Bones

Създател: Харт Хансън
Формат: 72 епизода по 45 минути (ongoing)

В ролите: Емили Дешанел, Дейвид Бореаназ, Микаела Конлин, ТиДжей Тайн, Ерик Милегън, Тамара Тейлър, Джонатан Адамс, Джон Франсис Дейли и др.

Автор: Амелия

     В този брой решихме да ви дадем малко почивка от Джос Уидън и да ви занимаем с Bones – един от ДРУГИТЕ сериали на Fox, който успява вече четири сезона да избегне ужасната секира, покосила без време и адекватно обяснение не един и два шедьовъра. Но айде, да не казвам голяма дума, че ще взема да го урочасам нещо...

     Кратка справка с Уикипедия показа, че началото на Bones е поставено през 2004-а, когато по идея на Fox създателят на сериала Харт Хансън се среща с Бари Джоузефсън (впоследствие един от изпълнителните продуценти), който в този момент работи по направата на документален филм за Кати Райкс – световно-известната съдебна антроположка и авторка на серия от криминалета-бестселъри, някои от които достъпни вече и на български език. Тя се присъединява към екипа като продуцент на шоуто и сътрудничеството й с гореспоменатите две личности в крайна сметка довежда до създаването на нов криминален сериал с лабораторна насоченост, вдъхновен от живота и книгите й. Отрочето, наречено Bones (Кости), предвид основната тематика в него, започва излъчване на 13 септември 2005-а. До този момент са излезли 72 епизода – 22 в първи сезон, 21 във втори (един е изтеглен заради клането във Virginia Tech), 15 в трети (заради стачката на писателите, тук е включен изтегленият епизод от предишния сезон) и 14 от четвърти, който се очаква да достигне нормалният брой от 22, според www.imdb.com. Все още не се чува нищо за евентуален пети сезон, но мисля, че вероятността Fox да ни зарадват с такъв е значителна, тъй като сериалът се радва на голям зрителски интерес и положителни оценки от критиката. Но за всеки случай – пу, пу, да не му е уроки! Че не се знае знае ли се, все пак си говорим за Fox...

     Както вече казах, по същество Bones е лабораторно криминале. В него обаче са вкарани достатъчно черен хумор и развитие на персонажите, че да го отличат от многобройните му събратя, наводняващи ефира. Съотношенията комедия : романтика : драма са в почти идеален баланс и това прави сериала наистина приятен за гледане. Фабулата се върти около съдебната антроположка Темперанс Бренън и нейния партньор, Сийли Буут, който е специален агент на ФБР и по съвместителство – пълна нейна противоположност. Сега ще кажете, че това сте го виждали вече в Досиетата Х. Аз пък ще ви отговоря, че не, не сте. Щото Скъли и Мълдър бяха грозни и скучни, а Буут и Бренън не са. Освен това Досиетата X са си за разни паранормални измишльотини, а историите в Bones изглеждат много реални, до голяма степен благодарение на професионалния опит на Райкс. Друга отличителна характеристика е поддържащият каст, който е достатъчно интересен, симпатичен и многопластов. Ако Д-р Хаус не ви е харесал, заради двуизмерните човечета, мисля, че в този случай няма да имате оплаквания.

     Въпреки че снимачните действия са съсредоточени в Лос Анджелис , действието на Bones всъщност се развива във Вашингтон, където се намира престижният институт Джеферсониън (чийто брат-близнак в реалността е институтът Смитсониън). Обикновено, епизодите протичат по следната формула: някой някъде открива разложен или обезобразен труп. Буут и Бренън правят оглед на мястото и после пращат останките в Джеферсониън. Следва дълга, наситена с подхвърлени над трупа майтапи и всъщност безкрайно увлекателна лабораторна процедура по разкриване на идентичността на жертвата както и на времето, мястото, начина и оръжието на убийството. Това е частта, за която отговарят д-р Бренън и екипът й. След идентифицирането на останките вече се включва и Буут с полицейското разследване, търсенето на мотиви за престъплението, разпитите на заподозрените и арестите. Т.е. имаме две в едно, при това, смея да кажа, доста добре омесени.

     Самите случаи са страшно интересни и разнообразни – за 72 епизода трупове бяха намирани къде ли не и в какво ли не състояние. Сред личните ми фаворити са тялото на модерния скулптор, вградено в някаква пресована кола , която всъщност представлява част от личната му експозиция, мумифицираните тела в лабиринтите на ужаса в няколко увеселителни паркa, химическата вана с разтворените останки, тялото на астронавта, което сякаш беше паднало от някоя космическа станция, случаят със светещите кости... Лошковците, които се появяват за повече от една серия също са много идейни – имаме психопат – убиец на жени с IQ на гений, с когото нашите се надиграват бясно, някакъв канибал – илюминат, който сглабя с ритуална страст статуя на скелет от костите на своите избраници, Гробокопачът, който заравя жертвите си живи за откуп и успява да докопа последователно дори Бренън и Буут... Всъщност, сега като се замисля, не се сещам за наистина тъп епизод. От време на време в сериала се прокрадват някое-друго елементарно клише или американски морализъм от най-гнусния тип, но това се преживява. Има ги и моментите с ненужното осапунване на отношенията между персонажите. Самите персонажи, макар и много готини, все пак не са от най-комплексните екземпляри, които съм виждала, но това е нормално предвид формата на сериала и е по-скоро плюс. Всъщност ето по някоя дума за всеки от тях:

Д-р Темперанс Бренън или Боунс (както я нарича Буут)
В ролята: Емили Дешанел
     Когато родителите й изчезват мистериозно, а пълнолетният й брат я изоставя, на 15-годишната Бренън й се налага да преживее тежките уроци на сиропиталищата и приемните семейства. Въпреки малките шансове и благодарение на зашеметяващия си интелект, тя все пак преуспява в живота и се превръща в уважаван съдебен антрополог и писател, чиито криминалета се продават като топъл хляб. И все пак травматичните й преживявания са я белязали трайно - Бренън е загубила човешкото в себе си и се е превърнала в асоциална, болестно-рационална личност, която вярва само и единствено в науката и логиката и не може да се справи с нормалната човешка комуникация. Тя чете костите като книга и е феноменално добра в попрището си. Нейните анализи помагат за идентифицирането на жертвите и дават жизнено необходима информация за начина, по който е станало убийството. Към широкият й набор от умения и компетенции могат да се добавят и петте езика, които говори, трите бойни изкуства, които владее и стрелбата с пистолет. Последното  - донякъде... С появата на Буут в живота й, мирогледът й започва постепенно да се променя. Знам, че това звучи предвидимо и клиширано, но в Bones клишето е доведено до ниво, в което спира да бъде клише, а персонажът някак оживява. Бренън е разкошна, а Емили Дешанел е идеална за ролята с широкото си квадратно лице, студените си сини очи и интересния си глас.

Специален агент Сийли Буут
В ролята: Дейвид Бореаназ (Ейнджъл от Ейнджъл и Бъфи, убийцата на вампири или "пак ли Джос Уидън, бе?!")
     Буут е емоционално ченге с вроден талант за разчитане на човешките характери. Той е вярващ католик, ветеран-снайперист от няколко скорошни военни конфликта в Близкия изток и на Балканите и татко на 5-годишно момченце, което има с бившата си приятелка. Бренън му става партньорка по негова инициатива, когато той осъзнава, че ще има по-голяма успеваемост в службата, ако работи с добър съдебен антрополог. В началото се отнася с насмешка към лабораторните зубъри, но скоро си променя мнението и започва да изпитва макар и прикрито уважение към тях. Основната му роля в лабораторията е да превежда на нормален език и с лека подигравка зловещите термини, с които Бренън и останалите си комуникират. Освен това представлява истинска фурия от сарказъм в стаята за разпити. Той е човешкото лице на оперативното дуо и Бренън обикновено го оставя да води разговорите с опечалените роднини и въобще да завежда връзките с обществеността, докато тя си ровичка с упоение в нечии кости. Буут е доста по-стереотипен и безинтересен от Бренън като замисъл, но Дейвид Бореаназ прави чудеса с изпълнението си и в крайна сметка превръща персонажа в изключително чаровна личност, която няма как да не заобичаш. Всъщност, тази роля му пасва страхотно и той изглежда много истински в нея. А комбото Бореаназ – Дешанел успява да предаде всички отенъци на сдържана сексуалност, страст и любов, които се предполага да съществуват между героите им. При сблъсъка на двата свята – този на Бренън и този на Буут се раждат и голяма част от комичните ситуации в сериала.

Анджела Монтенегро
В ролята: Микаела Конлин
     Анджела е артистът в лабораторията. По професия и призвание тя е художник и отговаря за реконструкциите на лицата по формата на черепа, които са от огромна важност за разследване с тотално неразпознаваеми жертви, каквито са тези в сериала. Тя е създала свой собствен софтуер, с който да пресъздава сцените на убийство на базата на научените при разследването факти. Въпросните могат да се видят в триизмерен образ като холограма с помощта на специалния прожектор, наричан галено от околните "the Angelator". Тази машинка е една от причините шоуто да притежава свой собствен характер и атмосфера и да изпъква сред останалите подобни сериали – благодарение на нея тук липсват обичайните, писнали на всички ни ретроспекции, в които виждаме как жертвата е срещнала ненавременния си край. Анджела е много емоционална и способността й да чете човешките характери е дори по-силна от тази на Буут, заради което той често я взима като помощник при разпитите. По ирония на съдбата, тя е най-добрата приятелка на Бренън и често й помага със съвет в някои ситуации, изискващи емпатия. Освен това е широко скроена, отворена за сексуални и любовни експерименти от всякакъв характер и силно промискуитетна.

Д-р Джак Ходжинс
В ролята ТиДжей Тайн
     Ходжинс е специалистът по буболечки и слуз, макар че познанията му се простират и върху всякакви животински и растителни видове, плюс почви, води, полезни изкопаеми и прочее артефакти от органичен и неорганичен произход, намерени по останките и помагащи за изясняването на мястото или оръжието на убийството. Освен всичко той е и луд привърженик на всякакви конспиративни теории, което го прави силно параноичен в очите на колегите и приятелите му. Слава богу, параноята му се ползва най-вече за нуждите на комизма в Bones, а и се проявява твърде рядко, за да писне наистина. Ролята е поета от чаровния и брадат ТиДжей Тайн с огромните сини очи, които могат да са ужасно емоционални или налудничави, според ситуацията.

Зак Ади
В ролята: Ерик Милегън
     Зак започва участието си в сериала като докторант и асистент на Бренън. По-късно успява да защити и се превръща в пълноправен член на лабораторния екип. Той представлява мъжкото, малко по-младо и задръстено копие на Бренън и като такъв винаги ми се е струвал леко излишен, въпреки доброто представяне на Ерик Милегън. Функцията му в лабораторията е същата като на шефката му – снемане на информация от костите. Всъщност, най-хубавите моменти с него са експлозивните му експерименти в сътрудничество с Ходжинс и комичните ситуации, в които се опитва да се впише в нормалния свят.

Д-р Камил Сароян и д-р Даниъл Гудман
В ролите: Тамара Тейлър и Джонатан Адамс
     Д-р Сароян се появява във втори сезон като шефка на лабораторията, в която работи Бренън, точно когато последната си мисли, че ще назначат нея на мястото. За да е още по-сложна ситуацията, се оказва, че красивата мулатка има романтично минало с Буут. Д-р Гудмън пък е главата на института Джеферсониън и се проявява като благ и мъдър шеф, освен когато подчинените го издразнят. Тогава става много лош. Той е археолог, но въпреки това се случва да помогне с някое подходящо хрумване в лабораторията. Гудмън е активен само в първи сезон. Впоследствие Сароян го измества.

Д-р Ланс Суитс
В ролята: Джон Франсис Дейли
     Суитс се появява в трети сезон като психолог от ФБР, който е натоварен със задачата да изглади проблемите между Буут и Бренън, появили се след един по-сериозен случай, засягащ лично и двамата. Персонажът на Суитс е важен с това, че непрекъснато подтиква гениалната антроположка да показва омразата си към психологията, а партньорът й – към това някой да си вре носа в неговите работи. Резултатите обикновено са доста забавни, за което голяма роля изиграва и участието на комика Джон Франсис Дейли. Въпреки тежкото противодействие от страна на Буут и Бренън, Суитс успява скоро да им влезе под кожата и да ги накара да признаят пред себе си някои неприятни истини. По-късно става постоянна част от каста и помага за разследванията като прави изумително точни психопрофили на издирваните убийци.

     Откъм оформление и музика заглавието радва и ухото, и окото. The Angelator изглежда много впечатляващо, труповете са много истински, лабораторията – също. Тук е мястото да спомена, че ако имате проблеми с гледките на оголени кокали, разложена, покрита с червеи, плът и всякакви други гнусотии от тоя характер, най-добре да не се захващате въобще с Bones, защото в него те изобилстват и са адски реалистични и креативни. Моята вечеря си остава в стомаха ми главно благодарение на дългия ми тренинг с метъл текстове и клипове и на факта, че съм патологично негнуслива. А и всичко е наужким, все пак. В саундтрака има парчета от различни известни изпълнители – Sinead O'Conner, Placebo, в единични епизоди съм попадала и на Depeche Mode и Foreigner. Отварящата тема е композирана от Crystal Method и представлява приятна електронна музика, която обаче не бих си пуснала да слушам по принцип. Иначе му отива – връзва се добре с високотехнологичния сетинг.

     За финал ми се ще да направя кратък паралел с книгите на Кати Райкс, които са основната причина за съществуването на Bones. Реално, сериалът има съвсем малко допирни точки с тях и приликите се изчерпват горе-долу с името на главната героиня и нейната професия. "Книжната" Темперанс Бренън е по-възрастна и емоционална и има проблеми с алкохола. Всъщност, Бренън от сериала споделя повече общи черти с авторката Кати Райкс, отколкото с адашката си. И за да станат нещата още по-оплетени – главната героиня в книгите на Бренън от Bones се нарича... Кати Райкс. За съжаление обаче не можах да намеря отговор на въпроса дали в оригиналните новели могат да се видят първообразите на Буут и останалите.

     И след тази забавна тривия ми остава само да дам малко лично мнение и прогнози. Ако обичате криминалета и разследване с акцент върху съдебната медицина, то Bones има потенциала да се превърне в едно от любимите ви заглавия. Както се случи при мен. Голям плюс е и това, че заради хубавите персонажи и хумор, сериалът носи удоволствие дори при повторно гледане, когато вече знаете кой кого как и защо е убил. Това не ми се беше случвало досега с други кримки. И едно последно нещо, след което ви оставям на мира – 12-ти епизод от четвърти сезон, Дейвид Бореаназ, дегизиран като цирков артист – джигит...

КРАЯТ!!!

Оценка: 8.5/10
Кефометър: 9.5/10