, но ужасно качествени сцени.
Изненадващо за мен, Здрач е пълен с качествен хумор, какъвто липсва в романа. Свежи решения в диалозите и дребни ситуации, които обаче не нарушават единството с оригинала, а просто добавят подправка към екранизацията.
Музиката също е на високо ниво. Ангсти тийн-рок и гей-метъл, но толкова подходящи за филма, че просто няма начин човек да не ги хареса, ако останалото му допада. Има и оркестров саундтрак, който се върти около една основна тема (Bella's Lullaby) и също е много добър, като при това успява да е ниво-две по-нестандартен и многопластов като звучене, отново неочаквано за подобна продукция.
И за да не губя повече както своето, така и читателското време, ще приключа със следното: Здрач е един изненадващо добър филм, и то не само ако подходиш с ниски очаквания. В него има всичко – актьорска игра, визия, интересна история, която уважава оригинала... Всъщност той е почти перфектна екранизация – спазва не само духа, но и хода на събитията, използва множество реплики, вдигнати директно от романа, но НЕ го следва сляпо и не попада в капана на това да става само ако си чел оригинала, или да няма нищо общо с него. Като прибавим към това и факта, че добавя малко от себе си, според мен гледането му наистина си заслужава.