Beirut

Автор: Гаро

     Стара индустриална сграда в Ню Йорк. Вокалистът и основател на Beirut – 22-годишният Зак Кондън – бавно слиза по стълбите, а някъде отдолу се чува как акордеон засвирва първите ноти на песента Nantes. Зак започва да пее. По пътя си среща цигулар и китарист, които се включват, и с тях звукът става една идея по-плътен. Тримата продължават заедно надолу и са посрещнати от духова секция. Мелодията започва леко да бумти в ушите ни, защото от някъде чуваме и барабани. Те ни посрещат на първия етаж заедно с ритмичния контрабас и акордеона. Слънцето нахлува през отворените прозорци и доукрасява резултата от една перфектно реализирана градация.
     Същата песен може да бъде видяна в изпълнение на живо на произволно избрана улица в Париж. Там усещането е отново за нещо средно между улична група и демонстрация за изкуство, което не познава границите на клуба и концертната зала. Beirut представляват осъществената мечта на човек, намерил начин да сподели с целия свят какво крие вътре в сърцето си.
     Beirut взимат името си от столицата на Ливан. „Една от причините, заради които нарекох групата на града беше фактът, че той представлява арена на множество сблъсъци. Аналогията, която правя с моята музика е добра и не съм искал да заема конкретна политическа позиция,” разказва Кондън. И наистина, звукът на Beirut представлява смесица между източни и западни влияния. Това е така, защото още на 16 годишна възраст роденият в Санта Фе, Ню Мексико Зак Кондън обикаля Балканския полуостров заедно с брат си Райън. Те опознават традиционната за региона музика и са сериозно впечатлени от ромските оркестри и по-специално този на Горан Брегович.
     Първият си албум Beirut издават през 2006-та година под заглавие „Gulag Orkestar” и в него могат да бъдат чути точно тези балкански настроения, смесени с италиански мелодии и френски шансони. Музикантите организират за слушателя обиколка из Европа, като минаваме през Братислава, Бранденбург, Италия и нейните канали. Всяка спирка е в различно темпо, с различна мелодия и настроение. Албумът се разпространява предимно по блогове и групата си създава сериозна фен база. Зак се превръща в нещо като секс символ.
     През следващата година излизат 2 мини албума и още един дългосвирещ наречен „The Flying Club Cup”. Силата на групата, обаче, е в живите изпълнения. Там Зак дава сърцето и душата си. Може би точно заради това е пуснат интернет сайт, където целият нов албум, песен по песен, е представен със заснети на живо клипове. Разликата е поразителна! В студио Beirut са някак стерилни, сиви, нямат огромното количество енергия, с което зареждат изпълненията си на живо. Представете си, че любимата ви група е напълно способна да изсвири всяка своя песен направо във вашия дом, без репетиции и да звучи по-силно от всеки друг път. Това е нещо, което прави Beirut специални.
     „Музиката ми помогна да израсна в отношението към себе си и към нея. Вече се чувствам напълно спокоен, когато подскачам насам-натам по сцената. За мен е невъзможно да изпълнявам песните ни без да изпитвам удоволствие,” споделя с усмивка Кондън, може би защото знае, че като ни дава всичко от себе си, той прави живота много по-хубав.

     За усмивките, замайващото чувство на еуфория – благодарим ти, Зак.