Макс Пейн

Режисьор: Джон Муур
В ролите: Марк Уолбърг, Мила Кунис, Бо Бриджис, Лудакрис, Крис О'Донъл, Амаури Ноласко, Олга Куриленко и др.

Автор: Роланд


     Мамка му, колко е тъп тоя филм! Трудно ми е дори да си избера откъде да започна да изброявам колко е тъп. Очевидно е, че няма начин с подобно заглавие да не предизвика интерес. В крайна сметка Max Payne е едно от Големите И Велики Гейм Заглавия От Близкото Минало, култов статут, това-онова. Обаче още от трейлъра започна да понамирисва на нещо неумито. В смисъл, демонични ангели? Come on. Но, че ще става въпрос за чак такава нечистоплътност, просто нямаше как да се предположи.
     Историята на филма е малоумна и вече сме я виждали. Всеки кадър издърпва в съзнанието ни цели огромни парчета сюжет и Макс Пейн бърза услужливо да ни ги предложи сцена по сцена, за да не се разочароваме, че не сме познали. Сюжетът почти няма общо с този на играта, освен имената на героите, професията на Макс и факта, че съпругата и дъщерята му са убити от престъпници. Тук обаче е замесен и много зъл, неправдоподобен и неубедителен наркотик, който да оправдае наличието на въпросните ангели от трейлъра. Да, точно така, това са халюцинации, вкарани във филма с единствената цел да има специални ефекти и да създаде погрешни впечатления в рекламите. Нямат никакво отношение към нищо в историята и са тотално излишни.
     Всичко в Макс Пейн се дави в тъмен мачизъм и мъжкарски мрак. Филмът е прекаран през сив филтър, за да не се объркаме, че не е мрачен, но целият "ноар" е неубедителен и импотентен. Когато започнеш да се чешеш зад ухото, просто знаеш, че нещо с това, което гледаш, не е наред. Защото основната драма на това дете на посредствеността, е че е потрисащо скучно. Няколкото екшън-сцени, пръснати на случайни места, не успяват да компенсират драматично дългите моменти на нефелно мрачнеене и въпреки че си говорим за час и половина филмче, имах чувството, че е поне с час по-дълъг.
    Да приказвам повече за сюжета ми е под достойнството, само ще отбележа, че Марки Марк успява да изиграе най-големия задръстен ръб в дългата и славна поредица големи задръстени ръбове в кариерата си. Момчето има сериозна нужда от малко уроци на тема "как да не изглеждаме комични, когато сме ядосани или изплашени", както и от смяна на посоката – например в комедии, където да партнира на Мег Раян, знам ли и аз... От останалите актьори също не трябва да очаквате нищо, понеже те нищо не дават, дори и онези, които не са пълни дупки откъм игра. С прискърбие трябва да споделя, че въпреки дарк куулнеса, който Макс Пейн се пъне да си придаде, в него няма повече от две супени лъжици кръв и нито една шибана цица, мамка им! И това при положение, че имаш сцена с разсъблечената Олга Куриленко, която е просто... хсссссс... Как да е, надявам се дамата да има по-дейно участие в новия Бонд, там поне няма да е единствената мъждива светлинка в мрак от посредственост.
     Откъм ефекти положението е нелепо. От една страна са безумните ангели, които изглеждат добре, но до такава степен не знаят какъв го крепят в нещо със заглавие Макс Пейн, че изглеждат почти смутени. От друга са някакви полипи на цветовост, които са в точно една сцена, когато Макс го бият и всеки удар кара екрана да почервенява за секунда. Трябваше да минат около четири часа, за да осъзная колко е нелепо да набуташ подобен ефект на едно единствено място във филма си. И разбира се булет тайма. Интересното е, че играта Max Payne стана емблематична точно със своя булет тайм. Ако филмът се беше появил някъде по нейно време, сигурно сцените с вибриращи куршуми и мазно забавен каданс щяха да са дъ шит, обаче за съжаление почти едно десетилетие след Матрицата в момента водят до умерено неудобство у зрителя.
     И тъй. Макс Пейн е абсолютна чикия, която се дави в клишета, предвидимост, импотентност и безидейност. Да се гледа, е пълно безумие, но ако все пак се прецакате, имайте предвид, че след надписите има още една сцена, колкото да ни кажат, че ако им снесем достатъчно пари за тоя филм, ще ни пуснат и втори. Мерси, ама айде нема нужда, а?

Оценка: 4/10