много,
ама много лесен, когато опре до постапокалиптични истории. Обичам ги просто.
Много.Тайната на скрития град обаче се оказа точно толкова детски, колкото е нужно, за да не излъже очакванията от трейлъра, но нито грам повече. Филмът е много точна и въздействаща смесица от приказка, фантастика и приключенски екшън.
Град Ембър е построен преди столетия, когато човечеството е било пред прага на унищожението. Последната надежда на хората, Ембър е трябвало да преживее два века в дълбините на земята, след което жителите му да излязат на повърхността и да започнат нов живот там. Специална запечатана кутия с брояч е била поверена на първия кмет на града, която да бъде предавана на наследниците му. В нея се съдържали инструкциите за излизане от Ембър. За съжаление обаче съдбата се намесва и един от кметовете умира внезапно у дома си, преди да предаде кутията на следващия. Така тя се изгубва. Ала броячът продължава да се върти, докато накрая не стига до 0.
Неопределен брой години по-късно градът умира. Генераторът е на предела си, затъмненията стават все по-чести и продължават все по-дълго. Резервни части няма, а в тъмнината отвъд бродят странни създания. Никой не притежава знанието за излизане от Ембър и нещо повече – дори опитите за това са забранени. Ала две деца са на път да се опълчат срещу тази забрана. Дун Хароу (Хари Тредауей) е син на единствения голям изобретател на града (Тим Робинс), а Лина Мейфлийт (Сайраз Ронан) е наследница на онзи въпросен кмет, умрял внезапно у дома си. Двамата се сблъскват с измамата в сърцето на Ембър и с тайните, които могат да доведат до спасението на жителите на града, когато генераторът изгасне завинаги.
Тайната на скрития град (егати превода...) е много красив визуално. Изкушавам се да го нарека стиймпънк в това отношение, тъй като всичко в Ембър е зъбчатки, пружини и електрически крушки. Което всъщност е и доста логично, като се замисли човек – коя по-висша технология би оцеляла с минимална поддръжка в продължение на векове? Всичко е в ръждиви тонове, леко безцветно, но същевременно ярко и естетично. Ефектите във филма не са прекомерно много, но това, че са разчитали повече на декори, само подсилва усещането за приказност с леката си театралност. Единственият кофти момент в това отношение са няколко кадъра към края, където Лина и Дун е трябвало да бъдат изобразени със CGI в една екшън-сцена... и доста им личи. Малко са като играчите на куидич в първия Хари Потър.
Музиката във филма също е разкошна. Саундтракът на Андрю Локингтън кипи от епика, драматизъм и изобщо всичко, което си трябва в подобна лента. Защото нещо, което например новият Индиана Джоунс малко пропусна, е че без наистина ярка и запомняща се музика, никой приключенски филм не може да прокопса.
Актьорската игра е чудесна като за жанра. Двамата главни герои са ужасно симпатични и изразителни, особено Сайраз Ронан, която ми допадна много още като най-младата версия на Браяни в Изкупление. По-старата генерация не впечатлява особено. Тим Робинс играе стандартен ексцентричен Тим Робинс, а Бил Мъри (който е настоящият кмет на Ембър, Кол) играе стандартен лош Бил Мъри. Което не значи, че са зле, просто не се запомнят особено.
Единственият реален проблем на Тайната на скрития град, който доведе и до не особено добрия резултат в бокс офиса, е екшънът. Такъв общо взето няма. Филмът е почти изцяло детективска история, докато двете деца разкриват тайните на Ембър. Дори накрая, въпреки екшъна и ефектите, липсват някои основни елементи на приключенските заглавия. Което лично за мен се оказа по-скоро плюс, всъщност, но лесно мога да видя как би доскучало на много други хора.
Така че да, в моите очи Тайната на скрития град (не, егати превода, честно!) е едно чудесно забавление, с много пълнещи окото картини, прекрасни главни герои и страхотна музика. Но бъдете предупредени – филмът, макар и много динамичен, е доста по-спокоен и неекшънест, отколкото сме свикнали в днешно време. Има шанс да не е за вас. Но пък ако се окаже, че е, вярвам, че ще ви допадне много.