Кабаре

Режисьор: Боб Фос
В ролите: Лайза Минели, Майкъл Йорк, Джоел Грей
Година на излизане: 1972

Автор: Демандред

     Браян (Майкъл Йорк) е млад англичанин, пристигнал в Берлин през 1931 г. и издържащ се с даване на уроци по английски. При пристигането си той среща Сали (Лайза Минели), певица в нощен клуб, и между двамата веднага се завързва приятелство, което скоро прераства в нещо повече. Така започва един от най-известните мюзикъли в киноисторията и може би най-новаторския от тях. За разлика от практически всички други представители на жанра преди и дори след него, сюжетът на Кабаре е реалистичен, сериозен и без хепиенд, което не е чак толкова изненадващо, ако имате някакви познания по история и знаете какво е ставало в Берлин в този исторически период. Но въпреки широко разпространеното мнение основната тема тук не е възхода на нацизма в Германия. Определено това го има и е демонстрирано брилянтно в може би най-известната сцена от филма – песента Tomorrow belongs to me. Но възходът на нацизма е основно фон, на който се откроява съдбата и развитието на главните герои и който е перфектен за изграждането на една плътна и завладяваща атмосфера на декаденство, упадък и приближаваща катастрофа. Основната тема колко трудно e човек може да избяга от собствената си същност, да промени характера си и как много често това е невъзможно.

     Една от основните отличителни черти на Кабаре е, че всичките музикални номера са изпълнени на сцената на нощния клуб на Сали с изключение на Tomorrow belongs to me, която също обаче се случва на логично място, без да се намалява правдоподобността. Това е едно гениално решение на Боб Фос, което спомага много за постигането на търсената реалистична и мрачна атмосфера, без от това да пострада музикалната част. Песните, изпълнени от Минели, са до една прекрасни и като текст, и като музика, и като изпълнение. Те са интегрирани изключително добре в тъканта на филма, като допълват сюжета или търсеното внушение. Липсва често срещаното при мюзикълите явление да се включи дадена песен, защото е добра сама по себе си, макар и да не пасва на цялостната атмосфера или сюжет. Тези, изпълнени от Джоел Грей, не са толкова добри, но са забавни и са точно този тип вулгарни песни, които са на място в един берлински нощен клуб от тази епоха. Tomorrow belongs to me пък е най-смразяващата музикална сцена в историята на мюзикълите и в някакви си 3 минути демонстрира ясно и въздействащо защо и как нацистите са станали толкова популярни сред германския народ.

     По ирония на съдбата Лайза Минели, звездата на филма, който скъсва категорично с холивудската мюзикълна традиция, е дъщеря на Винсънт Минели, режисьорът на някои от най-известните класически мюзикъли, и на Джуди Гарланд, която не се нуждае от представяне. Също като майка си Лайза демонстрира рядкото съчетание от перфектни гласови данни и впечатляващ актьорски талант, благодарение на които нейната героиня Сали се е превърнала в една от иконите на киното. Майкъл Йорк е също на високо ниво в другата главна роля, поддържащият каст е безукорен и въобще като актьорска игра Кабаре не само надминава всички други мюзикъли, които съм гледал, но и се нарежда редом с най-добрите образци на чистата драма.
     В техническо отношение Кабаре също има какво да покаже. Режисиран е с хирургическа точност от Боб Фос, който съумява да се справи еднакво добре със заснемането и на музикалните номера, и на драматичните сцени Особено впечатляващ е монтажа, който на много пъти чрез прецизна поредица от кадри за секунди ни предава концентрирано търсеното внушение по един много стегнат начин. Неслучайно Кабаре взима Оскарите за режисура и монтаж в годината на Кръстникът.

     За да бъда обективен, ще отбележа и нещо, което може да се приеме за недостатък. Песните на Лайза Минели са толкова добре изпяти, че не е особено реалистично героинята й да е певица в нощен клуб, а не голяма звезда, което малко разваля реалистичното усещане, но пък това е многократно компенсирано от качеството на изпълнението й, направило саундтрака към Кабаре легендарен.
     От гледна точка на киноисторията най-важната роля на Кабаре е, че той показва нагледно как мюзикълът може да е нещо съвсем различно от лековато развлечение, без качеството да пострада, дори напротив. А от гледна точка на обикновения зрител това е филм, който предлага на едно място страхотни песни и въздействаща драма плюс малко комедия, съчетани по прекрасен начин от майстора Боб Фос. Препоръчвам горещо на всички, дори и на заблудените души, които недолюбват мюзикъла като жанр.

Оценка: 10/10