Интервю с Кевин Андерсън

ShadowDance: Писал сте в много чужди светове – тези на StarCraft, Star Wars, Досиетата Х, Дюн и т.н. Какви ограничения налага писането на произведения в чужд свят и има ли някакви предимства, които отсъстват, когато творите в създадена от вас вселена?

Кевин Андерсън: Когато пишеш в нечия друга вселена, най-важно е да си верен на образите в нея, да следваш правилата, установени от оригиналния филм или сериал, и да направиш книгата си така, че да бъде почувствана като още едно приключение в този свят. Понякога с притежателите на франчайза се работи много лесно и те дават творческа свобода на автора, но понякога и налагат много ограничения. В повечето си подобни начинания съм имал късмет – в почти всички случаи самите собственици (Lucasfilm, Крис Картър от Досиетата X, Bizzard Entertainment за StarCraft) са се свързвали с мен, а не обратното, вече запознати с творбите ми и начина ми на писане. Подобна работа ми носи много удоволствие и представлява истинско предизвикателство за писателските ми умения. 

SD: Как протича процесът на писане, когато работите в чужди светове и когато пишете в измислени от вас? Кога се справяте по-лесно/по-бързо? 

KA: Когато пишеш книги във вече установен свят, стъпките към одобрението на продукта са повече – трябва да предам подробен план на книгата, така че собственикът или собствениците да могат да го прочетат и да му дадат зелена светлина. Със собствените си неща, като например Сагата за седемте слънца, сам взимам всички решения. Нито един от двата варианта не е лесен или бърз, но всеки си има предимствата и недостатъците. В Седемте слънца мога да измислям всичко, но пък проверяването на фактите и внимаването да съм консистентен с всяка от предните книги в поредица от общо седем представлява много работа. За нещо като Star Wars има огромни количества справочници, тъй че мога да получа конкретен отговор на въпроса си бързо и лесно – но пък тогава трябва да се водя стриктно по него.

SD: Има ли свят, в който сте писал и на който да сте особено голям фен?

KA: Разбира се. Да напишеш роман е много трудоемък процес, изискващ много творческа енергия и ентусиазъм. Не бих могъл да впрегна въображението си, да вложа времето си и труда, нужен за написването на роман, в нещо, което не обичам. Насладих се на Star Wars още когато го пуснаха за пръв път по екраните преди десетилетия; гледах Досиетата X всяка седмица още преди Крис Картър да се свърже с мен, a Дюн е любимата ми научнофантастична творба въобще.

SD: Предисториите и продълженията на Дюн, които сте написал заедно с Брайън Хърбърт, получават смесени отзиви от читатели и критици. Доколко сте опитвали да наподобите с книгите си оригиналната поредица на Франк Хърбърт и какви промени искахте да направите? 

KA: Е, подобно описание на нещата е малко небалансирано. Нашите книги по Дюн са продали милиони бройки на над дузина езици по целия свят, а в Интернет има може би не повече от стотина фенове, които са се оплакали от тях. Откак публикувахме първия си роман, сме получили хиляди писма от фенове и за всяко негативно мнение имаме почти тридесет позитивни. Това е 97% одобрение и ще ви е доста трудно да намерите поредица, която да се похвали с нещо подобно. Книгите ни са получили блестящи критически отзиви и са спечелили или са били номинирани за множество големи награди.
Франк Хърбърт е искал да напише още книги от поредицата Дюн, но за съжаление не е доживял да довърши започнатото. Брайън и аз не сме Франк Хърбърт и никога не сме се опитвали да копираме стила му или да претендираме, че сме му равни. Той е един от най-големите гении в научната фантастика и е написал най-невероятния научнофантастичен роман въобще. Ние с Брайън обаче разказваме още истории в този свят, пробуждаме отново интереса към поредицата и задоволяваме нуждата от още такива книги. Притежаваме собствен стил и имаме чувството, че сме добавили много към канона на Дюн. Запознахме с книгите една напълно нова читателска аудитория, която досега не бе чувала за шедьоврите на Франк Хърбърт.

SD: Коя от книгите за Дюн беше най-трудна за написване и защо? За коя разполагахте с най-малко материал от Франк Хърбърт?

KA: Hunters of Dune и Sandworms of Dune бяха най-трудни, защото, по ирония на обстоятелствата, разполагахме с плана на книгата на Хърбърт и конкретни негови насоки как си представя историята. По-късните книги на Франк в поредицата (Еретиците и Домът на ордена) са много по-различни като тон от оригиналния роман и мнозина читатели изпитаха трудности с тях. Трябваше да направим Hunters и Sandworms единни с останалите книги от поредицата, да следваме указанията на Франк дори в случаите, където искахме сюжетът да се развие другояче и да разкажем страхотна история, която всички фенове на Дюн да харесат. Това ни постави много предизвикателства.
А най-малко материал имахме за трилогията за Бътлъровия Джихад, тъй като това представляваше "древната история" на вселената на Дюн и имахме само хронологическата таблица на Франк Хърбърт. 

SD: В опитите си да започнат с работата си за деня, много автори си измислят всякакви ритуали. Вие имате ли си такива?

KA: Но вие предполагате, че въобще спирам да пиша! Обичам да започвам от рано сутринта. Правя си сутрешните упражнения, пия кафе и закусвам, а след това сядам да пиша колкото се може по-бързо, като си преглеждам плановете на главите, по които трябва да работя през деня. Но нямам специални ритуали.

SD: Имате ли си конкретно място, където ви е по-лесно да пишете? И с какво пишете най-често? Казвал сте, че често използвате диктофон. Променя ли този метод начина, по който композирате и изразявате мислите в главата си?

KA: Аз съм разказвач и обичам да говоря за героите си, обстановката и света около тях, приключенията им и сюжетните обрати. За мен писането на глас е естествено, защото съм се приучил да "изговарям" изреченията в главата си, вместо да ги изписвам на клавиатура или с химикалка като повечето хора. Живея в много красива част от Скалистите планини и обичам да се поддържам във форма като скитам по планинските пътеки и диктувам книгите си. Намирам това за много по-добър вариант от седенето на стол и целодневното тракане по клавиатура.

SD: Пишете най-вече поредици. Случвало ли ви се е в някакъв момент светът, в който пишете, да ви омръзне? Какво бихте направил, ако това се случи? Бихте ли продължил да пишете в него?

KA: За щастие, дори когато работя по някоя дълга поредица (Сага за седемте слънца е 7 книги, Дюн е 11 книги, 14 книги за Star Wars), разнообразявам с други проекти. Така не позволявам на нещата да "застоят", сменям една книга с друга, позволявам си да презаредя батериите си, пишейки нещо в една вселена, докато основната ми задача е роман, развиващ се в друга. Ако някога се усетя, че енергията ми се изчерпва за някоя поредица, а искам да продължа да пиша в нея, се концентрирам върху други проекти за известно време, за да си почине частта от мозъка ми, която се занимава с дългосрочния проект, и да мога да се заема с него след това с подновен ентусиазъм.

SD: В каква степен мнението на читатели/критици за някоя част от ваша поредица е повлиявало на съдържанието на следващата част? 

KA: Човек трябва да се научи да разграничава истинските фенове от онези, които просто търсят как да го посекат и само се оплакват. Хората, които казват "Мразя всяка една книга от поредицата, а новата пък я мразя още повече!" единствено се показват глупаци в очите на другите и не трябва да бъдат взимани насериозно.
Току-що приключих 27-дневна обиколка, в която говорех за новата си книга Paul of Dune, срещнах се с фенове в 19 града из цяла Америка. Често посещавам библиотеки, книжарници и научнофантастични конвенти, тъй че имам възможността да разговарям с огромен брой фенове. Слушам какви са впечатленията им, нещата, които ги вълнуват най-много, нещата, които не им харесват. По времето, когато мой роман бъде публикуван, обикновено вече съм написал следващия от поредицата – но винаги се вслушвам в коментарите на феновете и ги взимам предвид, когато пиша.

SD: Кои от книгите си смятате за най-успешни и кои са ви давали усещането, че се намирате на върха на способностите си?

KA: Мисля, че това е Сага за седемте слънца – понеже е цялостна история, предпочитам да я смятам за една "книга". Посветих повече от седем години от живота си на тази поредица и мисля, че това е моят шедьовър. Никога преди не съм замислял толкова мащабна и вътрешносвързана епика и вярвам, че наистина се получи точно толкова добре, колкото се надявах.

SD: Сага за седемте слънца е сравнявана с някои фентъзи епики. Какво мислите за това? Възнамерявахте ли да създадете подобни впечатления у читателите?

KA: Определено. Наблюдавах успеха на популярните фентъзи епики на Робърт Джордан, Тери Гудкайнд, Тери Брукс (не зная дали са успешни в България, но в САЩ се продават страшно добре) и исках да направя същото в любимия си жанр, научната фантастика. Като оформление Седемте слънца си е фентъзи, с различни планети вместо различни кралства, извънземни раси вместо елфи и джуджета, с мащабни политически интриги, битки, митология и много персонажи.

SD: Описват Сага на седемте слънца най-вече като "космическа опера", което не е много широкоразпространен поджанр на фантастиката в наши дни. Опитвате ли се съзнателно да надскочите установените стандарти на космическата опера по някакъв начин, мислите ли за тях и за историята на поджанра, докато творите, или просто пишете каквото ви харесва?

KA: Космическата опера се радва на подновена популярност в САЩ и Великобритания, а моята Сага на седемте слънца е бестселър там, както и в Австралия и Нова Зеландия. Мисля че, използвайки огромните фентъзи епики – които читателите обожават – като модел, успях да привлека аудитория, която иначе би се дистанцирала от сложните и понякога неразбираеми научнофантастични книги, които някои автори пишат.
Тази поредица е нещо като моето обяснение в любов към жанра, включващо всичко, което обожавам в научната фантастика – галактически империи, извънземни, екзотични планети, странни артефакти, зловещи роботи, космически битки и интересни идеи. 

SD: Доколко се интересувате от "научната" част в научната фантастика?

KA: Дипломата ми от университета е по физика и астрономия, така че имам научна квалификация. Въпреки това основният ми интерес е да разказвам истории, случващи се в огромна и предизвикваща въображението вселена. Не пиша научни дисертации.

SD: Какво мислите за писателските работилници?

KA: Участвах в една работилница заедно с професионални писатели в началото на кариерата си и получих много страхотни коментари по историите си. Все още използвам тестова група читатели, които споделят мнението си за написаното от мен, докато още не е напълно завършено, защото смятам, че свежият поглед е нещо много важно. Човек обаче трябва да внимава, да се обгради с хора, които са сериозни по отношение на писането. Виждал съм работилници, в които членовете само говорят и никога не успяват да завършат нищо. Подобни работилници са загуба на време.

SD: Бихте ли споделили някой важен според вас съвет за начинаещите писатели (освен "работи здраво и не се отказвай")?

KA: Работи здраво и не се отказвай – това наистина е най-важната част. Пътят на професионалния писател е много подобен на този на професионалния атлет в голям отбор. Трябва да тренираш постоянно и винаги да се стремиш да си по-добър – и ставайки по-добър, виждаш все нови и нови неща, които да усъвършенстваш.

SD: Какво е мнението ви за фенфиковете, заливащи Интернет? Считате ли ги за подигравка с работата на автора, или пък са начин човек да изрази любовта си към някоя книга? Бихте ли се поласкал от това да намерите фенфик по собствените ви творби, или по-скоро бихте се обидил?

KA: Тези, които пишат фенфикове, очевидно са отдадени на някоя книга/поредица. Ако не са, защо ще влагат толкова творческа енергия? Само че са намесени и неща като авторски права, така че такива автори не биха могли да публикуват тези си писания професионално. Като много по-млад пишех фенфикове по Стар трек и научих много, упражнявайки се по този начин. Но после започнах да пиша свои собствени неща и всъщност това беше основният фактор да се превърна в успешен писател.

SD: Желаете ли да споделите нещо с българските си читатели?

KA: Бих искал само да им благодаря. Голям съм късметлия, че толкова много от книгите ми се четат от българи. Надявам се да продължите да им се наслаждавате – и се надявам някой ден да мога да посетя страната ви.