Зеленоокия
Калико решава да отвлече дъщерята на доктора – Пени – и да я използва като заложник
срещу него. Но Пени не е сама. С нея е вярното й супер-куче Гръм, изменено от
баща й, за да има уменията да я защитава. Лазерен поглед, свръхсила и скорост,
супер-лай, който помита цели армии... нищо не е отвъд възможностите на Гръм
и той спасява Пени от всеки коварен план на Калико да я отвлече.И всичко това е наужким, в телевизионно шоу. Обаче Гръм не го знае. Той е убеден, че опасността е истинска, защото режисьорът иска кучето да е безстрашно и целеустремено. И когато един ден епизодът завършва отворено, с Пени, отвлечена от Калико, Гръм не се оставя да бъде затворен в караваната си, а се втурва да я спасява... с което се озовава насред реалния свят, където му предстои, с помощта на стара котка и ентусиазиран хамстер-фенбой да научи някои неща за това какво е истина, какво е обич и най-важния и екзистенциален въпрос – какво е да си куче.
Гръм е ужасно сладък филм. Рядък случай на Дисни без Пиксар, той е сладка приключенска история по клишето, с вси
чките
му ценности, себеоткривания и захар. При все това обаче той успява да е изключително
забавен и чаровен, а и доста впечатляващ визуално, понеже е 3D. Да, правилно
сте прочели – въпреки че се излъчва в нормалните кино-салони, а не IMAX, Гръм
върви с очила и макар да не е някаква невиждана досега триизмерност,
определено печели от това. Първоначалният екшън, докато гледаме шоуто, в което
участват Пени и Гръм, е наблъскан с ефекти и макар накрая да омръзва, е пълен
с ценни попадения на ниво камера и сцени.Героите до един са неистово готини. Гръм е леко наивен, глътнал бастун и верен. "Мойра" (известна в останалата част от света като "Mittens" впрочем) е улична котка, която рекетира гълъбите, за да й носят храна. Гръм я мисли за агент на Калико и я влачи със себе си, което естествено ги превръща в приятели. Хамстерът Рино (rhino означава "носорог" за невладеещите английски) е луд фен на шоуто и също като самия Гръм, си мисли, че всичко е наистина. От него просто блика ентусиа
зъм,
който на моменти е заразителен дори за Мойра. Поддържащите герои също кефят,
като специално споменаване заслужава Агентът на Пени, който е тотална гавра
с холивудското мислене.Гръм няма огромните комедийно-величави претенции на филми като Кунг-Фу Панда, но при все това успява да бъде безкрайно забавен и оригинален през повечето време и всъщност дори сълзливите му моменти са премерени и добре направени. Особено ми допада финалната сцена и начинът, по който Гръм успява да бъде герой без да притежава никоя от силите си от сериала.
Така че да, филмът си струва и си струва МНОГО. Особено предвид по-джиджавия му формат, гледането на кино е задължително. Щото не знам за другите, но на мен след като го изгледах, ми се дощя да си взема кученце.