Интервю с Патрик Ротфъс

ШД: Да започнем с по-общите теми за жанра. Какво е мнението Ви за новите автори във фентъзито и за техните похвати. Говорим за имена като Скот Линч, Р. Скот Бакър, Ериксън, Хал Дънкан, Сузана Кларк, Наоми Новик, Сандерсън, Аберкромби и разбира за Вас самият? Мислите ли, че достигнахме момента, в който жанрът е готов да се отърси от клишетата, с които повечето хора го свързват?

ПР: Мисля, че читателите искат да четат добри истории, които не са просто преразказ на едни и същи остарели идеи. Издателите осъзнават това и по тази причина ставаме свидетели на все повече книги, които се отдалечават от стандартните фентъзи форми.

ШД: Блогването и фенсайтовете влияят ли по някакъв начин на творчеството Ви или писателските Ви навици?

ПР: По-скоро не. Пиша една сатирична колоннка в местния вестник последните десет години, така че за мен блогването е горе-долу същото нещо, с тази разлика, че сега мога да го публикувам онлайн и феновете да го прочетат.

ШД: Споменавали сте, че сте доста увлечен по науката¹. Мислили ли сте някога да пишете научна фантастика, след като приключите с The Kingkiller Chronicle?

ПР: Някои хора окачествяват историята ми като "научно фентъзи", защото се стремя към реализъм и една от магическите системи в романите ми има доста логическа система, основана на термодинамиката. При все това, научната фантастика не ме привлича особено много. Повечето от идеите, които имам за бъдещи истории, са по един или друг начин фентъзи. Моето сърце си е при фентъзито.

ШД: Кой период от историята на научната фантастика смятате за най-успешен и важен – Златната Епоха (40-те и 50-те), Новата Вълна, киберпънкът на 80-те, съвременната фантастика? Или?

ПР: Не съм сигурен кой е най-успешен или важен, но на мен лично доста ми харесва киберпънкът, стига да е написан добре.

ШД: Мислите ли, че фентъзите се е развило достатъчно, за да бъде обособено в подобен род класификация?

ПР: Проблемът при фентъзито не е в липсата на развитие. Причината научната фантастика да не разделяна по този начин е, че жанрът често е силно свързан с нивото на текущата технология. Това, което е достоверно и интересно за читателите, се променя всяко десетилетие. Във фентъзито има повече свобода.

ШД: The Name of the Wind се представи повече от добре с продажбите. Защо според вас бе толкова трудно да се намери издател за книгата?

ПР: Имаше много фактори срещу издаването й. Неизвестен автор, доста дълга книга. Това означава повече работа за редактора и съответно повече разходи за издателя. Но основната причина според мен е, че не знаех как да напиша наистина добро писмо със запитване за издаването на книгата. Не се справям особено добре с хваленето. 9 от 10 пъти романът бе отхвърлен от хора, които не бяха прочели нищо от нея, а само писмото.

ШД: Някога мислили ли сте, за филмова адаптация на The Name of the Wind?

ПР: Разбира се. Мисля, че всички писатели го правят, дори да е само мечтаене.

ШД: Мислите ли, че е възможно да стигне дори до голям екран?

ПР: Възможно, но доста трудно. В първата книга няма битки с мечове, армии от гоблини или големи впечатляващи магии. Тези неща разбира се не са необходими за една добра история, но до този момент повечето фентъзи филми са все високобюджетни и екшън-приключенски ориентирани. Този подход не би проработил с моята история. Тя е интересна по причини, различни от специалните ефекти, така че и фокусът следва да бъде на други места.

ШД: Казвали сте няколко пъти, че най-силната ви страна е "краткостта". Коя тогава е най-слабата?

ПР: Вероятно сюжета. Осъзнал съм, че не разсъждавам за сюжета по същия начин, по който го правят повечето автори. Не разбирам стереотипната холивудска структура от "три части", с която всеки друг изглежда е запознат. От друга страна, така ми харесва повече. Мисля, че е още едно нещо, което прави историите ми различни.

ШД: Какво мислите за писателските работилници?

ПР: Могат да бъдат полезни, в зависимост от участниците, но всъщност не са наистина необходими. Най-важното нещо за да се научиш как да пишеш, е просто да пишеш. И да мислиш критически за писането. Всичко друго е въпрос на лични предпочитания.

ШД: Мислите ли, че активното общуване с други автори е продуктивно за писането Ви, или и в съвременния свят има място за самотни гении?

ПР: Харесва ми да говоря с други автори, но не зная дали това подпомага писането ми по някакъв начин. Така че да, самотните гении са си още на линия. Говоренето с другите определено ми помогна да разбирам по-добре издателския свят, обаче. В това отношение е незаменимо.

ШД: Ако имаше как да пренапишете някоя известна фантастична книга от близкото минало, коя би била тя и какво бихте променили?

ПР: Никога не си мисля: "Бих искал аз да съм написал тази книга." Защото зная, че това е невъзможно. Понякога си мисля: "Бих искал да мога да напиша толкова добра книга." Което се случи съвсем наскоро с Nation на Тери Пратчет.

ШД: Какво мислите за фенфиковете, които пълнят Интернет? Смятате ли ги за подигравка с работата на автора, или за начин читателите да изразят любовта си към дадена книга.

ПР: Мисля, че като цяло е по-скоро второто. Независимо как се чувства авторът по този въпрос, трябва да признаем, че фенфиковете идват от хора, които харесват твоите герои и света, който си създал. Едва ли някой често пише фенфикове за книги, които мрази...

ШД: Вие лично бихте ли били поласкан, или обиден, от фенфик по своите творби?

ПР: Чел съм няколко. Бях поласкан. Мисля, че е готино. От друга страна, тези, които съм чел, бяха доста добри. Не нещо от сорта на Star Trek/Name of the Wind кросоувър слашфик² или подобни. Може би в такъв случай бих се чувствал по-иначе.

ШД: Мислите ли, че уседналият и сигурен живот, който повечето съвременни автори живеят, отслабва техните умения да създават динамични истории? Необходимо ли е за човек да е преживял истинско приключение, за да може да го опише убедително?

ПР: Не. Никак даже. Може би е разбираемо някой да си помисли нещо подобно, но в момента, в който го обсъдим по-сериозно, започва да изглежда абсурдно. Трябва ли хората да могат да правят магии, за да пишат за тях? Трябва ли да живееш в 1943, за да пишеш за Войната? Или да си сериен убиец, за да измислиш история за такъв?

Разбира се, че не. Това противоречи изцяло на идеята на спекулативната литература. Авторите питат: "А какво ако...?" След това измисляме отговори и ги превръщаме в истории.

ШД: Казвали сте, че любимата ви научнофантастична история е Firefly. Защо?

ПР: Ами какво може да не му харесаш? Там има всичко, което някой някога би искал от една история.

ШД: Запознати ли сте с други творби на Джос Уидън?

ПР: Да, разбира се!

ШД: Какво мислите за останалите му сериали и комикси?

ПР: Брилянтни са от – до.

ШД: И най-важното – къде човек може да намери ОНАЗИ тениска?!?!

ПР: Продават ги на сайта на един от любимите ми уебкомикси: PVP. Препратка е към ето този панел: http://www.pvponline.com/2005/05/10/tue-may-10/

ШД: Можете ли да дадете съвет какво мислите, че е най-важното за начинаещи автори (освен "работи здраво и не се отказвай")?

ПР: Упражнявайте подписа си отсега. Ако не го направите, ще си останете с глупав подпис като моя и всички ще ви се присмиват, когато раздавате автографи.