С
всяка следващата прочетена книга на Брин се убеждавам, че той вероятно е един
от най-добрите сред днешните писатели фантасти. Малко са хората, които разполагат
с възможности като неговите, а именно такива, нужни за писането на интересна
и ценна истинска научна фантастика. Истинска, защото освен че в книгите
на Брин има идейни нишки, които с красотата и дързостта си повеждат съзнанието
по най-неочаквани пътеки, въпросите, които поставят, са осезаемо истински и
плащещо актуални, а вложените във вътъка им знание, проучвания и многообразие
на гледни точки са колосални. Earth вероятно
е най-сложният роман на Брин, който съм чел. Книгата, издадена през 1989 година,
е опит за прогноза как би изглеждал светът след 50 години. Сама по себе си изключително
трудна задача, защото фантастът е длъжен да направи измисления си свят едновременно
достатъчно достоверен и изненадващ. 2040 година е, а човечеството вече дълго време балансира върху въжената линия, която го дели от собствения му крах. Земните ресурси са все по-наболял проблем, наред с пренаселването, смъртносните слънчеви изгаряния и разпадащите се екологични системи. Хората все пак са малко по-мъдри и цялото им общество е ориентирано към икономичното използване на даровете на планетата и нейното лечение. Само че инерцията, натрупана от алчността на двадесети век, изглежда все по-неусмирима. Разцъфнали са нови религии и философско-научни парадигми, сред които най-важна безпорно е хипотезата за Гая – метафора, сравняваща Земята с жив организъм, в който човечеството и мрежата не са нищо повече от последната еволюционна добавка, или просто кортекс на земното съзнание. Повечето възприемат метафората просто като такава, но някои вярват ревностно в съществуването на богинята. Последната голяма война е свършила, а с нея са си заминали и агресивният капитализъм, военните действия и секретността. Милиони любители потребители допринасят с прогнози към анализаторски групи, почти едно към едно с днешните форуми. А един брилянтен физик използва новата "кавитронна" технология, за да изплете черна дупка от тъканта на вакуума, след което я изпуска в сърцето на планетата. И макар творението му да се оказва твърде слабо, за да поддържа собствения си живот под повърхността, таен екип от инженери и учени се натъква на втора чудовищна сингулярност, която гризе безмилостто стомаха на Земята и я приближава към смъртта й с всеки изминал ден.
Романът на Брин безспорно е колосален. Нахвърляните горе щрихи едва стигат,
за да оформят някаква твърде бедна рамка за случващото и случилото се в книгата.
Брин е вложил чудовищни количества знания, проучвания и прогнозиране. Изследвани
са буквално стотици аспекти на света от бъдещето. Глобалното затопляне, повишената
обществена ангажираност към околната среда, апокалиптични потопи, космически
мисии, нови форми на дрога, открити в самото човешко съзнание, интернет технологии,
физика на струните, теория на съзнанието – всичко това го има в Earth,
и то развито по изключително правдоподобен и интригуващ начин. Много
от прогнозите, дадени в книгата, са твърде близо до случилото се впоследствие,
а в нета дори има уики, което отчита колко от тях са се осъществили и до каква
степен. Брин се справя идеално с прогроностичната задача на фантастиката, като
успява да предвиди редица явления наред със спама и разпадането на съветския
блок например.За разлика от доста фантасти, които са добри прогностици, но посредствени писатели, Брин владее прекрасно и писането като дейност сама по себе си. Езикът му е наситен със силни образи и комбинации и в същото време е достатъчно гъвкав и остроумен, за да опише изключително сложната реалност, сътворена в Earth. Героите по никакъв начин не напомнят за еноплановите сюжетни функции, които са характерни за фантастиките от този калибър. Въпреки многообразието им, всеки един от тях е жив върху отделените му страници. А умението и вдъхновението, които прозират зад метафорите в книгата, добавят цели пластове и я правят нещо много повече от научно фантастичен еко-трилър. Структурата, сюжетните линии и развитието на героите са толкова добре организирани и предвидени, че по време на развръзката не само зяпах с отворена от изненада и кеф уста, но и бях активно въвлечен в доизмислянето на романа, докато в главата ми разцъфваха фрактални образи.
Въпреки всичко казано, Earth не е лесна за четене книга. Изисква се доста търпение, докато привидно несвързаните сюжетни линии придобият смисъл и започнат да се сплитат в смислена история. Но пък удоволствието нараства с всяка следваща страница. А краят е истинско откровение, що се отнася до сложността на гигантската метафора, която цялата книга конструира бавно и невидимо през по-голямата част от книгата, докато тя самата не оживее в своя собствен момент на сингулярност и неограничен растеж.
Плюсове:
+ Много силна прогностика.
+ Изключително увлекателни научни идеи и заигравания с бъдещето.
+ Някои от идеите са ценни дори от философска гледна точка и могат спокойно да послужат за едно по-добро възприемане на света.
+ Обществото на бъдещето е нарисувано в невероятни детайли, като Брин не се е посвенил да добави няколко изненади, за да изглежда светът му съвсем истински.
+ Добра история.
+ Силни герои.
Минуси:
– Сравнително бавно начало, което създава впечатление за разпиляност, макар и това решение да е напълно оправдано на по-късен етап.
Прекрасна книга, като всичко на Брин, което съм чел. Идеите му са сред най-ярките в модерната научна фантастика, а разработката им е дори още по-впечатляваща.
Оценка: 9.5/10 Рандъм