оригинално с нея е практически невъзможно. Да направиш нещо хубаво
обаче – виж, това не е чак толкова трудно.Съответно е доста странно, че на Madhouse хич не им се е получило с Kurozuka. Кратичкото аниме (само 12 епизода) има потенциала за великолепна малка история, пълна с безнадеждност, любов и лудост, но вместо това е един gore-фест, тъпкан с екшън, в който накрая просто не схващаш "за к'во ги ядохме тия".
Историята накратко – младият благородник Куро (да, време е да добием малко езикова култура и да превъзмогнем факта, че много думи на чужди езици ни звучат смешно!) бяга от брат си, който иска да му го стори по неизяснени причини. Заедно със своя помощник Бенкей той се озовава насред гъста гора в планината. Там, в самотна и скрита от хорските очи къща, среща мистериозната красавица Куромицу. Много бързо става ясно, че някакви хора (дали?) искат да го сторят и на нея, но тук причините изобщо не са неизяснени – "младата" жена е на над 800 години и тялото й би могло да се окаже ключ към безсмъртието.
След
като двамата отблъскват група нападатели и осъзнават колко са влюбени един в
друг, Куромицу предлагана Куро да "смесят" кръвта си – той да пие
от нейната, а тя от неговата – и по този начин да му дари вечен живот. Процесът
обаче е прекъснат от нови нападатели, Куро губи главата си......и се събужда някъде в бъдещето. Земята е опустошена първо от метеорити, а после и от ядрена война. Хората живеят в страх от Червената Имперска Армия и едва свързват двата края. Куро не помни почти нищо, освен своята любов към Куромицу. И се втурва да я търси.
А нищо от това, оказва се, няма съществено значение.
Сериалът е структуриран сравнително линейно, но доста често виждаме картини от други епохи, когато Куро отново се е събуждал без спомени. Понякога Куромицу е била заедно с него, друг път не, но малко по малко си даваме сметка, че не само в Дания, ами и в Норвегия и Швеция има нещо гнило. Безсмъртната жена е всичко друго, но не и ясна и директна в думите си и през цялото време изглежда, че играе някаква своя си игра с Куро, макар и до самия край да не става ясно каква точно. А цялата история в бъдещето се оказва просто още едно парченце от безкрайна поредица идентични събития.
Основният
и драматичен проблем на Kurozuka е че когато накрая схванеш
каква е била идеята на анимето, се чувстваш излъган. Не защото е лоша, а защото
не е нищо особено. И някакси не си е струвала дори тези дванадесет епизода време,
които си й посветил. Сюжетът е инертен, безличен, неясен и скучен. Героите са
НЕМА ТАКАВА ТРИВИЯ, а самият Куро е някакъв тотален тапир, който мълчи
като клон и се оставя да го мотаят наляво-надясно без ама точно никаква
проява на инициативност. Същевременно в анимето има две сцени, които са като
телепортирани от космоса и нямат грам общо с цялостната му стилистика. Едната
е някаква абсурдистична ситуация, включваща безкрак просяк-джудже, заварен към
моторизирана инвалидна количка, тъмна уличка и торба течни... фекалии... а другата
представлява готварски хумор от произволно шоджо. И двете са тотално навъпреки
на драматичния бастунизъм на Kurozuka.Ако обаче анимето наистина блести с нещо, то това е екшънът. Madhouse се връщат към разкошните и богато изобразени битки от VHD: Bloodlust, като даже някои свръхсили на злодеите си приличат с тези от филма. Страхотна динамика, страхотна скорост, инвентивно и кърваво. Почти се изкушавам да кажа, че екшънът оправдава гледането на Kurozuka, но само почти.
Визията също не е никак за изпускане. Дизайнът е сходен с този на Bloodlust, макар че за осем години естествено се е
попроменил. Героите са източени и с тънки крайници, израженията са пълни с детайл
и леко преиграване, но ми допадат много. Цветовете са основно мрачни и убити,
действието се развива главно нощем. Само кръвта идва малко в повече и освен
дето прилича на желатин, ти създава усещането, че всички хора са просто балони,
пълни с кръв, които само чакат да ги стиснеш леко, за да се пръснат.
Бял кусур, разбира се, но си струва отбелязването.Друг добър елемент е музиката. Като се почне от мазния индъстриъл в опънинга, който е изненадващо як и пасващ си на атмосферата на анимето, и се стигне до саундтрака, музикалният фон определено е на високо ниво.
Тоест, Kurozuka е една разкошна опаковка, в която се крие абортиран зародиш. Анимето е правено по манга, която може и да е по-съдържателна, но аз едва ли ще си направя труда да разбера. Идеята му е хубава, но инертна, реализацията – два пъти повече. И при все че екшънът наистина е убийствен и си струва да се види, не мога да кажа, че оправдава гледането на сериала, пък бил той и само дванадесет епизода...
Оценка: 5.5/10