Но
нека започнем със стандартния дисклеймър: този филм е лигава американска тийн-историйка,
в която всичко е шекеросано, нереалистично и прекрасно, всички са красиви, добри
или стават добри към края, и като се пеят много на брой тийн песни. Ако чувствате,
че няма шанс подобно нещо да ви допадне, не се хабете да четете нататък.За останалите обаче УМ3 представлява наистина огромна наслада. По-добър от предните две части във всяко направление, той ни показва последните седмици от последната година на героите в училище. Компанията е минала през много, променили са се значително и далеч не всичко в Ийст Хай вече е каквото беше в първата част. Много е приятно да се наблюдава тази еволюция – как претенциозната и леко шашава театрална учителка вече не само не е негативно настроена към спортовете, но напротив – поздравява играчите от баскетболния отбор за победата. Или как вече никой не прави проблем на зубърката, която в свободното си време денси и дори е била приета в отбора на училищните мажоретки.
И т.н. На фона на леко меланхоличните чувства, които всички изпитват преди да завършат и животът им да се промени завинаги, Трой (Зак Ефрон) и Габриела (Ванеса Хъджинс) са изправени пред няколко сериозни избора. Като за начало, звездата на баскетболния отбор на Ийст Хай може би не желае да прекара живота си посветен на баскетбола. Несигурността му се усилва още повече, когато се оказва, че представители на училището за музика и театър Джуилард в Ню Йорк ще наблюдава последното представление на завършващия клас, за да определи кой ще получи пълна стипендия за следващата година, и по някакъв начин той е попаднал сред четиримата кандидати (заедно, естествено, с близнаците Раян (Джейсън Грабийл) и Шарпей (Ашли Тисдейл) Еванс и композиторката Келси Нилсън (Олесия Рулин)). Пред Габриела също не всичко е цветя и рози. Тя е приета в престижния колеж Станфорд, но това означава да се раздели с Трой, тъй като от университета до Албакърки, където баща му иска той да учи баскетбол, има почти 2000 километра.
Но разбира се накрая всичко се урежда, макар и по начин, различен от очакваното.
На прага на колежа е един малко меланхоличен филм, който е доста по-спокоен от предните части. Героите като че ли са преживели доста един с друг и всички са пораснали, дори Шарпей, чиито интриги този път са кажи-речи изцяло про-форма. Съответно, ако изключим казаното по-горе, сюжет почти липсва. При все това всички актьори се справят видимо по-добре от преди с ролите си. Играта им е много по-нюансирана (разбира се, в пределите на изискванията на подобен филм – никой не прави оскарова роля) и си личи, че се чувстват добре в кожите на героите си, което придава реализъм на отношенията помежду им. Зак Ефрон е развил неимоверно танцьорските си умения и неговият Трой вече освен с външност, успява да измести и с движенията си най-добрия си приятел Чад (Корбин Блю), който в предните филми блестеше много повече. Честно казано нямам търпение да го видя в ролята на Рен в римейка на Footloose, който се готви за 2010 г.
Което ме води към музиката и танците. Тъй като УМ3 блести точно там, където трябва. ВСЯКА песен в този филм е поне десет нива над коя да е друга от предните две части както като музика, така и като текст, и почти всички са включени в театрален номер с декори и статисти, което ги прави да изглеждат наистина впечатляващо. Личният ми
фаворит
е I Want it All на Раян и Шарпей, която се развива изцяло в
кафетерията на училището, но е просто великолепна като декори и хореография.
Всичко вече включва танци (за разлика от множество парчета от предните части,
които често представляваха двама-трима души, които просто стоят и си пеят един
на друг), при това адски динамични и раздвижени. Много по-сериозният бюджет
неизменно си проличава и третата част на поредицата си съперничи с филми като
Лак за коса като ниво на продукцията, ако и не като качество
на песните.Да говоря за недостатъци ми се струва безсмислено. Те са очевидни за всеки, но именно по тази причина Училищен мюзикъл 3 просто не бива да се гледа от хора, които имат проблем с тях. Да, инфантилен е, фалшив, захарен и кичозен. Но пък същевременно с това е един от най-прекрасните мюзикъли от последните години и аз го гледах пет пъти на кино. Така че ако горното не ви пречи и знаете защо човек гледа мюзикъли, силно ме съмнява да ви разочарова.