Earth
David Brin
Автор: Рандъм
От време на време човек попада
на книга, която му припомня защо наистина чете фантастика. Естестествено, причините
за това рядко са една или две, но винаги са категорични и убедителни по начин,
който не ти оставя друг избор, освен да продължиш да се ровиш в любимия жанр
с надеждата някой ден да се натъкнеш на ново откровение. Earth
на Дейвид Брин е точно такава книга. Грамадният седемстотин страничен
роман е показно за това как трябва да се пише добра прогностична фантастика,
която едновременно да бъде и изключително качествена литература.
С
всяка следващата прочетена книга на Брин се убеждавам, че той вероятно е един
от най-добрите сред днешните писатели фантасти. Малко са хората, които разполагат
с възможности като неговите, а именно такива, нужни за писането на интересна
и ценна истинска научна фантастика. Истинска, защото освен че в книгите
на Брин има идейни нишки, които с красотата и дързостта си повеждат съзнанието
по най-неочаквани пътеки, въпросите, които поставят, са осезаемо истински и
плащещо актуални, а вложените във вътъка им знание, проучвания и многообразие
на гледни точки са колосални. Earth вероятно
е най-сложният роман на Брин, който съм чел. Книгата, издадена през 1989 година,
е опит за прогноза как би изглеждал светът след 50 години. Сама по себе си изключително
трудна задача, защото фантастът е длъжен да направи измисления си свят едновременно
достатъчно достоверен и изненадващ.
2040 година е, а човечеството вече дълго време
балансира върху въжената линия, която го дели от собствения му крах. Земните
ресурси са все по-наболял проблем, наред с пренаселването, смъртносните слънчеви
изгаряния и разпадащите се екологични системи. Хората все пак са малко по-мъдри
и цялото им общество е ориентирано към икономичното използване на даровете на
планетата и нейното лечение. Само че инерцията, натрупана от алчността на двадесети
век, изглежда все по-неусмирима. Разцъфнали са нови религии и философско-научни
парадигми, сред които най-важна безпорно е хипотезата за Гая – метафора,
сравняваща Земята с жив организъм, в който човечеството и мрежата не са нищо
повече от последната еволюционна добавка, или просто кортекс на земното съзнание.
Повечето възприемат метафората просто като такава, но някои вярват ревностно
в съществуването на богинята. Последната голяма война е свършила, а с нея са
си заминали и агресивният капитализъм, военните действия и секретността. Милиони
любители потребители допринасят с прогнози към анализаторски групи, почти едно
към едно с днешните форуми. А един брилянтен физик използва новата "кавитронна"
технология, за да изплете черна дупка от тъканта на вакуума, след което я изпуска
в сърцето на планетата. И макар творението му да се оказва твърде слабо, за
да поддържа собствения си живот под повърхността, таен екип от инженери и учени
се натъква на втора чудовищна сингулярност, която гризе безмилостто стомаха
на Земята и я приближава към смъртта й с всеки изминал ден.
Романът на Брин безспорно е колосален. Нахвърляните горе щрихи едва стигат,
за да оформят някаква твърде бедна рамка за случващото и случилото се в книгата.
Брин е вложил чудовищни количества знания, проучвания и прогнозиране. Изследвани
са буквално стотици аспекти на света от бъдещето. Глобалното затопляне, повишената
обществена ангажираност към околната среда, апокалиптични потопи, космически
мисии, нови форми на дрога, открити в самото човешко съзнание, интернет технологии,
физика на струните, теория на съзнанието – всичко това го има в Earth,
и то развито по изключително правдоподобен и интригуващ начин. Много
от прогнозите, дадени в книгата, са твърде близо до случилото се впоследствие,
а в нета дори има уики, което отчита колко от тях са се осъществили и до каква
степен. Брин се справя идеално с прогроностичната задача на фантастиката, като
успява да предвиди редица явления наред със спама и разпадането на съветския
блок например.
За разлика от доста фантасти, които са добри прогностици,
но посредствени писатели, Брин владее прекрасно и писането като дейност сама
по себе си. Езикът му е наситен със силни образи и комбинации и в същото време
е достатъчно гъвкав и остроумен, за да опише изключително сложната реалност,
сътворена в Earth. Героите по никакъв начин не напомнят за
еноплановите сюжетни функции, които са характерни за фантастиките от този калибър.
Въпреки многообразието им, всеки един от тях е жив върху отделените му страници.
А умението и вдъхновението, които прозират зад метафорите в книгата, добавят
цели пластове и я правят нещо много повече от научно фантастичен еко-трилър.
Структурата, сюжетните линии и развитието на героите са толкова добре организирани
и предвидени, че по време на развръзката не само зяпах с отворена от изненада
и кеф уста, но и бях активно въвлечен в доизмислянето на романа, докато
в главата ми разцъфваха фрактални образи.
Въпреки всичко казано, Earth
не е лесна за четене книга. Изисква се доста търпение, докато привидно
несвързаните сюжетни линии придобият смисъл и започнат да се сплитат в смислена
история. Но пък удоволствието нараства с всяка следваща страница. А краят е
истинско откровение, що се отнася до сложността на гигантската метафора, която
цялата книга конструира бавно и невидимо през по-голямата част от книгата, докато
тя самата не оживее в своя собствен момент на сингулярност и неограничен растеж.
Плюсове:
+ Много силна прогностика.
+ Изключително увлекателни научни идеи и заигравания с бъдещето.
+ Някои от идеите са ценни дори от философска гледна точка и могат спокойно
да послужат за едно по-добро възприемане на света.
+ Обществото на бъдещето е нарисувано в невероятни детайли, като Брин не се
е посвенил да добави няколко изненади, за да изглежда светът му съвсем истински.
+ Добра история.
+ Силни герои.
Минуси:
– Сравнително бавно начало, което създава впечатление за разпиляност, макар
и това решение да е напълно оправдано на по-късен етап.
Прекрасна книга, като всичко на Брин, което съм
чел. Идеите му са сред най-ярките в модерната научна фантастика, а разработката
им е дори още по-впечатляваща.
Оценка: 9.5/10 Рандъм