Не, че Съмнения е лош филм. Напротив, и Мерил Стрийп, и Ейми Адамс са изключително добри в ролите си. Мерил Стрийп е в ролята на консервативната и сурова сестра Алойшъс Бувие, директорка на църковно училище. Тя се съмнява в отношенията на отец
Флин
(Филип Сиймур Хофман) с един от учениците им – единственото чернокожо
момче в училището. Сестра Джеймс (Ейми Адамс) пък е наивна идеалистка,
която вярва в доброто у хората и би приела всяко правдоподобно обяснение за
всичко. И общо взето това е целят филм. Сестра Алойшъс подозира отец Флин, сестра
Джеймс се съмнява и в двете версии, а директорката и отецът се борят за надмощие.
Повдигат се много въпроси за консервативността и свободолюбието, за педофилията,
за толерантността... И въпреки това те сякаш само се повдигат, а филмът не дава
собствена трактовка на тях. Уважавам филмите, които те карат да мислиш, но Съмнения
е на път да те кара да си го доизмисляш... Филмът се държи на превъзходната
си актьорска игра и развитието на персонажите, а самата история е оставена на
втори план.С две думи, филмът не е за всеки, лесно може да бъде окачествен като скучен, но ако ви се гледа замисляща драма с дълбоки герои, става. За мен няма да се нареди между най-добрите замислящи драми с дълбоки герои, но въпреки това има силни моменти. Въпреки че е много бавен филм, Съмнения не успя да ме отегчи, именно заради актьорската игра. От друга страна, въпреки че вероятно това е една от главните му цели, не можа и да ме заинтригува.