Към
Беднякът милионер подходих с точно никакви очаквания, ако се
изключи леко лимоненият привкус на факта, че главният герой е шибаният Ануар
от Skins!, а и бях чувал за филма мнения както
в едната, така и в другата крайност. Съответно доста се изненадах, когато след
края на финалните надписи осъзнах, че съм се присъединил към крайностите.Действието се развива в днешен Мумбай. Смотаното индийче Джамал Малик (Дев Пател) играе в Стани богат... и печели. Въпрос след въпрос. Времето на предаването изтича точно преди последния, който ще определи дали Джамал ще си тръгне с животопроменящата сума от 20 000 000 рупии, но още на излизане той бива арестуван от местната полиция по подозрение в измама. Филмът проследява неговите показания и историите, свързани с отговорите на въпросите, които е знаел.
Историята на Беднякът милионер е много Дикенсова – малко сираче, голяма любов, жесток свят, преобръщане на късмета, житейски уроци. В нея има и немалко наивност и шекер, а има и, както казах, шибания Ануар от Skins!, но по някакъв начин въпреки това всичко работи. Филмът е пропит с живот, с енергия и динамика. От него блика нещо, което или е духът на Индия, както немалко хора твърдят, или е точно подходящата негова имитация, която да ми въздейства наистина силно. Цялата мизерия, хаос, екзотика, жестокост, шарения, кич и пренаселеност – пълен пакет, който крещи за внимание във всеки момент и не ти позволява да отлепиш очи от екрана.
Беднякът милионер е колкото любовна история, толкова и социална драма, толкова и комедия. Изкушавам се да го обявя за наджанров, но това би го окачествило като твърде злокобна снобария и Oscar whore, а той не е такъв. Филмът е земен, буен, динамичен и интензивен.
За последните три определения немалка вина има камерата, която ползва типични за Дани Бойл похвати – накъсани, забързани кадри, скачане от сцена в сцена, привидно хаотични, но безкрайно ясни откъслеци и прочее непрофесионални обяснения, с които няма да ви занимавам. Факт е, че ако по нещо може да се познае, че този жизнен индийски епос е правен от същия човек, който ни даде RAGE вируса и опустоши с него целия британски остров, то това е именно камерата и динамиката на сцените.
За актьорски изпълнения е малко трудно да се говори, но Беднякът милионер не разчита точно на такива, а и който каквото има да върши, си го свършва. Дев Пател е бездарие с поглед на треснат с тухла бухал и на мен ми се струва, че точно затова са го взели тук. Казали са му: "Мойто момче, сега стой и гледай стреснато и ошашавено, а ние ше ти подаваме репликите" и той се е справил повече от блестящо. Фрида Пинто (в ролята на изгората Латика) е, доколкото знам, някаква тяхна си индийска певица, която е избрана заради безспорно безобразно добрия си облик, но участието й е по-скоро епизодично. Между другото отбелязване заслужава фактът, че в продължение на разказите на Джамал ставаме свидетели на израстването му заедно с по-големия му брат и Латика, в резултат на което в Беднякът милионер има всъщност три различни комплекта деца – съвсем невръстни маймунки (хванати от улицата хлапета, на които после снимачният екип е платил образованието и 3000 долара), крехки тийнчета (същата работа, май), и чак накрая актьорите в главните роли (въпреки че структурата на филма оформя рамка около тези истории и Пател участва през цялото време като разказвач и участник в Стани богат).
Музиката е приятна смесица от индийски поп и типичен бекграунд, а накрая филмът свършва с абсурдната Jai Ho, на чийто фон Дев и Фрида танцуват някакво дебилно танго. Крайно готина сцена, особено в контекста на току що приключилия филм.
И тъй, мисля, че дадох ясно да се разбере в коя крайност се озовах в крайна сметка. Влюбих се! Не защото Беднякът милионер няма недостатъци, видими дори за мен, а защото е жив, изгарящо жив и изпълнен с енергия, която е рядкост за съвременното кино. Струва си гледането на голям екран, определено, а защо не и второ такова. Аз със сигурност ще повторя.