Денят,
в който..., имаш идеалната рецепта за ниски очаквания.Интересното е, че филмът отговаря на въпросните, но Киану няма никаква вина за това.
За негледалите оригинала (като мен), историята накратко. Към Земята се е насочил обект с неизвестен произход, който след броени часове ще се натресе върху Ню Йорк с колосална скорост. Биоложката д-р Хелън Бенсън (Дженифър Конъли), е включена в панически събрания екип, който да свърши неясно точно какво след падането. Въпросното обаче така и не се случва, защото обектът просто каца внимателно насред Сентръл Парк. От огромната сфера, изградена сякаш от светлина, излиза странно хуманоидно създание. Преди някой да успее да реагира, извънземното изяжда куршум в рамото от нервен войник и резултатът не закъснява. От сферата излиза огромен робот, който бързо изключва де що има техника наоколо, за да предпази създанието. Когато хората се опитват да спасят госта, който за малко не са убили
,
"кожата" му се оказва биологичен скафандър, под който извънземният
е... човек. Клаату (Киану Рийвс) е изпратен от "група от раси",
за да спаси Земята... от човечеството. И на Хелън се пада нелеката задача да
го убеди, че хората не са деструктивните чудовища, каквито ни виждат от космоса
и заслужават шанса да се променят.С това в общи линии се изчерпва сюжетът на Денят... В идеята за самоунищожителните паразити, в които сме се превърнали, контрастирана от висините, до които сме способни да достигнем в екстремни условия, е и основният проблем на историята. Защото човешкият елемент на филма просто е силно недоразвит. Клаату трябва да разбере защо хората заслужават своя шанс и накрая може би наистина успява. Ала зрителят не остава убеден. Ситуациите, в които се вижда другата, по-висша и благородна страна на човека, са почти скицирани, лишени от дълбочина и екранно време, което просто пречи да вземеш насериозно промяната в мнението на този космически съдник.
Другият основен проблем е, че Денят... не предлага кой знае какво за компенсация. Да, ефектите са впечатляващи и много красиви визуално, но екшънът не е кой знае какво нито като качество, нито като количество. Като цяло през повечето време Хелън и Клаату се шматкат наоколо, преследвани от военните (водени от министърката на отбраната Реджина Джаксън (Кати Бейтс) и бидещи естествено лоши и агресивни), а заедно с тях се мотае и доведеният син на
Хелън, Джейкъб (Джейдън Смит), който е едно от най-противните неща,
случвали се на детската кино-сцена от Дакота Фанинг във Война на световете
насам. Синът на Уил Смит може и да не е лош като за хлапе-актьор, обаче героят
му е толкова противен, че просто няма как да разграничиш едното от другото.И така, екшънът, макар и впечатляващ, е недостатъчен, човешкият елемент, макар и силен като замисъл, е инертен и безличен като изпълнение. Киану не пречи, просто щото ролята си е на безизразен бастун, така че правилно са го кастнали. Дженифър Конъли е приказна и прекрасна, но пък няма какво да изиграе... Денят... не успява да те спечели и с музика, поне аз не запомних и един тон от саундтрака му. Тъй че да, филмът не е лош в нито един аспект, но и никъде не мърда нагоре от "приятен". Не бих казал, че гледането му е загуба на време, но по никакъв начин не е и нещо задължително.