Кхъм,
както и да е, скоро след това научих, че става дума за поредната компютърна
анимация (този път нито на Disney/Pixar, нито на Dreamworks),
правена по детска книга, за която никога не съм чувал.В кралство Дор солта и хлябът на живота всъщност са супа. Всички живеят под нейния знак, за всички супата е висша стойност и изконна добродетел. Най-обичаният празник в годината е Денят на супата и т.н. (една от тия женски измислици в детски романи, знаете как е). Става обаче така, че точно на този ден един добросърдечен и любопитен плъх на име Роскюро (Дъстин Хофман, ама не и в България)се озовава в тронната зала, точно когато кралицата ще опита първата лъжица от тазгодишната супа. Естествено той пада в чинията й, а тя, бедната женица, получава удар от шока и си взима. Кралят е толкова съкрушен, че обявява супата и плъховете извън закона.
Минават години, кралство Дор страда неимоверно, не вали дъжд, почвата е корава и не дава плод – изобщо, нормалните неща, които стават като ти забранят супата. Някъде зад кухненския шкаф обаче, където е градът на мишките (да не се бъркат с плъховете – те са в подземията и са диаболично зли), се ражда един герой. Мишлето Десперо Тилик (Матю Бродерик, ама пак не в България) е дребно дори по стандарта на себеподобните си, но има огромни уши и очи. И нещо повече, което ужасява съгражданите му (те като цяло лесно се ужасяват) – той не се плаши. Накрая разбира се Десперо, с помощта на Роскюро, спасява кралството и оправя нещата, а всички, които са направили грешки по време на филма, много съжаляват и се извиняват.
Подхождам леко подигравателно, понеже Легенда за Десперо е всъщност наистина много детско филмче, но всъщн
ост
за тази си цел той е чудесен. В него липсва пиперливият хумор и бъзици, на които
сме свикнали в съвременната анимация, но това не значи, че е лишен от шеги –
просто те са чисти, невинни и по-скоро "симпатични", отколкото "яки".
Самият Десперо е умопомрачително сладък и горе-долу неразличим от плюшената
играчка, с която, срам ме е да призная, в крайна сметка и аз се сдобих. Историята
на филма е наивна и без претенции за сложност или големи изненади. За сметка
на това обаче има някои... странни решения от чисто етична и морална гледна
точка, но проблемът може да е в мен. Затова пък екшънът е много и качествен
– има героизъм, епика, рицари, мечове и ЕДНА УЖАСЯВАЩА КОТКА, тъй че всичко
си е на мястото и Легенда за Десперо не доскучава и за миг.
Анимацията е 50/50. Както казах, Десперо е болезнено сладък. Другите мишки и плъховете също са великолепно изобразени, като особено ме радваше злият владетел на вторите (не запомних кой го озвучава в оригинал, ама то е все тая...) с безкрайно дългите си крайници. Има определен тип мърлява и стисната злост, която само добре нарисуваният плъх може да изрази.
Не
такова е положението с хората обаче. Всеки има право да не е съгласен, разбира
се, но за мен те бяха ужасни. Тънки, с дълги лица и грозно скицирани издължени
черти; не знам каква стилистика е търсена, но никак не сработи в моя случай.
Добре, че хората не са много важни в тоя точно филм. Нещо, което е важно обаче, е дублажът, който в тоя случай наистина вреди. Не знам какви бисери и кристали се леят от устите на оригиналния каст, но на превода просто му личи, че е правен през пръсти, и при все, че озвучителите си вършат работата като хората, нещата, които приказват, са зле. Преводът е опростен, про форма и с явни грешки, и при все, че Легенда за Десперо не е точно филмът, който ще се засиля да преслушвам в оригинал, за да се насладя на оригиналния му звук, не мога да отрека, че дублажът силно ме дразнеше.
При все това лентата си струва. Подчертано детска е, без претенции за супер-продукция, но е симпатична, енергична и има най-сладкия анимационен герой за последните доста на брой години. Честно! Има еееееееей такива уши!!!!